Само 19 процента от анкетираните знаят, че с левове ще може да се плаща само 1 месец след приемането на еврото - през януари 2026 г.

Българите, които подкрепят въвеждането на еврото, вече са повече, отколкото тези, които са против. В същото време повече от една четвърт от фирмите у нас планират увеличение на заплатите заради новата валута. Това показват резултатите от изследване на социологическата агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 8-22 юли. 

То е третото по ред в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната. Възложител е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са 1200 граждани над 16г. възраст. Отделно са анкетирани 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.

Данните на Алфа Рисърч регистрират стабилизиране на подкрепата за присъединяването на България към еврозоната.

49.2% от анкетираните граждани са "за" еврото, а 45.8% са "против". Други 5 процента не могат да преценят дали това е нещо хубаво или не. В сравнение с предишното допитване по темата, което Алфа Рисърч проведе през май, делът на хората, които подкрепят въвеждането на еврото в България се е увеличил. Тогава "за" единната европейска валута бяха 46,5%, а други 46,8% напълно или частично бяха "против".

При бизнеса се запазват устойчиво високи положителни нагласи - 69% "за" срещу 30% "против".

Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че ако България приеме еврото от 1 януари 2026г., това ще е успех за страната ни в цялостната й евроинтеграция. 43% от широката общественост и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка, коментират от социологическата агенция.

Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65% : 22%).

По отношение на конкретните очаквани позитиви, преобладават прагматичните и рационални виждания – удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние (всички между 25-30 на сто). Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в голяма степен и на социалния профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо образование, заети в модерни индустрии, професионалисти, от големите градове, добре информирани за реалните икономически процеси.

Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало широки социални групи. В тази светлина, е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Макар двойното обозначаване на цените в лева и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40 на сто в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки, тъй като привикването към новата валута изисква време. В този смисъл е много важно, че двойното обозначение започва по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява и започват да свикват. 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква – най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.

Предпочитаният начин и за граждани, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на гражданите, избиращи този начин, нараства до 71% и почти се изравнява до този на бизнеса (76%). Очевидно, кампанията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се посочват от около 6% от анкетираните, основно живеещи в малки населени места. Значителен спад се наблюдава при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), но за хората с по-високи наличности (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по предпочитание.

В рамките на третата вълна от проучването са включени поредица от нови въпроси, засягащи начините на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за промяна в разходите за труд и други, които биха могли да повлияят върху икономически и финансови показатели на страната.

Значителна част от фирмите планират увеличение на заплатите

Сумарно над една четвърт от ръководния състав на компаниите са на мнение, че в близките месеци, или непосредствено след въвеждане на еврото ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите си: 7% - още в следващите един-два месеца, а още 20% - веднага след въвеждане на еврото. Ако се сбъднат, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.

Помолени да оценят какъв процент от плащанията към служители на фирмата са по банков път и какъв – в брой, фирмите логично посочват различни съотношения, но обобщеният среден резултат е: 68.5% - по банков път; 31.5% - в брой.

Като се има предвид, че в подобен тип проучвания отговорите се изместват към „социално желателното“, декларираните 32% плащания в брой не са за пренебрегване – те ще оказват влияние както върху сумите за превалутиране, така и потенциален проинфлационен „натиск“ върху пазара, посочват от Алфа Рисърч.

При разплащанията с доставчици е налице по-благоприятно съотношение между „банкови преводи“ и „в брой“- 77% - по банков път; 23% - в брой. Отново вторият начин се запазва значим като дял, особено като се има предвид и това, че става въпрос за по-големи суми.

Бизнесът не вярва, че КЗК и КЗП ще се справят

Оценките на бизнеса за способностите на българските държавни и частни институции да се справят с подготовката за въвеждане на еврото е позитивно изключение от перманентната криза на институционално доверие в България:

БНБ продължава да бъде институцията с най-високо доверие сред бизнеса и получава признание за лидиране в този процес. 91% са уверени, че тя ще се справи успешно.

