Ако мирната проектосделка за Украйна между САЩ и Русия, която изтече в медиите, се състои, тя ще бъде империализъм в действие
дравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.
Дълбоко се съмнявам, че Украйна би приела мирната проектосделка, която ще обсъждат Тръмп и Путин тази седмица и подробности за която изтекоха в медиите миналия четвъртък. Тя е за примирие, което няма да доведе до траен мир, а ако доведе, той няма да бъде справедлив.
Ноторното в проектосделката е, че тя се договаря между САЩ и Русия, зад гърба на потърпевшата Украйна и на Европа, на която само е сведена. И то – не на европейските институции, а на неколцина лидери на големи европейски държави, по телефона. Причината за това е очевидна – Кремъл продължава да не признава украинската държавност, а Европа не участва в договарянето, защото заедно с Украйна ще бъде главният потърпевш от него.
От украинска и европейска гледна точка примирието, както бе описано в медийните съобщения, изглежда като империализъм от ХIX век (велики сили чертаят карти и определят съдбите на останалия свят, без да го питат) и като капитулация на Киев. Русия не се изтегля от окупираните от нея територии, включително Крим, техният окончателен статут остава да се реши след половин или цял век. Западните съюзници гарантират, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО и спират да я въоръжават, докто военният ѝ потенциал бива съкратен до нива, смятани за безопасни от Кремъл. Нещо повече, Западът съдейства управляващите в Киев да бъдат заменени с по-благосклонно настроени към Москва (разбирайте послушни). Под всичко това Путин разбира Украйна да престане да бъде “антируски проект”, в европейска демократична перспектива – да престане да бъде независима и суверенна държава и да бъде върната като сателит в руската сфера на влияние. И за капак – сваляне на по-голямата част от западните санкции срещу Русия и възстановяване на търговските отношения с нея.
Склонен ли е Путин на някакви отстъпки? Алилуя, да, представете си. Има едни малко над 1700 квадратни километра в украинските Сумска и Харковска област, които армията му е окупирала, но още не са фициално присъединени към Руската федерация. Те могат да се търгуват заедно с малко гъвкавост за границите на вече анексираните територии срещу… да речем украинско изтегляне от малкото останали завзети територии в Югозападна Русия.
Всичко това би било капитулация не само на Украйна, но и на САЩ и Европа, поражение от мащаба на Виетнам и Афганистан. Приемането на такива условия означава пълно разрушаване на каквото е останало от следвоенния световен ред, възнаграждаване на агресора, узаконяване на заграбената с насилие плячка и създаване на прецедент, който би оправдал и следващи насилия и грабежи, страх и малодушие пред руския рекет, потъпкване на международното право и затваряне на очите пред очевидни военни престъпления.
Ако Киев приеме всичко това, както засега го описват някои медии, причината може да бъде само една – отслабването на властта там, умората на украинците (и на западните им съюзници) от войната, отражението на неотдавнашните антикорупционни вълнения в Украйна. Според социлогическо проучване, цитирано от АП, вече едва една четвърт от сънародниците на Володимир Зеленски искат да се бият с Русия до победа в сравнение с три четвърти преди повече от три години. Очевидно, войната на изтощение, съпроводена с много цивилни жертви и разрушения и никакъв напредък, е казала думата си.
Защо, освен на първо място Украйна, Европа би била главният губещ от такова примирие?
Отлагането на териториалния въпрос с десетки години означава замразен конфликт на източната ѝ граница, т.е. постоянна заплаха за нейната сигурност и принуда да поддържа висока бойна готовност. Това е скъпо и политическо непопулярно упражнение, което е препятствие пред европейските приоритети – мир, сигурност и благоденствие за европейците. При това, става дума за дългосрочно състояние – от половин или цял век, през който цяла Източна Европа, най-вече балтийците и поляците, но и българите и румънците да живеят на тръни. С две думи Студена война 2.0 възстановени и взаимно признати зони на влияние. Предишната продължи от 1946 до 1989 одина.
Полският премиер Доналд Туск употреби точно израза "замразяване на конфликта" на пресконференция миналия петък:
"Има определени сигнали, а и ние имаме интуиция, че може би замразяването на конфликта - не искам да кажа края, но замразяването на конфликта - е по-близо, отколкото по-далеч. Има надежди за това".
