Интересът към обучения и мобилност е сравнително слаб

Мнозинството от заетите във въглищния сектор искат да останат в енергетиката, но готовността за преквалификация и мобилност е сравнително ниска. Много от тях имат техническо и инженерно образование, което е подходящо за зелените технологии, но на този етап профилът им не отговаря на свободните работни места. Над една пета от семейства са силно зависими от сегашната си работа - в сектора работят двама и повече души.

Това показва проучване на КНСБ и КТ „Подкрепа“ сред 12 460 от общо 13 409 души, заети във въглищната индустрия на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Включени са десет предприятия - ТЕЦ-ове и мини. Мнозинството от работещите в сектора са в Стара Загора - около 10 000, в Перник са останали само 923, а в Кюстендил - 1619. Нагласите в трите региона се различават сериозно, поради което със сигурност ще се наложи да се мислят специфични подходи към всеки, коментираха от КНСБ при представянето на изследването.

Възрастовата структура на тези хора е критична - 81% са на повече от 40 г., а над 53% са прехвърлили и 50-те. В пенсионна възраст са 24,6% от работещите във въглищните компании в Кюстендил и 19,6% в Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в Стара Загора - 3%. До 5 години ще придобият право на пенсиониране 17,7% от анкетираните в Стара Загора, 24,6% - в Кюстендил, 19,6% - в Перник. Това е нож с две остриета - от една страна част от хората ще могат да се пенсионират, включително и предсрочно. От друга страна обаче тази възраст е рискова за преквалификация и мобилност, т.е. няма голяма надежда, че хората ще успеят да започнат нещо ново. Едва около 1600 души вече са направили прехода, като са сменили работата си, като немалка част са отишли например в „Арсенал“, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Над 85% от анкетираните заявяват, че биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност. Над 60% от всички участници биха приели друга дейност в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучение. Малко хора са готови да пътуват ежедневно за нова работа, като само Стара Загора показва по-висока мобилност – 46,9% са готови да пътуват ежедневно, докато в Перник само 11,4% заявяват такава готовност. Готовността за преместване в друг регион при нова работа е ниска: Стара Загора 17,7%, Перник – 2.0%, Кюстендил – 8,6%. За област Перник и Кюстендил желанието за мобилност е минимално, защото в предприятията заетите лица са дългогодишни кадри и при тях е по-трудна нагласата за мобилност и преквалификация. Това предполага нужда от по-интензивна социална подкрепа и по-дълги програми за адаптация в Перник и Кюстендил, коментират авторите на изследването.

Близо една трета от работещите във въглищния сектор в Перник не желаят да се обучават. За сравнение, в Стара Загора едва 9,3% отказват обучение. 55,7% от лицата са положително настроени към обучения и нови умения при определени условия, но като цяло един от изводите на изследването е, че работниците проявяват от слаб до умерен интерес към обучения, предимно свързани с технически умения и с осигурена реализация след тях.

В същото време е налице ниско съответствие на профила и нагласите на заетите със свободните работни места на пазара на труда, както и съществено разминаване между наличните технически квалификации и търсените позиции. Популярни направления за обучителни курсове са машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, аналитична дейност в химическа лаборатория, специалист управление и поддържка на газова електроцентрала, експлоатация и поддръжка на конвенционални енергийни съоръжения, счетоводство и финанси, рекултивация (основно в Перник). Има известен интерес към дигитални умения.

Над 1/5 от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход от прехода към по-чиста енергия. 23% от включените домакинства в Стара Загора имат повече от един член в сектора. За Кюстендил този дял е 18,7%. Заплащането е доста различно. В Стара Загора почти 24% получават над 3500 лв., докато в Перник 43% от работещите са с брутна заплата между 1501 и 2000 лв, а само 8% получават над 2500 лв. Наличните инвестиционни намерения не са достатъчни да поемат тези хора, като отново в Стара Загора шансовете за това са по-големи в сравнение с Перник и Кюстендил. Да очаква някой, че тези специалисти ще работят за по-малко пари, няма как да стане, коментира Пламен Димитров при представянето на изследването.

Ще има нужда от значителни усилия за обучения и адаптиране на уменията на заетите лица, за да могат да се възползват от възможностите, които предлага нисковъглеродната индустрия, смятат авторите на изследването.