Орхуската конвенция е на път да осъди България, че не осигурява достатъчен достъп до правосъдие за околна среда. И докато Министерство на околната среда търси как да опровергае тази констатация, българският парламент отново премахна възможността за двуинстанционно обжалване на екологичните оценки на големи инвестиционни проекти. Действие, което очевидно ограничава възможността гражданите да отстояват правото си на чиста околна среда в съда. С новите текстове отпада възможността решенията на административните съдилища по спорове за ОВОС и екологични оценки да бъдат разглеждани от Върховния административен съд.
Спорните промени бяха приети в последния ден преди парламентарната ваканция и при сериозни съмнения за липсата на кворум. Те бяха предложени от Делян Добрев (ГЕРБ) и Станислав Анастасов („ДПС – Ново начало“), а решението бе прието с гласовете на управляващите от ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски, и процедурни хватки, за да се предотврати проверка на кворума. Скандално, при гласуването в залата присъстваха само 117 депутати, а председателката на НС Наталия Киселова тичешком се върна за да измести от трибуната водещия Цончо Ганев, който бе разпоредил проверка на кворума. Опозицията не участва в гласуването.
Приетите законодателни промени предвиждат и въвеждане на принципа на „мълчаливо съгласие“, както и съкращаване наполовина на сроковете за произнасяне на държавните органи по ОВОС и екологични оценки. Вносителите твърдят, че новите правила целят ускоряване на процедурите за „приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение“. Според природозащитните организации обаче, те отслабват контрола, нарушават достъпа на гражданите до правосъдие и застрашават опазването на околната среда. В своя позиция по повод промените, гражданската коалиция „За да остане природа в България“ заявява следното: “Добре е да си дадем сметка, че при лошо управление или при липса на възможност за адекватно/качествено обжалване за осъществяването му, един голям проект има потенциала да унищожи ценен природен ресурс на практика завинаги. В допълнение - тези проекти обичайно са изградени с парите на данъкоплатците, но в този случай те остават без възможност за контрол върху това кой обект да бъде посочен като “национално значим”. АЕЦ Белене например - спорен проект, погълнал стотици милиони средства на българите, а впоследствие и напълно отпаднал, също е обявен за обект с национално значение.”
Това е поредният опит да бъдат ограничени правата за обжалване на ОВОС и екологични оценки. През 2017 г. парламентът премахна втората инстанция за решения засягащи „обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и обекти със стратегическа важност“. През 2023 г. законът беше променен, като постанови, че възможността за двуинстанционно обжалване трябва да бъде възстановена от 1 юли 2024 г. Именно това възстановяване бе успешно атакувано в четвъртък от ГЕРБ и ДПС.
Преди това, аналогични атаки срещу съдебния контрол на две инстанции бяха предприети през април 2024 г. Тогава президентът Румен Радев наложи вето на поправките, а парламентът се съобрази с него, след силен натиск от страна на гражданския сектор. През юли и август 2024 г. бяха внесени два нови законопроекта, предвиждащи премахване на възможността за второинстанционно обжалване на решения по големи инвестиционни проекти. След бурна гражданска реакция (включително от страна на “БлуЛинк”) не стигат по-далеч от първо четене.
Критика от Орхус
Сегашното решение на Народното събрание съвпадна с актуалните развития около мониторинга за спазването на Орхуската конвенция. Подписана през 1998 г., Конвенцията е международен договор, който гарантира на гражданите правото да получават информация за състоянието на околната среда, да участват в процесите на вземане на решения и да имат достъп до правосъдие, когато тази среда е застрашена. Тя поставя хората в центъра на екологичното управление, защото приема, че опазването на природата е директно свързано с правата и здравето на обществото. Всяка държава, която е страна по Конвенцията, се задължава да осигури прозрачност, участие и ефективна съдебна защита, така че гражданите да могат активно да защитават своята жизнена среда. България е страна по Конвенцията от 2004 г. и е задължена да осигурява посочените права.
Последната размяна на позиции между българската държава (в лицето на Министерството на околната среда и водите) и Комитета за наблюдение на Орхуската конвенция към Икономическа Комисия за Европа на ООН (UNECE) се проведе наскоро. На 17 юли 2025 г. Комитетът публикува Предварителни заключения и препоръки по случая ACCC/C/2018/161 (“българският случай”). В него се посочва, че България не е осигурила равен достъп до правосъдие. Съдебните такси за неправителствени организации са дискриминационни (до над пет пъти по-високи спрямо тези за други жалбоподатели), достъпът до правосъдие на граждани и НПО по плановете за качество на въздуха е блокиран, а държавата не е предприела мерки срещу унизителните и заплашителни изказвания на депутати и високопоставени длъжностни лица срещу екоактивистите. В заключение Комитетът препоръчва България да промени законодателството и практиката си, като изравни съдебните такси, гарантира правото на обжалване за всички планове за качество на въздуха и въведе ясни правила, които да забранят изказвания, сплашващи защитниците на околната среда.
