На тържеството бе представена първата стихосбирка на Тонка Хаджинакова

Весела, вълнуваща и задушевна другарска среща и празник 3 в 1 си сътвориха Випуск 1989 на училището за шампиони. Бившите съученици от втория випуск на СУ „П. Р. Славейков“ – Кърджали, се събират за четвърти пореден път за последните 35 години, като предишната им сбирка беше преди една година в красивия турски град на Мраморно море Бурса. На тази поредна своя срещате поднесоха мила изненада на своята бивша, но любима учителка – Тонка Хаджинакова, като отпразнуваха заедно нейния предстоящ 70-ти юбилей и първата ѝ издадена поетична книга, озаглавена„Мисли на глас“.

Събитието се състоя в съботната вечер в ресторант „Парадайс“, като специално за тържеството бяха дошли гости от Бурса и Истанбул. Госпожа Хаджинакова получи много цветя, подаръци и десетки онлайн поздрави от своите бивши възпитаници, пръснати из цялата страна, из Европа и Турция, които не успяха да се присъединят към групата на празнуващите.

В атмосфера на приятелство, топлота и взаимност бившите съученици си припомниха отминалите ученически дни. С усмивка и закачка разказваха за щурите моменти от „онези времена“. Пяха от сърце свои любими песни от тогава, вдигаха наздравици с пожелания и, разбира се, направиха прочувствен и затрогващрецитал със стихове от стихосбирката на любимата им учителка.

Самата госпожа Хаджинакова, дългогодишен преподавател по БЕЛ в „Славейков“, също разказа спомени от работата си с този випуск. Тя искрено благодари на своите бивши възпитаници за обичта и вниманието, с които я обгръщат през всички тези 35 години, откакто са завършили. Изтъкна, че макар и само една учебна година да им е била класен ръководител, връзката ѝ с тези „деца“ е най-близка и най-сърдечна, и нито времето, нито разстоянията са я „покрили с прах“.

„Взрив от емоции, доброта, обич и уважение, съхранени непокътнати през почти четири десетилетия! Благодаря на пристигналите от Бурса и Истанбул! Благодаря на Божидара за организирането на вълнуващата поредна среща! И на тези, с които осъществихме видеовръзка, за да си кажем толкова топли думи! Благодаря и на онези, които ми изпратиха цветя! Бях дълбоко развълнувана, бях щастлива, защото нищо друго не може така да стопли човешкото сърце, както когато прелива от обич. А вие ме заляхте с нея. Благодаря ви! Обичам ви!“, сподели във Фейсбук Тонка Хаджинакова. Със същата топлота ѝ отговориха учениците ѝ: „Беше толкова вълнуваща, непринудена, пълна с хубави емоции вечер! Никак не сме променени – с чувство за хумор през времето, Искам среща пак!“, пише адвокат Елена Костова-Петкова и останалите са съгласни с нея.

Идеята за отпечатване на поетичната книга на Тонка Хаджинакова и за тазгодишната среща на випуска се заражда още през зимните месеци у нейната възпитаничка – поетесата и детски писател Божидара Ангелова. С немалко уговорки тя успява да насърчи своята бивша учителка да издаде своята първа поетична книга. Ангелова даже става редактор и оформител, като същевременно организира и другарската среща, заедно с честване на юбилей и представяне на поетичния сборник.

„Някога госпожа Хаджинакова, като мой учител, ме насърчи да изляза на сцената и да представя пред публика своето творчество в картини, стихове и авторски песни, изсвирени от мен с моята китара. Този стимул от нейна страна ми даде смелост през годините да продължа в тази посока. Всички днешни мои изяви, издадени книги, творчески срещи, както и образа на Леля Приказка, са заради онези нейни някогашни насърчителни слова. Затова реших, че е време да ѝ върна жеста“, коментира Божидара Ангелова.

