Наскоро открит археологически обект в Родопите сега влязъл във фокуса на световните археологични новини..

В изявление, споделено с научно-популярното издание Аrkeonews, от изследователя Георги Георгиев, един от откривателите на обекта, се заявява, че издълбаната скала близо до село Скобелево представлява праисторическа звездна карта - вероятно един от най-ранните известни опити за изобразяване на нощното небе върху камък.

Находката обещава да предефинира разбирането ни за древната астрономия и духовния живот на ранните цивилизации на Балканите.

Тази уникална находка не само добавя важен елемент към картината на човешката история, но и отваря нови пътища в областта на археоастрономията.

Случайно откритие с историческо значение

Звездната скала е открита на 20 май 2013 г. от изследователите Георги Георгиев и Ивелина Георгиева по време на полева експедиция близо до древен тракийски некропол. С размери приблизително 2×3 метра, скалата се намира дълбоко в гората, ориентирана по оста изток-запад и е вградена в естествена мраморна жилка. Смята се, че тази светеща жилка символизира Млечния път, което допълнително подкрепя тълкуването ѝ като небесна карта.

Повърхността на камъка е с 56 прецизно издълбани конични отвора с различни диаметри – 24 в северната половина и 32 в южната – представляващи звезди с различна величина. Ясно са очертани няколко съзвездия, включително Голямата мечка и Лъв, с допълнителни подравнения, предполагащи Касиопея, Лебед, Лира и звездния куп Плеяди.

Схема на праисторическата звездна карта. Кредит: Георги Георгиев.

Приблизителна датировка: Кога е създадена звездната карта?

Въпреки че звездната карта от Скобелево все още не е претърпяла окончателно научно датиране, изследователите предполагат, че тя вероятно произхожда от късния неолит до ранната желязна епоха, приблизително 2000 до 500 г. пр.н.е. Тази оценка се основава на близостта на обекта до тракийски некрополи и могилни гробници, както и на съпоставянето му с подобни праисторически светилища на Балканите.

Въпреки че на мястото не са открити керамични или органични материали, което прави радиовъглеродното или стратиграфското датиране в момента невъзможно, археологическият контекст и символичните и функционални характеристики на картата сочат към период, когато древните народи активно са наблюдавали и записвали небесни явления за ритуални и земеделски цели. Докато не се проведат допълнителни проучвания, този датов диапазон остава най-вероятният, въз основа на сравнителен археологически анализ.

Пресъздаване на северното небе в камък

Освен това, богатата на слюда повърхност на скалата създава блестящ ефект под слънчева светлина, имитирайки нощното небе – поразителен артистичен и символичен избор, който засилва астрономическата ѝ цел.

Георгиев и Георгиева се застъпват за официалното му признаване и включване в националния археологически регистър на България. Снимките са предоставени от Георги Георгиев. Кредит: Georgi Georgiev.

Културно и ритуално значение

Околните археологически доказателства – включително близки некрополи, гробници и останки от светилища – предполагат, че обектът може да е бил част от по-голям култов комплекс. Възможно е да е служил за двойна функция: като духовно светилище за ритуали и като навигационен инструмент за ранните пътешественици или моряци.

Забележително е, че обектът включва втори камък с цилиндрично вдлъбване, ориентирано на изток, вероятно образувайки умишлена двойка с основната скала с картата.

Запазване на петрографски паметник

Въпреки потенциала си като културен паметник с национално и научно значение, обектът остава до голяма степен незащитен. Георгиев и Георгиева се застъпват за официалното му признаване и включване в националния археологически регистър на България. Тяхната работа е в съответствие със съвременните усилия за опазване и популяризиране на нематериалното наследство и археоастрономическите знания. 

Вече са проведени неинвазивни изследвания – като хелиакални наблюдения на изгрева, трасология (изучаване на всякакви следи), геоложко вземане на проби и GPS картографиране – които допълнително потвърждават антропогенното и астрономическото значение на скалата.

Изследователят Георги Георгиев щателно изучава древния камъкИзследователят Георги Георгиев щателно изучава древния камък. Кредит: Георги Георгиев.

Интересно е, че подобни изображения на звездни конфигурации са открити върху древни монети и бижута от I и II век сл. н.е.. Символи като полумесец и звезда, често срещани в римската иконография, може да отразяват дългогодишната очарование на човечеството от космоса. Тази приемственост подчертава как древните системи от знания са повлияли на художествените и културни изрази през времето.

Заключение

Звездната карта от Скобелево предлага рядък поглед към космологичното разбиране на праисторическите общества на Балканите. Като един от малкото известни примери за небесна карта, издълбана в камък, тя има дълбоки последици за изучаването на ранната астрономия, митология и културно развитие. С подходяща защита и научен интерес, този древен артефакт скоро може да се превърне в ключова дестинация за културен туризъм и крайъгълен камък в археоастрономическото наследство на Европа.

Източник: Prehistoric Star Map Carved in Stone Discovered in Bulgaria, Аrkeonews