България получи „да“ за еврозоната, Борисов и Пеевски се съюзиха явно, а големият нов момент беше репресията срещу опозицията: последният политически сезон през погледа на Даниел Смилов.

Политическият сезон е на път да премине в традиционното августовско затишие, освен ако службите и прокуратурата не са подготвили някаква нова изненада за петък след работно време. А това не е изключено, защото през последните месеци България едновременно се доближи до еврозоната и до диктатура от прикрит тип. Или поне почвата беше подготвена за такова развитие особено старателно. Поради това оценката за политическия сезон не е еднозначна. Ако трябва да бъде определен с една дума - то тя би била „задоволителен“, с две думи - „много слаб“.

Еврото, Радев, бюджета, Пеевски

Случиха се следните неща:

      1)   Страната получи заветната покана за членство в еврозоната. Това трябва да е достатъчно за окончателно реализиране на заветната стратегическа цел, макар че има подводни камъни по останалия път. За съжаление, приемането на еврото съвпада с натрупване на сериозна инфлация в света, което повишава цените навсякъде. Този проблем политически лесно може да се припише на еврото, макар че то по-скоро стабилизира цените и ограничава инфлацията;

      2)   С искането си за референдум президентът Радев всъщност се позиционира срещу общата европейската валута (с нюанси) и се нареди до другите нейни противници. Той се надява да се възползва от ситуацията с инфлацията и повишаването на цените за трупане на политически дивиденти. С хода си обаче рискува да се самомаргинализира и да се ограничи до нишата на „Възраждане“ и други по-гласовите антиевропейци. Също така продължаващото му изчакване по отношението на създаване на политическа партия обърква хората. За президента съществува риск от изпускане на удобния момент за впускане в партийната надпревара;

      3)   Бюджетът за 2025 г. беше съставен след множество атаки към Асен Василев, включително за несъществуваща дупка от 18 млрд. лева. Оценките на ЕС за фискалното състояние на страната доказаха, че през последните години е водена дисциплинирана фискална политика в рамките на маастрихтските критерии въпреки осезаемото повишаване на доходите на пенсионери и държавни служители. През този политически сезон ГЕРБ всъщност продължиха политиката на Василев като добавиха от себе си огромно повишение на заплатите в МВР и службите, както и милиарди за инвестиционни проекти за общини и клиентелни мрежи, част от които ще минат през Българската банка за развитие. Поради това вероятно бюджетът за 2025 г. ще излезе на сериозен дефицит и ще трябва да бъде преправян. България може да си позволи известна фискална експанзия, тъй като общият ни дълг е на минимални стойности спрямо БВП. Но ако се прави с апетита, демонстриран от ГЕРБ и „Ново начало“ през 2025 г., фискалната политика ще се окаже силно проблематична само до няколко години;

      4)   ГЕРБ и „Ново начало“ направиха така, че да няма политическо мнозинство в НС без Делян Пеевски. Още в преговорите за правителство бяха „отстреляни“ „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ (ПП-ДБ), а след това Алиансът за права и свободи на Доган (АПС) бяха подложени на институционален тормоз, изгонени от управляващото мнозинство и окончателно лишени от марката ДПС, както и от много от техните кметове;

Управлението в България вече напълно зависи от Пеевски   Снимка: BGNES

Сезонът на репресии срещу опозицията

Ако всичко беше спряло дотук, нещата щяха да са горе долу добре: членство в еврозоната срещу опит за легитимация на тази „любов необяснима“ между Борисов и Пеевски, която тръгна да се официализира в живот на семейни политически начала.

Уви, обаче, големият нов момент в политическия сезон беше репресията срещу опозицията. Още в подхода срещу АПС на Доган беше ясно, че институциите на страната се използват за партийни цели и частни интереси. Появиха се сериозни съмнения, че под натиск от службите Джевдет Чакъров - още като лидер на АПС - беше принуден да се откаже от поста и от политическите си идеи и ценности. Поразителен беше консенсусът, че Чакъров действа под натиск върху него и сина му. Никой не е разследвал всъщност какво точно са правили службите, каква е причината за странното му поведение, какво се случи със сина му и неговите обвинения и т.н. Тишина, която е прекрасна среда за политическо насилие и репресия.

Ако случилото с Чакъров и кметовете на АПС можеше да мине и за някаква форма на вътрешнопартиен конфликт, последвалите събития по отношение на ПП и донякъде ДБ потвърдиха, че става дума за модел, за общ метод, по който управляващите действат срещу опозицията. Най-грубо казано, впрягат се служби да ровят около представители на опозицията в местната власт, да кооптират някакви хора за „свидетели“, да се фабрикуват обвинения в страшни престъпни групи на базата на много съмнителни показания. Всичко това се стоварва върху опозиционната партия и нейните лидери, като целта е те да бъдат компрометирани, а официалните им представители в изпълнителната власт - отстранени.

