Видна критичка на популизма популистки громи Европа по „Евронюз България"

Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям „Европа отблизо“ - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Как да си направим еврофобия (ирационален страх от или неприязън към Европа и Европейския съюз) с подръчни средства и в домашни условия? Много е лесно: 1. Сядате на дивана. 2. Вземате дистанционното. 3. Пускате си телевизия „Евронюз-България“. И оттам потича желаният от вас продукт. Вие не правите нищо. Всичко правят събеседниците с малко помощ от водещите. Най-пресният пример е Диана Дамянова, представена като „PR експерт“:

„Във всички случаи има общоевропейска драма и тя се казва корупция“, каза Дамянова в интервю по темата за цитираната телевизия на 14 август.

„Корупция има не само в България, корупция има навсякъде, защото европейската система на раздаване на средства е направена корупционно, защото тя е система за създаване на бели якички, на хора, които се обогатяват от властта по новия начин, а новият начин е да владеят езици, да знаят как да се оправят с това...

Затова погледнете списъка на хората примерно ... с всички видове солари и виждате, че това са хора, които не са редови български граждани. Редовият български гражданин, редовият европейски гражданин има недостъп до европейски фондове, защото трябва да премине много сложна операция и той не може да я извърши просто. И в този смисъл европейските фондове са създадени веднъж между гражданина, човека и институцията и големите институции да има посредници, които да се обогатяват, владеейки материята и втори път е създаден, за да може по някакъв начин една нова класа, която европейците си мислят, че е по-прогресивна, да прогресира и тя си прогресира“.

Да анализираме внимателно това послание.
„Корупция има не само в България, корупция има навсякъде..."

Напълно вярно.

Бившият френски президент Никола Саркози беше окончателно осъден през декември 2024 г. на една година домашен арест с електронна гривна, след като Висшият касационен съд на Франция потвърди присъдата му по обвинения в корупция и търговия с влияние. Делото, известно като „делото за подслушване“, разкри, че Саркози е предлагал престижна длъжност в Монако на висш магистрат в замяна на поверителна информация, свързана с друго разследване срещу него. Първоначално през 2021 г. той беше осъден на три години затвор, от които две условно, а третата – ефективна, но заменена с домашен арест. Освен това му беше наложена забрана за заемане на публични длъжности за срок от три години. Саркози обяви, че ще обжалва решението пред Европейския съд по правата на човека. Междувременно, на 6 януари 2025 г. той се яви по друго дело, свързано с предполагаемо незаконно либийско финансиране на президентската му кампания през 2007 г., по което го застрашават до десет години лишаване от свобода. Прокуратурата поиска седем години лишаване от свобода, обвинявайки го в приемане на средства от либийския лидер Муамар Кадафи за финансиране на кампанията му. Засега няма публично обявено решение по това дело, което означава, че процесът вероятно е в ход или се очаква присъдата да бъде произнесена на по-късен етап.

Бившият френски премиер Франсоа Фийон и съпругата му Пенелоп Фийон бяха осъдени за злоупотреба с публични средства, свързана с фиктивни назначения. Скандалът избухна през 2017 г., когато стана ясно, че Пенелоп е получавала заплата като парламентарен асистент на съпруга си, без реално да е изпълнявала служебни задължения. Общата сума, изплатена за фиктивната работа, надхвърля 600 000 евро. През май 2022 г. Апелативният съд в Париж постанови присъда от четири години затвор за Франсоа Фийон, три от които условно, както и глоба от 375 000 евро и 10-годишна забрана за участие в избори. Неговата съпруга Пенелоп Фийон беше осъдена на две години условно и глобена със същата сума. През април 2024 г. Касационният съд потвърди вината, но разпореди ново изслушване, посветено единствено на присъдите.

Покойният Силвио Берлускони, бившият министър-председател на Италия, беше осъден по няколко дела, като най-значимата присъда е тази от 2013 г., когато Италианският касационен съд потвърди решението за четири години затвор за данъчни измами по делото „Медиасет“. Присъдата беше свързана с укриване на данъци чрез завишаване на цени при покупка на телевизионни права от компании, контролирани от него. По силата на амнистия за престъпления, извършени преди 2006 г., наказанието беше намалено на една година, която той изтърпя под домашен арест, тъй като беше над 75 години. Освен това, през март 2013 г. Берлускони беше осъден на една година затвор на първа инстанция за незаконно използване на поверителна информация във връзка със сделка за закупуване на банка от застрахователната компания „Унипол“. По друго дело, известно като „Рубигейт“, той беше обвинен в платени сексуални отношения с непълнолетна и злоупотреба с власт, но по-късно беше оправдан. Берлускони почина на 12 юни 2023 г. на 86-годишна възраст, оставяйки след себе си противоречиво наследство – като медиен магнат, политически лидер и фигура, белязана от множество съдебни процеси.