В отговор, на 29 юли 2025 г. МОСВ изпраща писмо до Секретариата на Орхуската конвенция, в което оспорва голяма част от направените констатации. В позицията си правителството заявява, че Конституцията на България гарантира правото на обжалване на всички административни актове, включително плановете за качество на въздуха. Според МОСВ, действащото законодателство и съдебната практика осигуряват на неправителствените организации възможност да обжалват решения по екологични въпроси, като подчертава, че общите правила за административно правосъдие се прилагат и в тези случаи. Българската страна признава съществуването на отделни съдебни решения, които противоречат на тази позиция, но ги определя като изолирани случаи, уверявайки, че подготвяни законодателни промени ще осигурят по-голяма яснота и единно тълкуване на нормите.
Исторически, отношенията между българската държава и UNECE по отношение на Орхуската конвенция са напрегнати и белязани от повтарящи се нарушения и опити за ограничаване на правата, от една страна, и периодични международни предупреждения, от друга. Още през 2011 г. Комитетът по съответствието установява, че България нарушава Орхуската конвенция, защото не осигурява достъп до правосъдие за обжалване на устройствени планове и строителни разрешения. Срещата на страните по Конвенцията през 2017 г. в Будва прие решение за официално предупреждение към България, като постави условия за промяна на законодателството и ежегодни доклади за напредъка. Текущият казус (описан по-горе) може да доведе до ново затягане на контрола от страна на Конвенцията и засилен натиск върху страната да предприеме реални реформи.
Достъпът до правосъдие - право и ценност за всеки
През годините БлуЛинк последователно се е застъпвал за гарантиране на широкия достъп до правосъдие като един от стълбовете на демокрацията в областта на околната среда. Припомняме, че през октомври 2023 г. фондацията, съвместно с МОСВ, организира провеждането на институционална кръгла маса „Как да подобрим достъпа на гражданите до правосъдие по въпроси на околната среда?“ Кръглата маса имаше за цел да събере опита и становищата на институциите и гражданските организации по отношение на достъпа на гражданите до правосъдие по въпроси, засягащи околната среда; да подобри взаимното им разбиране и да идентифицира стъпки за преодоляване на негативните становища и процедури на Европейската Комисия и Комитета за наблюдение на Орхуската конвенция. Събитието събра представители на МОСВ, Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието и храните, Омбудсмана на Република България, Изпълнителната агенция “Морска администрация”, съдии от Върховния административен съд, Националното сдружение на общините в Република България, Висшия адвокатски съвет, Асоциацията на еколозите в общините, Програма “Достъп до информация”, както и адвокати, представляващи НПО и граждани по съдебни дела.
Едната от темите на дискусиите беше именно достъп до правосъдие по програмите за атмосферния въздух, която е засегната в казуса през Комитета към Орхуската конвенция. Участниците уточниха, че екологичните права са трето поколение права, след гражданските и политическите права (1-во) и икономически, социални и културни права (2-ро). Те са още права на солидарността (колективните права на обществото и народите като право на устойчиво развитие и правото на здравословна околна среда). Още от времето на римското право, когато се говори за правен интерес, той се възприема като пряк, непосредствен интерес, засегнато лично право, докато категорията права като правото да се оспорват решенията, свързани с околната среда, са от ново поколение права и затова общата клауза за обжалваемост на чл.120 от Конституцията не може да се приложи и остава прилагането на Орхуската конвенция, на ЗООС и необходимостта от специална защита на тези права.
Според Пламен Пеев, юридически експерт на “БлуЛинк” и член на изпълнителния комитет на европейската правна мрежа “Правосъдие и околна среда”, организациите на гражданското общество и екологичните активисти играят безценна роля в обезпечаването на правото на достъп до правосъдие по въпросите на околната среда и на правото на чиста околна среда и здраве. Всеки политически, законодателен и медиен натиск и опит за ограничаване на тези права застрашава не само тези НПО и активни граждани, но и всеки от нас, защото тяхната борба е за нашите интереси, за нашата природа и здраве.
