Неотдавнашно проучване открива връзка между естествената стойка на тялото на човек и неговите личностни черти.

Изследователите откриват, че начинът, по който човек обичайно стои – когато не е повлиян от външни фактори – отразява отношението му към доминиране, подчинение и социална йерархия. Важно е, че тази връзка изглежда стабилна във времето, което предполага, че начинът, по който човек естествено стои, може да е постоянно отражение на неговата основна личност.

В продължение на векове стойката на тялото се разглежда като съществена част от емоционалната и социална комуникация.

Чарлз Дарвин например подчертава ролята на езика на тялото в емоционалното изразяване.

Докато много изследвания са разглеждали временния език на тялото - как някой стои или се движи по време на конкретно взаимодействие - има по-малко изследвания върху това дали ежедневната, обичайна стойка на тялото носи смислена информация за личността на човека. Изследователите са се стремяли да отговорят на този въпрос, проучвайки дали естествената стойка корелира със стабилни личностни черти.

„Много проучвания преди това са изследвали как приемането на специфична поза (напр. експанзивна или свита в парадигмата „пози за сила“) може да промени социалните възприятия, взаимодействията на хората и дори собственото им настроение и поведение“, пишат авторите на изследването от университета Макгил.

„В психологията ние наричаме това променлива „състояние“ – нещо, което се променя от момент на момент или от ден на ден, подобно на настроението. Хората се различават и по отношение на стабилни, характеристики, като например личностните. Интересувахме се да оценим дали, освен ефектите си върху променливите на състоянието, естествената поза на тялото (т.е. позата, когато не правят нищо конкретно) може също да отразява черта, която би била свързана със специфични характеристики на личността."

За да се провери дали естествената стойка на тялото е стабилна черта, която отразява по-дълбоки характеристики на личността, изследователите провеждат серия от пет проучвания.

В първото проучване са били събрани 421 участници, но след проверки на качеството са били анализирани данни от 369 участници. Те са били помолени да направят четири снимки на себе си в естествено изправено положение: отпред, отзад, отляво и отдясно. Тези снимки са били анализирани с помощта на инструмент за машинно обучение, наречен OpenPOSE, който е открил ключови точки на тялото и е изчислил ъгли, свързани с тяхната стойка, включително ъгли на врата, раменете, гръбначния стълб и бедрата.

Наред с оценката на стойката, участниците попълват и обширен набор анкети за определяне на типа личност. Те включваха скали, измерващи черти като ориентация към социално доминиране, психопатия, емпатия, контрол на гнева и други важни социално-афективни характеристики.

затворена (вляво) и отворена поза

Резултатите разкриват значителна връзка между изправената стойка и определени личностни черти. Участниците, които естествено са стояли с по-изправена стойка, характеризираща се с прав врат и отворена стойка на тялото, са били по-склонни да проявяват личностни черти, свързани с доминантност, конкурентност и антисоциални тенденции. По-конкретно, тези индивиди постигат по-високи резултати по отношение на ориентация към социално доминиране и първична психопатия, и по-ниски резултати по отношение на емпатия и контрол на гнева.

„Бяхме изненадани, че антисоциалните черти са най-последователно свързани с позата, а не с депресията и негативните емоции“, разказват авторите пред PsyPost. „Предишни проучвания върху клиничната депресия са открили по-прегърбени пози при депресирани пациенти и макар да видяхме някои доказателства за това в нашите данни, антисоциалните черти са били далеч по-последователни“ при по-изправените.

Във второто проучване изследователите потвърждава  пет седмици след първоначалната сесия, че наблюдаваната в проучване 1 връзка между стойката и личността отразява стабилно поведение.

В третото проучване участниците са инструктирани да позират по доминиращ или подчинен начин.

В подчинена поза те заемат прегърбена, наведена напред поза. Когато им е наредено да изглеждат доминиращи, те стоят изправени, с бедра напред и наклонен назад торс.

Изследователите са използвали логистична регресия, за да разработят класификатор, който може да прави разлика между доминантните и подчинените пози въз основа на измерените на снимките ъгли. След това този класификатор е приложен към данните за естествените пози от Проучване 1, за да класифицират естествените пози на участниците като доминантни или подчинени.

Резултатите потвърждават, че изправените пози, наблюдавани в Проучване 1, наистина са интерпретирани като доминантни пози. Доминантните пози на участниците се характеризират с отворени, изправени позиции на тялото, с права шия и наклонени напред бедра, докато подчинените пози бяха по-затворени, с отпуснати рамене и наведена глава. Класификаторът успява да различи доминантните от подчинените пози със средна точност от приблизително 75%, с точност от 76,3% за доминантните пози и 73,8% за подчинените.

