Еньовчето (Galium verum L.) е едногодишно тревисто растение. Стъблото на растението е полегнало или катерливо, на височна достога от 30 до към 120 см дължина. Стъблото е четириръбесто, по ръбовете със закривени четинки, начленено, разклонено, влакнесто във възлите. Листата са 6 до 9 в прешлени, обратно ланцетни, на върха рязко стеснени, по средната жилка с четинки. Цветовете му са бели или зеленикаво бели във връхни и пазвени сенниковидни съцветия. Плодът е кълбесто гладко орехче, разпадащо се на 2 половинки.
Цъфти активно от късна пролет и през цялото лято - от май до септември. Цветовете са дребни, златисто-жълти и ухаят силно на мед. В България, еньовчето се среща на територията на цялата страна като рудерално растение край пътища, селища и посеви. Билката расте до към 1000м надморска височина.
Действие и приложение. Еньовчето е много приложима билка както в народната, така и в съвременната фитотерапия. Основните му десйтвия са: диуретично (отводняващо), слабително, противовъзпалително и болкоуспокояващо.
Научни изследвания потвърждават и силните антиоксидантни и антимикробни ефекти на еньовчето. В народната медицина то се използва много често при дерматологични проблеми. Например свеж или изсушен прах от билката се прилага върху циреи и повърхностни рани като антибактериално средство.
Приема се и под формата на запарка при инфекции на пикочните пътища, цистит и отоци – като естествен диуретик, който подпомага отделянето на урина. Билката е позната още като „прочистващо“ средство – препоръчва се за стимулиране на лимфен дренаж и пречистване на организма. В някои народни практики сок от жълтото еньовче се добавя към мляко за подсирване и оцветяване на домашно сирене.
Билката еньовче също така има благоприятен ефект върху храносмилателната система. Билката стимулира производството на стомашни сокове и улеснява разграждането на храната, което я прави полезна при проблеми като подуване, газове и диспепсия.
Също така тя може да бъде от полза за хора със забавен метаболизъм, тъй като подпомага по-бързото и ефективно усвояване на хранителните вещества. В народната медицина билката се препоръчва за облекчаване на храносмилателни разстройства и за стимулиране на по-добър метаболизъм.
Химичен състав. Еньовчето има богат химичен състав то е източник на антрахинона рубиадин, сапонини, танини, асперулазид, етерични масла, витамин С, камфел, флавоноиди, восъци, смола, мастни и кафеени киселини, горчиви вещества и соли, а също и ензими и багрила (червено-жълти).
Дрога. За лечебни цели се използва цъфтящата надземна част на еньовчето (Herba Galii verum), която включва стръковете с листа и цветове. Сушената билка трябва да бъде здрава и със запазена естествена окраска.
Важно е да се знае, че в България растат много близки видове еньовче, но само обикновеното (Galium verum) и лепката (Galium aparine) са традиционно използвани като лечебни. Останалите видове не са достатъчно проучени, затова при бране е добре да се отличават по жълтите цветове и мириса.
Еньовчето се бере в сухо, слънчево време, обикновено през юни–юли, когато растението е в пълен цъфтеж. По традиция билката се събира около празника Еньовден (24 юни), когато се смята за най-лековита. Събирането се извършва след вдигане на утринната роса в сухо и слънчево време.
Референции:
1. Билките в България и използването им
2. Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
3. Pharmacognosy: Fundamentals, Applications and Strategies 1st Edition
