Обявените годишни такси за платено обучение в Софийския университет звучат фантастично и вече породиха недоволство. Дали при такси от над 13 000 евро за инженерна физика някои не биха предпочели Мюнхен пред София?

При годишна такса за „инженерна физика“ от 26 690 лева (13 640 евро), един студент или кандидат за второ висше ще помисли дали да запише платено обучение в Софийския университет или да отиде в Техническия университет в Мюнхен, който е в топ 50 в света и се плащат само административни такси от порядъка на стотина евро.

Година по-рано таксата за платено обучение в „инженерна физика“ е била 9562 лева (4889 евро).

Статистически погледнато…

Рязкото повишение от 50 до 200% на таксите за студенти платено обучение месец преди да започне записването за академичната 2025/2026 г. предизвика протести заради размера им и едностранното налагане, без да е имало предварително обсъждане на толкова чувствителна тема. Просветният министър Красимир Вълчев се опита да омаловажи недоволството с числен аргумент - например в СУ засегнатите били близо 900 от общо 20 000 студенти. От гледна точка на статистиката броят може и да е малък, но това са реални хора - означава 900 семейства да затегнат бюджета си и да намерят спешно още пари за новите такси само за месец. Къде отиват принципите за достъпност на образованието?!

„От есента наши колеги няма да могат да прекрачат прага на университета, защото не могат да си позволят двойно по-висока такса“, обявиха организатори на протестите от Юридическия факултет, където увеличението е повече от два пъти - от 3250 лева на 6704 лева годишно. Новите такси се равняват на 2-3 до 10 средни заплати - за България за месец май средната заплата е 2556 лева.

С промени в Закона за висшето образование парламентът се опитва да промени схемата, по която сега се изчисляват таксите, при това непосредствено преди да започне записването на студентите. Техният размер е обвързан с държавното финансиране и с компонента за качество. На първо четене депутатите одобриха промени, които ще ги намалят с 25% на вече увеличената такса при окончателното гласуване. Недоволните студенти настояват за спад с 50 процента.

Студенти в Германския факултет на Техническия университет в София  Снимка: TU Sofia

На протестите обаче студентите издигнаха и други искания, освен по-ниски такси - дълбока и качествена реформа на висшето образование, национална стратегия за развитието му. Тях обаче политиците не чуват, както и критиките защо държавните университети хем получават бюджетни субсидии, хем имат платено обучение - дискусия, която се води през годините с различна степен на интензивност.

Защо не студентски кредити

Защо обаче никой не съветва младите хора да теглят студентски кредити, въведени като опция преди 15 години?

Оказа се, че се радват на слаба популярност. Според данни, които Дойче Веле получи от МОН, за периода 2010-2024 г. са отпуснати 22 415 кредити на студенти в държавни и частни висши училища. Най-висок е бил броят им в началото на програмата, когато финансиране са получавали между 2-3 хиляди души годишно (2010 г. - 2 837; 2011 г. - 3 972; 2012 г. - 3 600; 2013 г. - 3 134; 2014 г. - 2 463; 2015 г. - 1871; 2016 г. - 1 131).

После обаче броят им рязко спада, без да се променят условията за отпускане на кредитите - от 760 през 2017 г. до 413 през 2021 г.; 209 - през 2022 г.; 219 през 2023 г. до едва 186 за миналата 2024 г. И гаранциите, които държавата отпуска, за да гарантира изплащането на кредитите на студенти и докторанти, намаляват с всяка година. За 2021 г. например бяха в общ размер до 40 милиона лева, за 2024 г. са 30 милиона. Но бюджетът е изплатил под 10% от всички отпуснати кредити - 1905, в т.ч. 473 за последните четири години.

Техническият университет в Мюнхен е реномирано учебно заведение, а таксите са минимални  Снимка: picture-alliance/imageBROKER/H. M. zur Capellen

Има обаче една трайна тенденция, която не се променя, и тя е, че най-голям брой студенти, които са ползвали държавно гарантирано кредитиране, се обучават в специалностите „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Медицина“.

Като цяло обаче българските студенти се въздържат от кредитиране и причините са няколко. От една страна е слабата информираност, от друга - на кредита се гледа като на бреме, не като на инвестиция предвид несигурния пазар на труда и работа, при която част от заплащането е в сивия сектор. Изплащането му трябва да започне 6 до 12 месеца след завършването, а има и опция за опрощаване при раждане на дете. Освен това максималната сума не винаги покрива реалните разходи, особено при скъпи специалности като медицина, а младите лекари получават ниски доходи.

Образователно неравенство

Само преди 18 месеца предложението на кабинета „Денков“ да отпаднат таксите за студенти държавна поръчка разгневи академичната общност и зарадва студентите, 90% от които го одобриха. Но така и не се стигна до приемането му.

„Образованието е право, не привилегия!” - този надпис беше на един от плакатите, с които студентите протестираха. Всъщност в България то става привилегия отрано, още в основното образование, когато децата влизат в системата на частните уроци, за да попълнят дефицитите в обучението си и да се подготвят за различни изпити.

Ако висшето образование у нас струва повече от това в престижни западни университети, а същевременно гарантира по-слаба реализация на пазара на труда и ниски доходи, защо младите хора да изберат България?

Емилия Милчева