Пред прага сме на истинното пробуждане

и пред формирането на нов религиозен мироглед

Наскоро поетесата-журналист, публицист, култоролог и общественик Лияна Фероли навърши 75 години.  С многобройните си публикации, голяма част от тях тя посвещава на своите професионални и творчески търсения в областта на образованието, възпитанието, на културологичните модели и взаимоотношения.

- Г-жо Фероли, вашите любими сфери на познание включват ли и религията, и има ли връзка между нея и поезията?

- Някога не е имало деление между религия, философия, наука и култура. И макар сега да ги делим, те пак си остават дълбоко свързани, защото източникът на познание е един. А религиозната култура е знак за високо цивилизационен избор. Затова и най- религиозните общества са най-проспериращи. И не само има връзка между поезия и религия, дори нещо повече- истинската поезия е религиозна, а истинската религия е поетична.

Защото поезията е езикът на душата и ако общувахме повече чрез него, нещата сега щяха да са съвсем други. Защото този език носи най-тънката вибрация, водеща ни с успех в духовния свят. А Иисус е най-висшият поет, защото при Него има сливане между символа, мечтата и живота, така както детето се слива с приказката и те стават едно. Защото поетичното виждане, поетичната образност, ни помагат това да се случи и с нас.

- Но засега това не ни се удава особено…

- Да, но само засега, защото всичко се движи кръговратно и махалото на живота пак ще се върне откъдето е тръгнало в миналото, когато човекът е имал достъп до мистичния, мистериалния аспект на културата и религията. Когато се е работило много повече за отварянето на сърцето и душата към тази сфера на Духа и е имало цяла култова система от духовни практики, наречени по-късно езически и биват отречени, без да бъдат предложени по-добри.

Тогава е надделял вече добре познатия ни инстинкт за разрушение, процъфтял главно заради тълкуването и прилагането на вярата в услуга на властимащите, стигнало се е и до толкова много колизии, ексцесии, кръвопролития, войни… И то, колкото и парадоксално да звучи, все в името на Бога.

Всичкото това е било резултат на религиозно тесногръдие, на сляпа и тиранична вяра. Именно заради нея, в днешния агресивен свят на борба за власт, не остава място за друг избор, освен този, който се люшка между апатичното вцепенение и истеричния фанатизъм. Стигнало се е до немислене, неразумност и невежествено безразличие.

- Но, вероятно, не всичко е толкова страшно, щом като Евангелието ни учи, че всичко се случва за добро…

- С оглед на това че ни предстои цялата вечност, наистина нищо не е толкова страшно, колкото изглежда. Неслучайно, в индийския епос „Махабхарата” Кришна предава мъдростта на воина Арджуна по време на война. Пък и нищо не може да премине в своята противоположен полюс, преди да е наситил до крайност своята същност. Този принцип е заложен в основата на цикличността и вечното движение. Затова, тъкмо след най-дълбокия мрак се преминава към светлината.

- Но по-безболезненото преминаване към новото зависи от степента на плурализъм в обществото ни, в това число и от наличието на религиозни свободи в него…

- Безспорно. Но, за жалост, до това разбиране са стигали малцина духовни и прозорливи хора, неподатливи на предразсъдъците, манипулациите и изкушенията от властта. Има ги тези хора и сега, но техният глас все още е глас в пустиня. Но и това ще се промени, защото времето го изисква, иначе ще ни изхвърли извън „борда” си. Един френски поет е провидил, че 21 век или ще бъде религиозен, или изобщо няма да го бъде.

А това означава, че непременно трябва да бъде и икуменичен, диалогичен, /макар че и тук се е стигало до много изкривявния/, признаващ, уважаващ вярата на другия до теб, осъзнаващ, че всички верски потоци на различните вярвания водят към едно и също небе, към Единния Бог, но с различни имена. Това е предсказано и от Библията, и от Корана, в които се казва, че един ден ще има едно „стадо” и един „Пастир”.

И първите „лястовици” на тази идея вече летят в едно такова общо небе, като бахайската вяра, в чиито храмове има колони на християнството, на исляма, на будизма и т.н.

- Тогава защо се е наложило да се премине първо през разделението,  стълкновенията, които още държат в мъртвата си схватка света?