В такова състояние кандидатката за членство в Европейския съюз Украйна е неприсъединима. ЕС не приема държави с нерешени териториални въпроси и конфликти със съседите си. Макар да съществува прецедентът на Кипър.
Русия запазва контрола си върху окупираните територии от Източна Украйна, т.е. взема най-ценните природни богатства на страната. Източна Украйна е сред най-богатите на природни ресурси региони в Европа. Донският минен басейн (Донбас), разположен в Донецка и Луганска област, е известен с огромните си залежи на каменни въглища, които захранват енергетиката и тежката индустрия. Регионът разполага с находища на желязна руда, манган, уран, графит и редки метали като тантал и ниобий — стратегически суровини за високите технологии и отбранителната индустрия. Енергийните ресурси на Източна Украйна включват природен газ, нефт и шистов газ.
Източна Украйна се оказва и ключов играч в бъдещето на високите технологии благодарение на залежите си от литий. В района на Шевченково в Донецка област се намира едно от най-големите литиеви находища в страната, макар че добивът там е затруднен от продължаващата война. Литият е стратегически метал, използван в производството на батерии за електромобили, смартфони, лаптопи и други устройства, което го прави особено ценен в контекста на глобалния преход към зелена енергия. Според геоложки оценки, Украйна разполага с над 760 000 тона литиев карбонат, а някои изследвания предполагат, че общите залежи могат да надхвърлят 33 милиона тона, със стойност от около 40 милиарда долара. Това поставя страната сред водещите потенциални доставчици на литий в Европа. Въпреки че основните находища като Полоховското в Кировоградска област са все още в процес на разработка, интересът от международни инвеститори расте, а Украйна се стреми да се утвърди като стратегически партньор в глобалната верига за критични суровини.
Докато Русия слага ръка на тези богаства, на европейците се пада честта да платят за възстановяването на Украйна, но не от замразените в страните на ЕС руски авоари, а от джоба си. Защото с прекратяването на санкциите, пресъхват и извънредните приходи от руските финансови активи блокирани сега в Европа, които тя може законно да използва, без да рискува загуба на дело в международен арбитраж.
Според най-новата съвместна оценка, публикувана през февруари 2025 г. от Световната банка, Европейската комисия, Организацията на обединените нации и правителството на Украйна, общата стойност на възстановяването и реконструкцията на страната се оценява на: 524 милиарда щатски долара. Това се равнява на приблизително 506 милиарда евро. Сумата обхваща период от 10 години и е 2,8 пъти по-голяма от номиналния БВП на Украйна за 2024 г.
Не е ясно и как Тръмп ще договаря с Путин сваляне на санкции, одобрени от европейските законодатели, които дори не са поканени да участват в договарянето на четири очи между двама президенти. Това би било презрителен авторитарен шут по задните части на европейската демокрация. Да допуснем обаче, че става дума само за американските санкции (които са координирани с европейските). Евентуалното им едностранно сваляне и възстановяване на търговските отношения между САЩ и Русия, оставят Европа сама икономически и политически срещу САЩ, Русия, Китай и Индия – последните две страни продължават вноса на основните руски експортни продукти през цялата война. Това неминуемо би прокарало нова разделителна линия в Европа – да последва ли САЩ в свалянето на санкциите или не? Познайте от коя страна на историята би застанала днешна България? Любопитно е и какви мита би наложил/предложил Тръмп на възстановените руски партньори на Америка?
Но да оставим настрана териториите и санкциите. Среща с Путин, взета сама за себе си, го повишава от международно изолиран заподзарян във военни престъпления, търсен от Международния наказателен съд (който САЩ и Русия не признават) в допустим политически партньор, с когото може да се разговаря и договаря. За това Путин си мечтае повече от три години, откакто го изхвърлиха от Г-8 и тя пак стана Г-7. Ниският руски президент ще покаже високия си американски колега като голям среден пръст на цяла Европа и на цялата прогресивна световна общественост. Тръмп ентусиазирано играе тази роля, разделяща целия Запад точно по средата за огромното удоволствие на Москва и Пекин. Срещата лице в лице би била първата между действащи президенти на САЩ и Русия, откакто бившият американски президент Джо Байдън се срещна с Путин в Женева през юни 2021 г., осем месеца преди Русия да предприеме най-голямото нападение срещу европейска страна от Втората световна война насетне, отбеляза миналия петък британският “Индипендънг”.
