На прага на еврозоната българските банки очаквано продължават да демонстрират перфектно здраве. Отчетите към полугодието показват, че печалбата на сектора е достигнала рекордните в номинално изражение 1.97 млрд. лв., или малко над 1 млрд. евро във валута, в която ще се отчитат от началото на 2026 г. Това е ръст от 158 млн. лв., или 8.7%, като темпът от постигнатото през първото тримесечие се запазва и за полугодието.

Голямата картина също остава без промяна. Все повече ръстът на приходите се движи практически еднолично от продължаващия бум в кредитирането, особено в жилищния сегмент. И все повече понижаването на лихвите от ЕЦБ започва да се пренася в свиване на спредовете и банките могат да извличат по-малки маржове както в корпоративния сегмент, така и от управлението на ликвидността си.

При тази комбинация въпреки продължаващия ръст на активите с над 4.3 млрд. лв. до почти 202 млн. лв. за второто тримесечие възвръщаемостта на активите за последните 12 месеца до края на юни се запазва около 2%. При другите метрики за рентабилност обаче се вижда леко свиване - възвръщаемостта на капитала се понижава от 16.8 на 16.5%, маржът на нетния лихвен доход се свива с 0.1 пункта до 2.9%.

Когато маржовете забуксуват

Всъщност традиционно основният приходоизточник на банките - нетният лихвен доход, вече практически стагнира. Общо за полугодието той е 2.76 млрд. лв., като на годишна база ръстът е едва 1%, или 29 млн. лв. Прави впечатление, че по-големите институции успяват да генерират растеж или минимални спадове, докато по-малките извън топ 10 реализират двуцифрени спадове.
Реклама

Така за пръв път от години нетният доход от такси и комисиони има по-съществен принос за покачването на печалбата на сектора. Той нараства с 69 млн. лв. (8.8%) спрямо полугодието на 2024 г. до 849 млн. лв. Той също е движен от ръста в кредитирането, тъй като новоотпуснатите кредити неминуемо се съпътстват от такси, а също и от ръста на икономиката и общата бизнес активност в страната, която предполага и повече ползване на банкови услуги.

При административните разходи продължава да се усеща натиск, но на годишна база ръстът им се забавя до 4.5% (52.6 млн. лв.) Съществена част от тази сума идва от ръста с 10% (над 20 млн. лв.) при ДСК.

Положителен ефект имат и по-малкото разходи за обезценки - те са почти 250 млн. лв., което е с 9.4%, или 26 млн. лв. под тези година по-рано. Тук традиционно представянето по банки е силно волатилно и зависещо и от еднократни големи отписвания на проблемни заеми. Като цяло по-завишени стойности и покачване има при банките с по-голям дял при потребителските заеми - Ти Би Ай банк (близо 100 млн. лв.), Пощенска банка (53 млн. лв.), ДСК (45 млн. лв.).

През последните години една от най-ударно прочистващите баланса си банки беше ПИБ, като тя допринася с 68 млн. лв., което обаче е с над 22 млн. лв. по-ниско от обезценките ѝ до средата на 2024 г. На обратния полюс е Уникредит Булбанк, която от началото на 2025 г. декларира 107 млн. лв. отрицателни обезценки - това обичайно се дължи на реинтеграция на печалби от обезценени заеми, които са се върнали към редовно обслужване или банката е успяла да събере повече от очакваното при реализация на обезпечения.

[Бъдещето е здравно осигурено]

Специален проект за Marsh McLennan Bulgaria

Бъдещето е здравно осигурено