Класът от випуск 1989 г. на г-жа Тонка Хаджинакова през годините е сочен за един от най-палавите, но и най-талантливи и незабравими ученици сред всички випуски на „Славейков“. И до днес по-възрастните преподаватели от школото разказват легенди за този клас и за нестандартните им представяния на различни прояви – училищни събития, бригадирски мероприятия и др. През годините немалко ученици са успешно реализирани специалисти в страната и зад граница. Сред по-известните в Кърджали са: Дафин Каменов – заместник окръжен прокурор; Александър Трингов – експерт и началник на отдел в Министерство на образованието и науката (МОН); Елена Костова-Петкова, адвокат, дългогодишен юрисконсулт в ОЦК; Айгюл Шефки – съдия в Административен съд в Кърджали; Вили Бонина – многогодишен служител на ОД на МВР – Кърджали; Мария Граменова – старша сестра в МБАЛ „Д-р А. Дафовски“АД – Кърджали; Божидара Ангелова – поет и автор на детска литература. Реализирани в Бурса: Юркие Шентюрк – адвокат; Инджигюл Шентюрк – председател на синдиката на текстилните работници; Семра Халил – дългогодишна акушерка; Нериман Дениз – медицинска сестра, Емзаде Албайрак и още работещи в здравеопазването, служители в институции, в администрации и фирми в южната ни съседка и в други страни на Европа.

Случилата се другарска среща е доказателство, че връзката между ученици и учители може да бъде неразрушима във времето, дълбока, надграждаща и стойностна. Такова силно взаимодействие между поколенията показва, че може да има приемственост и… както казват славейковци от випуск 1989: Всичко се връща – любовта провокира любов и уважението се отплаща с уважение!

Теодора ТЕНЕВА

Избрани творби от стихосбирката „Мисли на глас“ на Тонка Хаджинакова

ВЯРА

И няма да повярвам, че те няма,

дори от мен да се откажеш ти.

Ще преобърна цялата Земя голяма

и ще те открия в нечии очи.

От тях искрица аз ще си открадна,

във шепите си ще я приютя

и в мигове, когато нищо друго нямам,

в жарава буйна ще я разгоря.

И като жрица от легенда стара

ще изрека най-искрен благослов

на тебе, моя съкровена Вяра –

най-чистата, най-силната любов.

НАДЕЖДА

Последна дума ако имам,

със нея ще те нарека.

Дори безмълвна и незрима,

във тебе пак ще се врека.

Със жест, с усмивка или с мисъл

ще бъда с тебе до мига,

във който като лист изписан

ще се откъсна от света.

Бъди ми слънце в мрака мътен,

другар бъди ми в самота,

пътека във мига безпътен,  

в беда-протегната ръка.

Със теб съм силна и богата,

със теб съм истински живяла.

Вземи ми всичко, но в отплата

в мен остани, Надеждо моя бяла!

ЛЮБОВ

Дълъг път към тебе извървях –

спъвах се, залитах, падах...

И сълзи преглъщах, но не те презрях

теб, Любов – и болка, и наслада.

Бранех те с разбити колене,

топлех те със вкочанени пръсти,

съхраних те в двете си ръце,

от сърцето си не те откъснах.

И сега си с мен – във белите коси

и в зараснали от битки рани.

Топлиш равните ми дълги дни,

радости и болки сбрали.

Остани, Любов, не си отивай,

тъжен ще е моят дом без теб.

Ще ти дам последното, което имам,

само с мен бъди до сетния ми ден!

ИЗБОР

Няма вече да бъда добра,

ще се скрия зад маска зловеща,

ще оглеждам злорадо света,

всеки изгрев с гримаса ще срещам.

Няма вече за други да страдам,

да живея със чужди вини

и на всеки ръка да протягам,

и да вярвам на тъжни очи.

Няма вече...Но всъщност какво

ми остава и как ще живея?

В този свят, за добро или зло,

има избор: гориш или тлееш.

А да тлея не искам. Не мога

без искри в пепелта да димя.

Нека чувствам и радост, и болка,

за да кажа накрая: Живях!

Божидара Ангелова