Темата за търсещите препитание в Западна Европа гурбетчии е изключително популярна в местните медии в Кърджали.Понякога те се представят като печелбари,тръгнали в чужбина водени от желанието да уредят материалното си положение,загърбвайки Родината.В същност връзката с Родината е много тясна.Битието е тежко,а носталгията силна.
Българите в чужбина работят по 12 часа, пътуват стотици километри и се лишават от семейство, за да оцелеят Европа.Хиляди българи всяка сутрин стават в 4:00 часа, за да се качат на автобуса или колата и да стигнат до работа някъде из Западна Европа. Мнозина от тях пътуват над 200 км в една посока, прекарвайки между 3 и 5 часа дневно на път – само и само да работят и да изпращат пари у дома. След тежък ден, изпълнен с физически труд, дълги смени и често – ниско заплащане, те се прибират вечер между 17:00 и 20:00 ч., уморени, без сили, далеч от близки, родина и топлина.
Цената на гурбета е семейството,което остава назад. Ние не сме туристи. Не сме на екскурзия. Ние сме бащи, майки, дъщери и синове, които са направили болезнения избор да напуснем България – не защото не я обичаме, а защото не можем да се изхраним в нея. Докато България е сред най-красивите, богати на природа и история държави в Европа, социалният и икономическият стандарт остава сред най-ниските. Много хора са принудени да избират между оцеляване и емиграция.
„Всяка сутрин минавам границата към Белгия. Пътувам по 100 км в едната посока, после същото обратно. Работя в оранжерия 10 часа. Не съм виждал детето си от три месеца“ – споделя Георги, 34 г., живеещ в Северна Франция.
Гурбетчиите не са мързеливи – те са нашите герои. Обществото често е бързо да съди емигрантите – че са “избягали”, че “живеят лесно”, че “предали родината”. Но реалността е друга:
• Те работят тежък и нископлатен труд, който местните често отказват.
• Живеят в чужда култура, с езикова бариера и без социална сигурност.
• Лишени са от семейство, празници, топлина и близост. И все пак, те изпращат пари, строят къщи, издържат възрастни родители и помагат на децата си да учат. В много случаи, те са гръбнакът на българската икономика, чрез паричните преводи към родината.
Време е да ги защитим, а не да ги съдим Българските гурбетчии не търсят съжаление – те искат разбиране и уважение. Те не избраха гурбета, гурбетът ги избра заради ниската пенсия на майка им, невъзможността да си купят жилище, или липсата на достойна работа у дома. И докато в България продължаваме да се чудим защо хората заминават, трябва първо да си отговорим какво не им даваме, за да останат.
България е една от най-красивите страни в Европа, но ще си я върнем само ако хората имат причина да останат. А до тогава – нека поне не забравяме колко им струва всяка изпратена стотинка, всяко изпуснато Коледно тържество и всяка прегръдка, която ще трябва да почака.
Хюлия Мурад,Хага,Нидерландия
