През миналата година не са настъпили значителни промени в ситуацията с правата на човека в България. Това пише в частта за страната ни в доклада за положението с правата на човека по света през 2024 г., публикуван от Държавния департамент на САЩ. Сред значимите проблеми в областта на правата на човека са достоверни съобщения за произволни или незаконни убийства, както и за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, се отбелязва в документа, цитиран от БТА.
Какви мерки е предприела България?
Българското правителство предприе мерки за разкриване и наказване на длъжностни лица, които са извършили нарушения на правата на човека, но тези действия често са били недостатъчни, а безнаказаността продължава да е проблем, отчита Държавният департамент на САЩ.
Притеснителни случаи: убийства
Има няколко случая, при които официални служители са извършили „неправомерни или произволни убийства“, отбелязва се в доклада, като се споменава случаят на Пламен Пенев от Стара Загора. Припомняме, че инцидентът е от края на 2023 г. и при него загина 58-годишният мъж след полицейска гонка, заснета от множество камери и свидетели. От прокуратурата съобщиха, че разследването е приключено, а един от служителите, участвал в задържането, е обвинен в причиняване на смърт по непредпазливост след умишлено нанесена средна телесна повреда.
Според доклада от аутопсията Пенев е починал вследствие на задушаване. Уволнени са двама полицаи, замесени в случая, както и двама висши полицаи: Съдят полицая, участвал в гонката със загинал мъж в Стара Загора.
Ограничения на свободата на изразяване
Конституцията и законите гарантират свободата на изразяване, включително за представителите на пресата и другите медии, и правителството като цяло спазва това право, отчита Държавният департамент на САЩ.
Налице са правни и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политическият натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите, вредят сериозно на медийния плурализъм, се отбелязва в доклада.
В своя Световен индекс за свобода на пресата за 2024 г. организацията „Репортери без граници“ признава усилията на правителството за провеждане на реформи в областта на свободата на пресата, но подчертава, че правителството не е успяло да се справи адекватно с „ендемични проблеми“ като „нарастващия брой дела (стратегически съдебни дела срещу публичното участие - SLAPP)".
Гражданите като цяло имаха възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без официални репресии, допълва се в доклада за 2024 г. Законът предвиждаше от една до четири години лишаване от свобода за използване и подбуждане към „реч на омраза“, определена като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие на основата на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат за печатните и другите медии.
Отбелязан е и случаят от януари 2024 г., когато ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ заведе дело за 500 000 лева срещу бившата си служителка Наталия Станчева и майка ѝ за многократно подаване на заявки за свобода на информацията с цел разкриване на предполагаеми незаконни дейности в централата: Кампания събира 15 000 лв. за медицинска сестра, осъдена след дело шамар.
Според централата Станчева и майка ѝ са злоупотребили с конституционното си право на информация, като са подали над 70 заявки по ЗДОИ и впоследствие са оповестили тази информация публично. През февруари, след обществен протест и натиск от страна на местни и европейски неправителствени организации, АЕЦ-ът оттегли иска.
Физически атаки срещу журналисти
Журналистите бяха подложени на тормоз, заплахи и сплашване от страна на официални лица през 2024 г., отчита Държавният департамент на САЩ. През юли Асоциацията на европейските журналисти – България подаде жалба в прокуратурата, в която твърди, че Ивелин Михайлов от партия „Величие“ е наредил на шефа на охранителна фирма да атакува журналиста Йоан Запрянов от „Капитал“, който разследваше комплекса „Исторически парк“ на Михайлов в продължение на почти пет години. Стефан Калчев, собственикът на охранителната фирма, свидетелства пред комисия на Народното събрание, че Михайлов е искал да „се разправи“ със Запрянов. Запрянов е бил подложен на враждебни действия.
Прокуратурата разследва случая. Разследванията на Запрянов разкриха натрупване на оръжия в парка, военно обучение и подозрения за „схема на Понци“. Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност проведоха проверки, а Националната агенция за приходите разследва значителни задължения, натрупани от 10 компании, свързани с Михайлов.
В доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 24 юли се отбелязва, че въпреки предприетите от правителството мерки за защита на журналистите от SLAPP дела, журналистите продължават да са обект на онлайн тормоз, заплахи и съдебни дела от страна на публични институции и политически дейци.
И „БОЕЦ“ попаднаха в доклада
Имаше съобщения за произволни арести и задържания. През май 2024 г. Административният съд на София постанови, че полицията е задържала незаконно лидера на сдружение „БОЕЦ“ Георги Георгиев през октомври 2023 г. по време на протест срещу Централната избирателна комисия. Според съда полицията не е описала адекватно в протокола за ареста причините за задържането на Георгиев, пише още в доклада.