Адриан Нъстасе, бивш министър-председател на Румъния (2000–2004), беше осъден по две дела за корупция, като стана първият румънски премиер, получил ефективна присъда. На 20 юни 2012 г. Върховният касационен съд потвърди присъдата му от две години затвор по делото „Трофеят на качеството“, свързано с незаконно финансиране на предизборната му кампания през 2004 г. чрез събиране на средства от фирми, поканени да участват в конкурс, организиран от Държавния инспекторат по строителството. През 2014 г. той беше осъден на още четири години затвор за подкуп и изнудване, като общото наказание достигна 4,5 години лишаване от свобода. След като беше освободен предсрочно през август 2014 г., му беше наложена забрана да се кандидатира за изборни длъжности. През 2021 г. Върховният касационен съд на Румъния го реабилитира, което отмени ограниченията и му позволи отново да участва в политическия живот.

Бившият хърватски премиер Иво Санадер беше осъден на общо 18 години затвор по три отделни дела за корупция и злоупотреба с власт. Най-значимите от тях са „Фими Медия“ – дело за отклоняване на средства от държавни компании, при което партията Хърватска демократична общност (ХДО) също беше глобена; „Планинска“ – по което Санадер получи подкуп от над 2 милиона евро, а присъдата беше увеличена от Върховния съд през 2019 г. на 6 години затвор; и „ИНА–МОЛ“ – дело, в което беше признат за виновен, че е приел подкуп от унгарската петролна компания МОЛ, за да позволи прехвърляне на управленски права върху хърватската ИНА. По това дело той получи 6 години затвор, а ръководителят на МОЛ – 2 години. Санадер беше постоянно задържан от април 2019 г. и прекара над 9 години и половина в затвора, преди да бъде предсрочно освободен през август 2025 г. поради възраст и здравословно състояние. След освобождаването си е задължен да се явява ежемесечно в полицията и няма право да сменя местожителството си без съдебно разрешение.

Акис Цохадзопулос, бивш министър на отбраната на Гърция и водеща фигура в социалистическата партия ПАСОК, беше осъден на 7 октомври 2013 г. на 20 години затвор за получаване на подкупи в особено големи размери и пране на пари. Престъпленията са свързани с корупционни сделки при закупуване на оръжие за гръцката армия по време на неговия мандат (1996–2001 г.). Впоследствие, през 2017 г., той получи втора присъда от 19 години затвор за допълнителни случаи на подкупи, като съдът постанови конфискация на имоти и глоба от един милион евро. По първото дело бяха осъдени още 15 души, включително съпругата и дъщерята на Цохадзопулос, които получиха по 12 години затвор, като дъщерята – условно, поради семейни обстоятелства. Цохадзопулос почина на 27 август 2021 г. на 82-годишна възраст.

Колко български висши политици са осъдени за корупция? Нито един. Най-видната политическа фигура у нас, лежала в затвор за подкуп, е районната кметица Десислава Иванчева. Друг известент случай в последните години е този на бившия заместник-министър на икономиката Александър Манолев, осъден през 2022 г. на три години условно за злоупотреба с европейски средства. Според данни, представени от бившия главен прокурор Сотир Цацаров през 2019 г., 140 политици, включително депутати, министри, кметове и други висши длъжностни лица, са били разследвани за корупция, като срещу 39 от тях е бил внесен обвинителен акт в съда. Реалните осъдителни присъди срещу депутати са изключително редки, а ефективни наказания – почти липсващи.

Така че, да, корупцията е „общоевропейско“ явление, както я описва Дамянова. Но „общоевропейска драма“ не е. Драматична е тя в България, защото в други части на ЕС държавите имат корупция, която преследват и наказват, а у нас корупцията продължава да има държава, която е безсилна срещу нея. И ЕС с нищо не ни е виновен за това.
„Европейската система на раздаване на средства е направена корупционно..."

Какво точно разбира PR експертката под „европейска система за раздаване на средства“?

Бюджетът на ЕС от над 1 трилион евро за седем години, малко над 1% от БВП на ЕС? Договорът за функционирането на Европейския съюз, който определя рамката, по която ЕС подпомага финансово своите държави членки, включително общите принципи и конкретните политики като Общата селскостопанска политика (ОСП), Кохезионната политика? Или фондовете и програмите, които финансирате тези политики? Регламентите, които определят правилата за тези фондове и програми? Европейската сметна палата, която следи за правилното им изразходване? Европейската комисия, която ги предлага и след одобряването им от националните правителства и Европейския парламент ги управлява заедно с компетените национални власти под надзора на тези правителства и парламента? Или може би финансовият инструмент „Европа от ново поколение“ с общ бюджет от 750 милиарда евро - временен механизъм за постпандемично възстановяване на европейските икономики? Представяте ли си каква гигантска корупционна схема е това? В нея участват 27 държави, над 700 евродепутати, 27 еврокомисари, към 60 000 служители в европейските институции само в Брюксел, Страсбург и Люксембург, сигурно още толкова в националните администрации и към 300 милиона европейско данъкоплатци. Който е конструирал такава мащабна корупционна схема, работеща безотказно кажи-речи 70 години, е гений.