Когато се приложи към естествените пози от Проучване 1, класификаторът потвърждава, че тези, класифицирани като имащи доминиращи пози, също така показват по-високи резултати по антисоциалните личностни черти, идентифицирани в първото проучване. Това откритие потвърждава тълкуването, че обичайната изправена стойка е свързана със социално доминиране и йерархични личностни черти.

В четвъртото проучване изследователите са се стремели да изследват физиологичните основи на връзката между стойката и личността, като са измервали мускулната активност на участниците, като същевременно са оценявали естествената им стойка.

Проучването е включвало 129 участници и е фокусирало вниманието си върху два ключови мускула на врата: стерноклеидомастоидния мускул (мускул, участващ в движението на главата и врата) и горния трапецовидния мускул (който помага за стабилизиране на раменете и врата).

За записване на мускулната активност, докато участниците са седнали и в покой, е използвана повърхностна електромиография (ЕМГ). След това тези данни са корелирани с компонентите на стойката, идентифицирани в Проучване 1. Освен това, участниците са попълнили същите въпросници за личността, както преди, и естествените им пози са били оценени отново с помощта на фотограметричен подход.

Физиологичните измервания разкриват, че индивиди с по-изправена стойка показват повишена мускулна активност в стерноклеидомастоидния мускул, мускулът на врата, отговорен за поддържането на главата повдигната. Не е установена обаче значителна корелация между стойката и активността на горния трапецовиден мускул. Това предполага, че изправената стойка, свързана с доминантните черти на личността, може да се поддържа активно чрез специфично мускулно ангажиране, особено във врата.

Важно е да се отбележи, че изследователите са възпроизвели и връзката между позата и личността, наблюдавана в по-ранни проучвания, потвърждавайки, че индивидите с по-изправени пози продължават да показват по-високи резултати по отношение на личностните черти, свързани с доминирането, дори в лична обстановка.

За окончателното си проучване, изследователите са се стремяли да проучат по-задълбочено връзката между естествената стойка и личностните черти, като са разширили обхвата на използваните личностни показатели. Те са набрали 125 участници. Участниците са били помолени да направят снимки на естествената си стойка в изправено положение и тези изображения са били анализирани с помощта на същите фотограметрични техники, както в по-ранни проучвания. В допълнение към личностните скали, използвани в предишни проучвания, това проучване включва показатели за макиавелизъм, нарцисизъм и агресия, за да изследва по-широк спектър от антисоциални черти.

Флексия и позициониране на врата

Най-информативният показател е колко главата се накланя надолу или нагоре – флексия на врата. Учените се фокусират върху ъгъла, който определя ъгъла на спускане на брадичката спрямо този на повдигане на брадичката – т.е. колко главата е наклонена напред спрямо врата/торса.

Позицията на врата, комбинирана с осанката и стойката на тялото, показва връзка с някои личностни характеристики.

Резултатите показват, че индивиди с по-изправени пози показват по-високи резултати по черти като макиавелизъм, първична психопатия и високомерност, всички от които са свързани с желание за власт и използване на манипулативни или агресивни стратегии за постигане на социално господство. Резултатите от Проучване 5 потвърждават идеята, че естествената телесна стойка отразява стабилни личностни характеристики, особено тези, свързани с доминиране и йерархия.

Изследователите обаче отбелязват, че „е важно да се подчертае, че проучването е наблюдателно; тоест, наблюдавахме корелация между стойката на тялото и личността и следователно не можем да правим заключения за причинно-следствената връзка. С други думи, хората НЕ трябва да отхвърлят факта, че изправянето ще промени личността им (за добро или за лошо)".

„Едно от основните послания на нашето проучване е, че стойката на тялото е важна не само за физическото здраве, но и отразява (както споменахме, дали играе причинно-следствена роля или не, предстои да се определи) важни аспекти на нашата личност, особено тези, свързани със социалните взаимодействия. По този начин, заедно с откритията от проучвания върху психологическите ефекти на временните пози на тялото, това подчертава важността и ползите от това да обръщаме внимание на телата си в ежедневието си."

Но както при всяко проучване, има някои ограничения.

Макар че изследователите са открили връзка между стойката и личността, техните измервания са се фокусирали предимно върху позите, свързани с доминация и подчинение. Бъдещи проучвания биха могли да изследват дали други постурални характеристики, като например прегърбване или навеждане, са свързани с различни личностни черти, като интровертност или тревожност.

Справка: Differences in natural standing posture are associated with antisocial and manipulative personality traits; Soren Wainio-Theberge 1, Jorge L Armony, Journal of Personality and Social Psychology, PMID: 39311863; DOI: 10.1037/pspp0000515

Източник: Natural body posture correlates with dominance and antisocial behavior, study shows, PsyPost