Тръмп засега щади Китай от по-високите мита, с които първоначално беше заплашил Пекин, и дори е готов за среща на върха. Индия и Бразилия обаче „наказва“ с високи ставки. Какво има Пекин, което другите нямат?
След като Китай в продължение на месеци живя под заплахата от новите по-високи мита на Тръмп, сега изглежда, че американският президент има нова концепция за отношенията и иска да избегне поредната спирала от растящи мита. През април Китай все още беше за Тръмп „най-голямата заплаха за Америка“, а президентът твърдеше, че страната в продължение на десетилетия е „мамила“ американците. Затова на Китай бяха наложени драконови мита от 145 процента.
Само няколко месеца по-късно обаче тонът се промени. Тръмп удължи гратисния период за новите мита за Китай, нарече президента Си Дзинпин „силен лидер“ и заговори за среща на върха между САЩ и Китай през есента. През това време държави като Индия и Бразилия очакват едни от най-високите възможни мита, докато за Китай те спаднаха до 30 на сто.
Тръмп постъпва с Китай така „меко“ по различни причини: той иска да избегне ръст в митата – и то точно сега, когато американските търговци на дребно трябва да осигурят достатъчно внос от Китай за важните коледни празници. Освен това печели време за преговори по всеобхватно търговско споразумение, което може да обхваща и технологиите, енергията и редкоземните метали.
Професорът по икономика Антонио Фатас казва пред ДВ, че актуалното развитие на нещата е следствие от твърдия отпор, който единствено Китай оказва на агресивната политика на Вашингтон. Той смята, че стратегията на Пекин вероятно е създала трудности на Тръмп. „Още от началото бе ясно, че Китай има по-голяма готовност за всеобхватна търговска война, отколкото САЩ“, подчертава професорът. Това би имало „икономически последствия, които правителството на Тръмп не може да си позволи“.
С какви карти разполага Китай
Най-силната карта на Пекин в покера със САЩ е неговата доминация в сферата на редкоземните метали, които са необходими за производството както на електромобили, така и на ракетни системи. Понеже американската икономика е зависима от китайските доставки, те са решаващ фактор в търговския спор.
Когато през април Тръмп обяви ужасяващите мита, Китай, който контролира 60 процента от редкоземните метали в световен мащаб и почти 90 процента от тяхната преработка, наложи експортен контрол за седем редки метала и т.нар. перманентни магнити. Това засегна силно американската индустрия, включително автомобилната промишленост.
Вашингтон от своя страна настоява за строги ограничения на китайския достъп до чипове за изкуствения интелект и същевременно оказва натиск спрямо Пекин да намали вноса на руски нефт.
Освен това Тръмп настоява пред Китай за четирикратно увеличение на американския внос на соя – тъй като тя е важна за американските фермери и от гледна точка на Тръмп ще представлява принос към установяването на по-благоприятен търговски баланс с Китай. Търговският дефицит на САЩ с Китай миналата година възлезе на около 254,5 милиарда долара.
Китай пък се стреми към трайно намаляване на американските мита, особено при технологиите и производството. Пекин иска и защита за китайските фирми от американските санкции, както и отстъпки по отношение на достъпа до свръхмодерни американски чипове.
„Тръмп си има достатъчно проблеми“
Икономистката Алисия Гарсия-Хереро посочва пред ДВ, че отстъпчивостта на Тръмп спрямо Китай се дължи и на факта, че той е изправен пред многобройни търговски, вътрешнополитически и геополитически предизвикателства. „Тръмп си има много проблеми и няма друг избор, освен да остави на Китай повече време, отколкото на другите страни.“ След като митническият мир бе удължен до началото на ноември, водачите на преговорите могат да се концентрират върху спорните въпроси.
Тръмп и Си по време на среща на Г-20 през 2019 годинаТръмп и Си по време на среща на Г-20 през 2019 година
Тръмп е по-предпазлив в отношенията с Китай, защото Си държи някои козовеСнимка: Susan Walsh/AP/picture alliance
Става дума най-вече за това да се избегне налагането на трицифрени мита – 145 процента върху китайските стоки и 125 процента за американските. Двете страни са съгласни, че подобна стъпка би била вредна за икономиките. Актуалните мита за Китай от 30 процента и така са значително по-високи от ставките за редица други страни. Китайският износ на мед и стомана за САЩ се облага с 50 процента.
В какви позиции се оказват Индия и ЕС
Митата за Индия могат да стигнат и 50 процента – засега те са 25 на сто, но към тях могат да се добавят още 25, ако страната продължава да внася руски нефт. Принципно митата би трябвало да влязат в сила на 27 август.
Антонио Фатас отбелязва, че „Индия нито има икономическата мощ на Китай, нито пък изнася някакви ключови продукти за САЩ, от което американската икономика би могла да пострада“. Неговият съвет към Ню Делхи е да сътрудничи със съюзниците си, за да могат заедно да получат по-добри митнически условия.
Междувременно китайските износители прехвърлиха преноса на определени стоки, предназначени за САЩ, през държави от Югоизточна Азия, най-вече Виетнам, Малайзия и Тайланд. Целта е произходът им да се размие и да се заобиколят високите американски мита. В отговор Тръмп наложи ставка от 40 процента на всички страни, които са под подозрението, че облекчават пренасочването на китайските стоки. Тези мита вече влязоха в сила.
Гарсия-Хереро прогнозира, че ще настъпят промени както по отношение на експортния контрол за високотехнологичните чипове от американска страна, така и по отношение на експортния контрол за редкоземните метали от страна на Китай. „Вероятно за Китай ще бъдат определени по-ниски базисни мита и американските фирми ще имат по-добър достъп до китайския пазар. Това обаче ще е в ущърб на ЕС, Южна Корея и Япония“, казва тя.