Включително вече и чрез арести на кметове, като най-скандални са случаите в София и Варна. Особено по отношение на варненския казус има основателни съмнения, че всичко е съшито с много бели конци, но това не попречи на две съдебни инстанции да потвърдят арестите.

Резултатът на атаката срещу ПП доведе до оставката на един от нейните лидери - Кирил Петков - който реши да играе по правилата на демократичната игра и да поеме отговорността за очевидно проблематични кадрови решения. В този случай те са изборът на кметовете на софийски райони от ПП, които участваха в „сготвянето“ на ПП. Причината за ренегатството не е съвсем ясна, но то само по себе си оправдава оставката на Петков като жест, с който той искаше да отстрани всяко съмнение в непочтеност от страна на самата партия и нейните лидери.

Кирил Петков подаде оставка след изтичането на запис, в който се твърди, че участват заместник-кметът на София Никола Барбутов и кметът на „Люлин“ Георги Тодоров  Снимка: BGNES

След като службите повториха сценария от София във Варна, вече всички разбраха, че става дума за организирана атака срещу опозицията и хиляди граждани излязоха на протест в различни градове на страната. Този протест е с голям потенциал и сигурно есенният политически сезон ще бъде открит със сериозен изблик на гражданска енергия.  

Парламентарни избори наесен не са изключени

Изводите, които могат да се направят на базата на тези събития, са следните:

•     Опозицията - особено ПП - беше нападната с идея да бъде унищожена, но това не се случи, освен ако не се съди по изследванията на социологически агенции, преминали в сферата на политическия ПР;
•     Страната се плъзга към политическа репресия и автократичен модел на управление, но все още има спирачки в този процес. Членството в ЕС е важен възпиращ фактор, както и нежеланието на администрацията на Тръмп пряко да се ангажира с Борисов и Пеевски. От транзакционна гледна точка (каквато е политиката на Тръмп), много по-удобно е двамата български тартори да са в списъка „Магнитски“ или много близко до него, което дава огромни преговорни козове на американците. Съюзяването на Борисов с Тръмп среща и друга трудност - фаворите в Европа на сегашната американска администрация са подобни на „Алтернатива за Германия“ национал-популистки формации. Докато за Пеевски не е проблем да превърне ДПС в подобна сила, след като успя да изгони Доган от партията, в ГЕРБ сигурно някои хора поне ще се озадачат от подобен напън. Затова и Борисов засега не е тръгнал напряко през авторитарния царевичак, а го прави прикрито, с кратки прибежки. Докога ще е така, е трудно да се предвиди и уви, зависи по-скоро от международната среда, отколкото от ценностните убеждения на родните протагонисти;
•     Президентът Радев няма как да се присъедини едновременно към протестите срещу управляващите и тези срещу еврото - това са две противоположни каузи, между които ще му се наложи да избира. Ако не пряко, то поне като приоритет. Изборът му ще стане ясен през есента;
•     Парламентарни избори наесен не са изключени. Борисов трябва също да направи ценностен избор - дали да подкрепи Пеевски в гонението на опозицията или да продължи (безуспешно) да се прави, че няма нищо общо с тази работа. И двата варианта ще лишат ГЕРБ от каквато и да е легитимност и ще я сдвоят плътно с ДПС на Пеевски. Единствено избори могат поне да отложат едно такова развитие и нищо чудно Борисов да го предпочете. Отделен фактор са сметките на Пеевски в ситуацията - той също може да прецени, че е по-изгодно за него да доубие на избори АПС и да увеличи присъствието си в НС, особено ако Радев е колеблив и не успее да се включи навреме в политическата надпревара.

Гражданите още имат думата

В крайна сметка България е все още демокрация, доколкото - с всички уговорки за злоупотреба със служби, купуване и манипулиране на гласове и т.н - все пак гражданите имат последната дума. Имат я на избори, имат е с правото си на протест. Гражданите могат да объркат сметките и на най-големите политически тарикати. Но е добре да го правят с цел да устоят свободата си и правото си на избор, а не просто от желание да натрият носа на някого.

PS. Случаят с Иванчева, която наскоро беше помилвана от институцията на президента, подозрително много прилича на разиграващото се спрямо АПС и ПП в момента. Опозиционен районен кмет е обект на специална операция от служби и прокуратура. Има и различни детайли и съдебни решения на много инстанции по този казус. Но е добре в светлината на новите събития той да се прегледа обективно отново, защото би било ужасно да се окаже, че невинен човек е лежал в затвора по една или друга политическа причина. Колкото и малка да е вероятността за това, всички съмнения е добре да бъдат изчистени.