88 на сто са позитивните мнения за търговските банки. Това е много важна предпоставка за безпроблемен преход, предвид тясното взаимодействие на бизнеса с тях.

Висок кредит на доверие се регистрира и по отношение на Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се справи, 22% се съмняват) и НАП (66% срещу 22%).

Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43% : 37%) и отразява оценката за капацитета и експертизата в различните по големина общини.

Единствените две институции с негативни оценки от страна на бизнеса са КЗК (30% вярват в способността им да се справят, 54% - не) и КЗП (34% : 56%). Имайки предвид увеличените правомощия и задължения на КЗК и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях, коментират от социологическата агенция.

Повечето българи вече знаят какво да очакват

Проучването регистрира рязко нарастване на самооценките на гражданите за степента на информираност относно въвеждането на еврото – от 39% през май на 50.5% през юли. Делът на запознатите вече взема превес над незапознатите (50.5% : 46.3%). При предприемачите информираността и активното търсене продължават да бъдат доста по-високи от тези при широката общественост (82.6%).

През юли проучването включва индикатор и за полезността на придобитата информация. 23.6% от гражданите и 45% от бизнеса твърдят, че вече са доста по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41.8% от първата група и 33% от втората – „в известна степен са по-наясно“. Между 21 и 29 на сто от анкетираните признават, че все още не могат да се ориентират добре.

Успех на кампанията до момента е, че е достигнала до масовия потребител, до средната класа. Важна задача през следващите месеци е да намери подходящите канали, език, подход, за да достигне до уязвимите групи и до нетърсещите активно информация – възрастните, хората с ниско образование, в отдалечените населени места, учащите се (16-18г.), които по принцип слабо се интересуват от политика и са останали встрани от процеса, коментират от Алфа Рисърч.

Основните канали, по които информационната кампания е достигнала до гражданите са: телевизия (72%), интернет сайтове (30%), социални мрежи (21%), брошури и листовки (7%). Едва 18% никъде не са срещали информация за еврото.

Какво вече знаем и какво още не знаем за еврото?

Алфа Рисърч е включила в проучването си няколко базисни „тестови“ въпроса, които целят да установят реалната запознатост на гражданите с пряко засягащи ги практически теми:

Датата на приемане на еврото – въпреки че допреди два месеца, по този въпрос имаше разнопосочни мнения, днес 91% от гражданите са наясно, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026 г. Незначителен дял, 3% посочват друга дата.

Обменният курс за превалутиране на лева в евро – това беше един от въпросите, очертали се като повод за интензивни спекулации и, респ., разпалване на страхове. Тук информационната кампания определено е повлияла в позитивна посока. Две трети (67%) посочват, че обменът ще се извършва по фиксинга на БНБ (1.95583), което е ръст от 14 процентни пункта спрямо май (53%).

Къде ще могат да се обменят левове в евро в по-отдалечен времеви период? – 60% правилно посочват в БНБ, още 5% - в обменни бюра. Всеки десети обаче смята, че никъде няма да може да се обменят тези средства, тъй като ще е изтекъл давностният период.

Колко време ще могат да се обменят левове в банките и пощите безплатно? – все още са налице противоречия в информираността. 34% от гражданите и 48% от бизнеса правилно посочват „шест месеца“, но всеки пети и от двете групи посочва 12 месеца, а всеки трети от гражданите и всеки пети от бизнеса не знае.

Период на двойно обращение на левове и евро – това е въпросът, чиито отговори най-силно „светят в червено“. Едва 19% от гражданите и 32.8% от бизнеса са адекватно информирани, че този период ще продължи точно един месец. Двойно повече (по 37%-38% и от двете групи) смятат, че то ще продължи шест месеца. 17% посочват други периоди, а всеки четвърти анкетиран гражданин не знае. Тук задължително е необходима по-активна и разбираема кампания, подчертават от Алфа Рисърч.