Но защо, все пак, тази схема е направена корупционно? Дамянова отговаря:  

„Защото тя е система за създаване на бели якички, на хора, които се обогатяват от властта по новия начин..."

Аха, значи проблемът е (а) в якичките и (б) в начина.

Гледаш му цвета на якичката и по нея познаваш корумпиран ли е, или не. „Бели якички“ е метафора от индустриалната епоха за хората на умствения труд заради обичайното им служебно облекло, което често включва бяла риза. Тя е противопоставена на синята риза, т. е. „синята якичка“ на работното облекло на работническата класа. Тоест, където бялото преобладава, рискът от корупция е висок. Ясен класов подход. Синдикалното минало на Дамянова говори в образите, с които онагледява мисълта си.

Виж с „начина“ нещата стоят по-сложно. Дамянова не обяснява кой е „новият начин“ (за обогатяване) и кой беше „старият“. Тя оставя това на въображението на телевизионната публика. Но тъй като журналистиката трябва да почива на факти, а не на фантазии, ще се въздържим да гадаем какво точно е имала предвид. (Макар че водещата можеше да я попита).

Но всъщност, в следващото си изречение, PR експертката се опитва да обясни какво разбира под „новия начин“: 

„А новият начин е да владеят езици, да знаят как да се оправят с това..."

Горките хора, които пращат децата си в езикови училища! Горките ученици и студенти, които отиват да учат в чужбина по европейската програма за академичен обмен „Еразъм+"! Горките българи, млади, не чак толкова млади и стари, дето плащат за езикови курсове и частни уроци! Ако само знаеха, че те всъщност са проводниците на корупцията у нас! Че „да владеят езици“ е „новият начин“...Горките бизнеси, европейски и държавни служби, дето търсят кандидати за работа с по два-три чужди езика! Ако само знаеха, че си турят многоезичната змия на корупцията в пазвата! И защо ЕС в крайна сметка е корумпиран? Ами ясно защо - в него се говори на 23 официални езика. По едно време имаше дори комисар по многоезичието. Барозу не можа да измисли друг ресор на румънския кандидат през 2007 г. Т. е. полиглот ли е, не ми го хвали. Колкото повече езици знае, толкова повече може да се обогатява по „новия начин“, а колкото повече се обогатява, толкова по-корумпиран е. Мамка му!

Моят жизнен опит е по-различен. Говоря английски и френски, служа си прилично с руски, гръцки и италиански и след 42 години трудов стаж с „бяла якичка“ и по този „нов начин“ живея в панелка и карам 30-годишно „Сузуки“. И, като се оглеждам в средата си, ми се струва, че съвсем не съм сам. Мутрата, която отпреди 1989 г. си я кара по стария начин, с един майчин език (без много детайли в граматиката), има резиденция в полите на Витоша, няколко апартамента в идеалния център, „Майбах“, ваканционни къщи я по Средиземноморието, я във Флорида, офшорна банкова сметка и няколко бизнеса. И якичките му са „Юнайтед калърс“ на „Бенетон“, „Версаче“ и „Армани“. И за него работят срещу колкото „за Бог да прости“ десетки „бели якички“ и произвеждат ли, произвеждат корупция. Като си помисля какво многоезичие цареше между някогашните борци и застрахователи, между номенклатурчиците, ченгетата от „Магнаурската школа“ и библиотекарския институт, които поставиха основите на новата имотна и политическа класа у нас и установиха нейните порядки...

Но, нейсе, запуши я...

Да видим защо според Дамянова „белите якички“ и „новият начин“ раждат корупция.  Защото: 
„Европейските фондове са създадени ... между гражданина, човека и институцията ... да има посредници, които да се обогатяват, владеейки материята"

Аха, значи „белите якички“ всъщност са „посредници“ и се обогатяват, защото „владеят материята“. Коя материя точно, не е ясно, но да не издребняваме. 

