Иван Костов

Много трудно е днешното отбранително планиране, защото е необходимо да се вземат дългосрочни стратегически решения с хоризонт поне 20 години в условия на изключително бързо развитие на оръжейните системи и на начините за тяхното използване, и на бързо нарастващи рискове. Стратегическият преглед на отбраната, който имаме, бързо остарява и трябва да бъде актуализиран.

В тази рамка имаме три основни проблема, които трябва да бъдат признати и адресирани открито.

Първо: в действащата Програма за инвестиции в отбраната липсват конкретни срокове за изпълнение, не са определени отговорните институции, не са посочени механизми за контрол и отчетност. Пожелателният ѝ характер носи риск публичните средства, които се отделят за отбрана, да бъдат изразходвани неефикасно.
Второ: инвестиционната програма не отразява реалностите на новата война. Уроците от Украйна показват, че вече решаващо значение имат дигитализацията и изкуственият интелект, чрез които оръжейните системи действат координирано в реално време. Тези нови способности се оказаха по-ефикасни от класическите тежки платформи особено на ВВС и ВМС, които са уязвими и неприспособени за динамиката на съвременния бой. Без преоценка на нуждите на нашите въоръжени сили, съобразена с тази трансформация, рискуваме да се преоборудваме с техника, която вече не е ефективна в отбрана.
Трето: военно-промишлените комплекси в повечето страни от НАТО не могат да произведат в кратки срокове достатъчно количество ново и ефективно въоръжение. Така на преден план излиза опасността модернизацията да се води не от военната необходимост, а от възможностите на доставчиците. За нашата страна, която разчита на вноса на модерно въоръжение, това е критично слабо място.

Според мен трябва:

Първо: да се преработи Стратегическият преглед на отбраната, особено в частта на оценките на необходимите отбранителни способности.

Това трябва да се направи с оглед възможностите и перспективите на нашата индустрия и на собствените ни успешни научно-изследователски и развойни дейности. Прегледът трябва да отчете изцяло изводите от бойния опит на Украйна, особено ролята на дроновете и на киберпространството като нов театър на военни действия. Само така прегледът ще изпълни своята основна функция – да определи какви способности трябва да изградим и с какви средства, за да защитим страната в новата стратегическа среда.

След като през март 2024 президентът Путин включи България сред страните, които "реално участват във войната срещу Русия", сме длъжни да допринесем в изграждането на обща противовъздушна и противоракетна отбрана на Източна Европа. През февруари 2025 НАТО обяви Политика за интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана (IAMD), с цел петкратно разширяване на капацитета за защита на Източния фланг.

В Европа напредва инициативата European Sky Shield за съвместно оборудване с IRIS‑T, Patriot или Arrow системи. Тези решения са отговор на тревожните оценки, според които съюзът в момента притежава едва около 5 % от необходимите ресурси за ефективна защита от руски атаки срещу Балтийските и Източноевропейските държави. За пълноценно участие на България в тези решения е нужно: да бъдат заделени ресурси, да се извърши обучение, да се подготви логистика и инфраструктура и да се гарантира участие на нашата индустрия.

Второ: трябва да се пристъпи към актуализация на Програмата за инвестиции, като се отчетат новите цели на НАТО, приети в Хага. Увеличението на военните разходи до 5% от БВП е голямо предизвикателство, изисква:

1) ясно формулиране на целите и времевия обхват;
2) конкретни мерки и дейности с параметри и очакван резултат;
3) поставяне на срокове отговорни за изпълнението институции;
4) осигуряване на ресурси и точно бюджетиране; и
5) механизми за управление, отчитане и контрол.
Само така ще избегнем риска от скъпи и неефективни придобивки, и ще гарантираме, че всяка инвестиция води до създаване на конкретна отбранителна способност, която можем да поддържаме и развиваме.

Трето: България трябва да се наложи да бъде производител, а не само потребител на въоръжение. Министерският съвет трябва да насърчи и организира масово българско производство на доказали своята ефективност в реални бойни условия оръжейни системи – включително с украинско ноу-хау. Индустриалното коопериране с държавите от Източна Европа може значително да намали техните цени. Това изисква настъпателна държавна политика, ангажимент за дългосрочни поръчки и активна координация между българския военна индустрия, МО и нашите съюзници.

Моите аргументи са прагматични

Не можем да си позволим армия, която да се модернизира според капацитета на производителите, а не според реалните нужди на отбраната. Не можем да изразходваме значителни средства, без да знаем какво – и най-вече защо – купуваме. Не можем да останем в периферията като производители на боеприпаси, когато разполагаме с ресурси, знания и мотивация и развит IT сектор на икономиката.

Решенията от Хага са изключителна възможност за развитие на високотехнологични производства в България. МО трябва да си даде сметка с какъв огромен ресурс ще разполага в близко бъдеще и да го разходва отговорно – в подкрепа на развитието на нашата икономика.

Дълбока реформа на военното образование

Наред с преразглеждането на способностите и програмите за въоръжение, новата дигитална епоха налага и дълбока реформа на военното образование. Днешната подготовка на офицерския състав е изградена върху представата за бойни действия, водени по класически доктрини, с твърдо йерархично командване, с дълъг цикъл на вземане на решения и с въоръжение от миналото. Тази парадигма вече е изчерпана.

Войната в Украйна показа, че ефективното командване и управление в условия на масирана употреба на дронове, сензори, кибератаки и мрежово сражение изисква напълно различни компетентности. Необходима е подготовка на офицери, които умеят да управляват цифрови системи за разузнаване, наблюдение и удари в реално време; да работят със сложни алгоритми за оценка на ситуацията; и да вземат решения при информационна несигурност и с висока скорост.

С други думи – нужни са командири, които мислят като инженери, и инженери, които мислят стратегически.

Военните академии трябва да подготвят нови учебни планове, да въведат дисциплини по кибероперации, изкуствен интелект, автономни системи, управление на безпилотни платформи и бойна логистика в мрежово-информационна среда. Това изисква не просто осъвременяване, а дълбока структурна реформа – включително партньорства с университети, технологични центрове и съюзнически военни училища. Без тази реформа, новото въоръжение ще остане неефективно, а дигиталната модернизация ще се сблъска с кадрови и мисловен дефицит.

В заключение ще повторя, че трябва да преразгледаме Стратегическия преглед на отбраната и да актуализираме Програмата за инвестиции:

като отчетем тазгодишните решения от Хага,
като се опрем на опита на Украйна в отбраната ѝ срещу руската агресия,
като следваме принципа за ефикасност – създадем максимални отбранителни способности с всяка вложена единица инвестиция и
като развием своя високотехнологична отбранителна промишленост.

Вярвам, че Министерството на отбраната вече работи върху това, и бих искал да го подкрепим, като поставим ясно националните си интереси в общата политика на НАТО.

*Изказване на конференция: "НАТО след Хага’25: българското измерение", 31 юли 2025