Но, докато Путин изведнъж се оказва “изпран” от Тръмп, статутът на Зеленски попада под съмнение. Едно от руските условия е Украйна да има друг, по-сговорчив с Русия лидер. Янукович 2.0 може би? Ако това не е намеса във вътрешните работи на суверенна държава, трудно е да се каже какво е. Въпросът е дали САЩ са готови да участват в нея заедно с Русия и ако да, защо? Стара кремълска опорка е, че Зеленски е незаконен президент, защото мандатът му е изтекъл. Според украинската конституция обаче той е законен, защото тя не позволява избори по време на война и постановява, че в такав случай на поста си остава завареният президент. И как биха били честни и свободни избори, когато над 20% от територията на Украйна са под чужда окупация? Последното пък е от дълго време официалната европейска позиция – още една конфликтна точка и със САЩ, и с Русия.
Всичко написано горе е повод за ново разделение в Европа, между тези, които приемат транзакционния подход на Тръмп за сделки с агресивни диктатори и принципните му противници. България е една от сцените, на които това разделение би се проявило най-ярко, а това е лоша прогноза за бъдещата политическа ситуация у нас.
Четейки медийните течове за условията, които Тръмп и Путин ще обсъждат, човек се пита: Това ли големият напредък, постигнат от пратеника Уиткоф миналия четвъртък и какво точно му е голямото? Условията не се различават особено от предишните и напълно неприемливи за Украйна и за Европа. Увисна във въздуха заплахата на Тръмп да наложи тежки санкции на Русия и на търгуващите с нея държави, ако Путин не прекрати огъня до 8 август. Руският лидер с лекота неутрализира ултиматума демонстрирайки “конструктивност”.
Британският “Гардиън” описа “напредъка”, като “хаотична нова глава” в опитите на Тръмп да договори спиране на огъня в Украйна. Перспективата за среща на Путин и Тръмп, целяща постигане на споразумение за Украйна без присъствието на други хора в преговорната зала, вероятно ще създаде тревога в Киев и европейските столици, които последователно отстояват виждането, че Украйна трябва да присъства на преговорите за собствената си съдба, изтъкна вестникът.
За Путин срещата с Тръмп е от ключово значение за постигането на целите, които си е поставил в Украйна, коментира “Ню Йорк Таймс”. Рязката смяна на недоволството на Тръмп от Путин с готовност за скорошна среща на живо, въпреки че руският лидер продължава да атакува Украйна и не се отказва от основните си военни цели, се превърна в дипломатически успех за Путин, пише в. “Вашингтон Пост”.
В заключение: Ако изтеклото в медиите е вярно, Тръмп е готов да подари победа на Путин за сметка на Украйна и Европа, за да отърве американския данъкоплатец от тежестите на военната помощ за Киев. Това би била зрелищна и историческа победа на авторитаризма над демокрацията в най-голямата война на Стария континент след Втората световна 80 години след края ѝ. Авторитаризмът би се оказал по-корав в глобалната война на издържливост. Това е война не само между политически системи и държави, но и между общества.
Предателството спрямо Украйна ще се превърне в срам за целия Запад, в свидетелство за слабостта и малодушието му. Да, Украйна беше антируски проект, доколкото тя е демократичен европейски проект, обратен на авторитаризма. Украинците се сражаваха и се сражават за европейския си проект, без да са формално част от ЕС, срещу много по-силен противник, така както никой европеец днес не е склонен да се сражава дори за страната си.
Това е добър повод да се запитаме как бихме се държали ние, ако бъдем нападнати.
Какво би могла да направи Европа? Да бъдем честни - нищо. Както обикновено, тя би била поставена пред свършен факт. Няма нито капацитета сама да поддържа украинската съпротива, нито единството и решимостта да се изправи сама срещу Русия на Путин. Заради такива като Радев, Орбан и Фицо. Но не само. Единственият шанс на Европа в Украйна при такъв развой на нещата е да помогне Западна Украйна да се превърне в подобие на Западна Германия по време на Студената война. Да я направи пример за сравнение, на което никой режим, ничия репресия и ничия корупция не могат да устоят. Това би струвало скъпо. Но европейският бюджет струва на средния европеец колкото едно кафе на ден, показва статистиката. Ако ЕС го удвои заради Украйна, би струвал по две кафета. Ако и на такава жертва не е способна Европа, значи вече не е достойна за името си.