Обаче, само те ли са посредници? И какво може да направи днес „гражданинът“ и „човекът“, ако не бяха посредниците? Как щеше да си купи хляб, ако не беше посредникът хлебар? Как щеше да си купи домати, ако не беше посредникът зарзаватчия? Как щеше да си купи мляко, ако не беше посредникът млекар? Как щеше да си купи каквото и да било, ако не беше посредникът търговец? Как щеше да има имот, ако не беше посредникът брокер на недвижимости? Как щеше да се застрахова и инвестира, ако не беше посредникът застраховател или инвестиционен дилър? Как щеше да се защитава пред съда, ако не беше посредникът адвокат? Как щеше да участва в публичните дела, ако не беше посредникът политик? Как щеше да научава новините, ако не беше посредникът журналист? Как щеше да общува с Бога, ако не беше посредникът свещенослужител? Накратко, как щяхме да живеем, ако за всяко нещо нямахме посредник? Отговорът е: като пещерните хора. Целият живот в цивилизация е прекалено сложен, за да могат хората „да се оправят с това“ без посредници, които „владеят материята“ и съвсем законно и легитимно се „обогатяват“, т.е. получават своята принадена стойност.

Ако тази „нова класа“, както я нарича Дамянова и която е стара като цивилизацията, е наистина генараторът на корупцията, сме на една крачка от сталинската логика, че тази класа трябва да бъде ликвидирана, както Йосиф Висарионович е направил през 30-те години на 20 век, с т. нар. „кулаци“. Те били трудолюбиви, инициативни и оттам - имотни селяни, които били избити поради тези си качества, т. е. защото „владеели материята“. Става дума за милиони невинни хора, екзекутирани от зловещите „тройки“ без съд и присъда. И последвал глад.

Самата Дамянова, като „PR експерт“, е посредничка между субектите на влияние (в нейния случай - понякога политици) и публиката. „Това“, с което тя им помага „да се оправят“, е посланията им да стигнат от тях до потенциалните избиратели и да предизвикат желаното поведение. Предполагам, че не го прави без парѝ, само за духовно обогатяване. И не я подозирам в корупция, само защото посредничи и „владее материята“. Нито обвинявам ЕС, че ѝ позволява да прави това.

Това, което Дамянова направи в това интервю (в което говори нашироко за популизма на други), е да прокара една лъжлива популистка антиевропейска теза: ЕС е лош, защото създава свой елит, който живее от своите знания и умения. Еврофондовете са създадени, за да паразитира върху тях този елит и да корумпират властите. Тезата е популистка, защото по класически начин разделя гражданите на „елит“ и „народ“ като по подразбиране първите са лоши, а вторите добри. 

Фалшивите пропагандни тези винаги съдържат и доза истина. В случая тя е, че еврофинансирането наистина изисква специални знания и предполага специалисти, които да посредничат между институциите и крайните получатели на обществените средства. Тези специалисти може би са съсловие, но едва ли заслужават нарицателното „класа“. Консултациите за еврофинансирането стават източник на препитание, защото обективно е сложно да се управляват средства на стотици милиони данъкоплатци, като за целта се спазват определени от държавите членки и гражданите им правни и политически изисквания и критерии. Консултантските фирми, които кандидатстващите за еврофинансиране наемат, за да разработят проект, не са сами по себе си генератори на корупция. Те могат да станат такива, когато станат проводници на политически и/или корпоративни влияния, което често е случаят у нас и когато контролните органи на национално или европейско ниво си затварят очите за нередности в търговете или в изразходването на средствата.

Сложността и бюрократизацията са безспорни слабости на ЕС, но сами по себе си те не раждат корупция, а са потенциални условия за нея, които не навсякъде в ЕС се превръщат в реалност. Дамянова беше права в едно - за да става това у нас, причината е безнаказаността. Ако причината бяха самите еврофондове, лечението би било много просто - отказваме се от тях, България напуска ЕС и край с корупцията.

Дали Дамянова каза всичко това от злонамереност срещу ЕС, от лекомислие, безотговорност или от глупост е неин личен въпрос. Обществено значимото в случая е, че, независимо от причината, резултатът е един и същ - когато лица облечени в авторитет и доверие говорят така по телевизията, хората намразват ЕС, който не е най-добрият, а единственият им приятел в един свят, доминиран от Тръмп, Путин и Си, и в една държава, доминирана от Пеевски. 

П.П.: А що се отнася до „недостъпа“ на „редовия български гражданин“ до европейските фондове, можем да кажем следното: От присъединяването си към Европейския съюз през януари 2007 г. до края на 2024 г., България е получила нетно около 50 милиарда лева (близо 25 милиарда евро) по линия на европейските фондове, като значителна част от тези средства са инвестирани в изграждането и модернизацията на инфраструктура. Финансирането обхваща широк спектър от проекти – от магистрали, жп линии и градски транспорт до водоснабдителни системи, енергийна ефективност и цифрова свързаност. Сред ключовите обекти, реализирани с европейско участие, са метрото в София, магистралите „Струма“, „Хемус“ и „Марица“, както и модернизацията на железопътни трасета като София–Пловдив и Карнобат–Синдел. Усвояването на европейските средства е осезаемо в цялата страна, като в някои общини инвестициите надхвърлят 7000 лева на човек, а в столицата – над 6 милиарда лева. До построеното с тези средства всички българи имат достъп.

Веселин Желев