- Отговорът идва от само себе си. Бог е толкова всемогъщ, че можеше да ни постави направо в Градината на вечния живот. Но вкусването наготово от плода на Дървото на Живота, нямаше да е така сладостно и незабравимо, ако не беше изстрадано от всеки по неговия си път, с трудно придобити уроци и опитности. А така се разплащаме и за най-щедрия ни Божествен дар - свободния избор.

- Знаем от Библията, че всичко се случва с Божие допускане за наше изпитание и вразумление, затова се е стигнало до такова разнообразие от религиозни вярвания, култове?

- Да, само в християнството има около 3000 деноминации… Това също е закономерно, тъй като многото религии са дело на невъобразимата безкрайна кратност на Вечния Дух, чиито безбройни проявления са в необозримо множество от духовни отношения. А пък и единната Истина за Твореца е трябвало да се предава в най-различни форми, така че нейната Светлина да достигне до различните общности по подходящия за тях начин. Да може всеки един човек да осъзнае Бога само в едно от проявленията на Вечния Дух - това, което съответства точно на неговата индивидуална същност. Това, обаче, на никой не пречи да бъде свързан с всички Негови

проявления, тъй като всички те съдържат в себе си единната Божествена искра.

Затова и днешното религиозно роене се налага от необходимостта да се представи Вечната Истина в нови, ясно разбираеми образи, съобразени с днешните идеи и представи.Така че да могат всички да чуят и да се преклонят благоговейно пред Единния Творец. Но „голата”, цялата Истина, ще си остане най-голямата тайна. Затова е глупаво да се спори чия доктринална истина е по-значима, тъй като тя е непостижима по земен път и валидността на знанието се оценява адекватно само в Царството на Духа.

Всичко друго е високомерие и криворазбрана претенция за монопол върху Истината, който е довел до толкова много изтребления и недопустими за Небето войни в името на Бога.

- Тогава не излиза ли, че не толкова е важна формата на търсенето на Бога, а неговото съдържание, неговата методология?

- Формите винаги са имали дотолкова значение, доколкото имат отношение към различните степени на развитие на човешкото съзнание. Но пък именно методите ще бъдат тези, които със своята искреност, естественост, непринуденост и незадължителност, ще подтикват хората към молитвено преклонение и смирение пред Божественото начало.

Ще подсказват, че Бог няма нищо общо със скования мисловен образ, представян като най-истинен и задължителен постулат на вярата. Но Бог не е предмет, на която и да е вяра и на който и да е метод, защото Той е извън мисловните понятия, защото е духовна реалност, Битие на душите ни.

И нещото, което е вътре в нас, не може да бъде натрапвано като мисловен предмет или образ. Затова и безславните напъни в тази посока са създали един „Бог” - клише без Божественост. Затова и почти всяка една вяра в Него е изкуствена, дистанцирана, показна, ритуална, някак си по традиция, а не вътрешно, празнично преживяване, каквото щеше да бъде, ако не ни се казваше как и кога да вярваме.

В тази връзка, един американски богослов казва, че дори омразата към Бога, която е искрена и естествена, е по-добър път към Него, отколкото днешната хладна, пресметлива вяра, изпълнена с условности, изисквания и съображения. Но и тук има утеха, както и навсякъде другаде. И тя се съдържа в това, че не човекът открива вярата, независимо от старанието си, а тя него.

- Това означава ли, че ще има нужда и от нови учители-богослови, които да дават така нужната свобода в търсенето на Бога?

- И новите учители, и новата религиозна парадигма, ще бъдат коренно различни от това, което са били досега. Ще превърнат Божественото слово в сърдечни човешки принципи, изчистени от всякакъв егоизъм, ревност, гордост, предразсъдъци, фанатизъм.

А новите учители ще бъдат убедени, че това, което човекът е разделил, Небето отново ще събере на едно място. Че това, което тук изглежда разделено, всъщност, изобщо не е отдалечено във времето и пространството. Защото в квантовия свят обектите могат  да съществуват в две или повече състояния едновременно на едно и също място. А когато те изповядват това като свое убеждение, ще могат да го предадат и на другите.

Така и ще се стигне до всеобщото схващане, че земните разделения са напусти и безсмислени, просто загуба на време, което може да се използва за усъвършенстване. Чe всичко води накъдето трябва - към едно непрекъснато усилване степента и събуждането на нашата духовност и към осъзнато заживяване в нашата истинска, духовна, същност. Към предреченото още от Сократ „aletine egregorsis” /истинно пробуждане/.

Интервюто взе: Светла Андреева, богослов