В България често се говори за ниски заплати в държавния сектор. Държавни служители неведнъж са алармирали, че трудът им е недооценен, а възнагражденията – недостатъчни. В някои ведомства това може да е вярно, но според публични данни картината е далеч по-различна, когато се вземат предвид бонусите – онези допълнителни плащания, които рядко се афишират, но могат надминават дори основната заплата.
Слушаме как в бюджета има 18 милиарда дупка, а само НАП и МВР са си раздали за 2024 г. около 100 000 000 лв. бонуси и награди.
АПИ – милиони за „добре свършена работа“ по разбити пътища
Пресен пример е Агенция „Пътна инфраструктура“ – институцията, която редовно е критикувана за лошото състояние на пътищата, високото ниво на корупция и забавените ремонти. Според изнесена тази седмица информация, ръководството си е разпределило над 2,2 милиона лева бонуси за „добре свършена работа“.
Парадоксът е, че българските граждани ежедневно шофират по дупки, коловози и недовършени участъци, а пътната инфраструктура е сред основните причини за високия процент катастрофи и жертви по пътищата.
МВР – милиони за ДМС
Министерството на вътрешните работи също не изостава. През 2024 г. служителите са получили бонуси за 60 милиона лева под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС). Като предположим, че след като тази година заплатите на служителите в МВР се увеличиха с рекордните 50% се очаква и бонусите да нараснат с поне 50% за 2025г. Тук даже бе обсъждаме колко броя заплати се вземат и какви празнични бонуси получават служителите.
60-те милона са разпределени за:
31,2 млн. лв. – допълнителни възнаграждения за постигнати резултати;
29,3 млн. лв. – награди.
Въпросът е по какви критерии се решава, че резултатите заслужават толкова щедро „стимулиране“?
НАП – 35,5 милиона лева бонуси
Националната агенция за приходите, от която обществото очаква безкомпромисна борба с данъчните измами, също е разпределила 35,5 милиона лева бонуси за миналата година. Това е институция, която често е обект на недоволство заради административна тежест и неефективност, но очевидно оценката отвътре е коренно различна от тази на гражданите.
Висш съдебен съвет – заплати + 52 000 лв. отгоре „постигнати резултати“
Членовете на ВСС, които са 23-ма получават годишни заплати от около 157 000 лв. (по над 13 000 лв. месечно). Към това за 2024 г. са си начислили бонус от 52 000 лв. за „постигнати резултати“. При липсата на публичен контрол и прозрачни критерии, оценката за „добра работа“ се прави от самите институции, без външна проверка.
Здравният сектор – дълбокото разделение
Докато медицински сестри, санитари и специализанти протестират с фишове за унизително ниски заплати, в някои държавни болници директорите получават над 100 000 лв. месечно. Това е без да се броят допълнителните стимули и бонуси, които сами си определят.
Схемата с незаетите щатове
В много държавни структури има редовно незаети щатни бройки. Средствата за тяхното възнаграждение вероятно не се връщат в бюджета, а остават в институцията, която често ги преразпределя като бонуси за ръководството и „заслужили“ служители.
Държавна политика или безконтролно разхищение?
Бонусите са законни – те са част от държавната политика за допълнително стимулиране. Проблемът е, че липсва реален външен контрол върху критериите за тяхното раздаване. Институциите сами се оценяват и сами си пишат „отличен“, независимо от обществената оценка за работата им.
Така България се превръща в държава на бонусите и разточителните харчове, където официалните заплати в държавния сектор изглеждат умерени, но реалните доходи – след бонуси, ДМС и привилегии – са далеч по-високи.
На този фон, корупцията, разхищенията и бюджетният дефицит остават хронични проблеми, а доверието в институциите – на критично ниско ниво.
автор: Христо Христозов
