Юни 2025 г. се нареди сред най-екстремните месеци в климатичната статистика – и в България, и по света. Глобално, това е третият най-горещ юни, със средна температура 1,3°C над прединдустриалната норма. У нас месецът напомняше на типичен юли – със сериозно засушаване и температури до 40,6°C.

В България юни беше един от най-сухите за последните 100 години. София отчете втория най-горещ юни – веднага след този през 2024 г. Юнските валежи бяха почти нулеви в някои райони, включително нос Калиакра и Елхово. В Западното Средиземноморие морската вода беше с до 5°C над нормата. В Арктика, всеки ден от 10 до 30 юни, площта на леда беше рекордно ниска.

Средната глобална температура през юни достигна 16,46 °C – с 0,47 °C над средната за периода 1991–2020 г. Това е едва третият месец за последните две години, в който глобалната температура е под прага от 1,5 °C, заложен в Парижкото споразумение.

Но това не бива да създава илюзия за охлаждане – тенденцията на глобално затопляне остава стабилна. Рекордната горещина през последните години бе подсилена от Ел Ниньо, но дори и след отшумяването му, температурните аномалии остават значителни.

Океаните също чупят рекорди. През юни 2025 г. повърхностният воден слой извън полярните ширини е бил сред най-топлите в историята – 20,72 °C средно. В Западното Средиземноморие са отчетени температури с 4–5°C над нормата, с води над 28 °C в края на месеца.

В Арктика площта на морския лед беше едва 10,7 млн. км² – с 0,7 млн. км² под нормата и втората най-малка в историята. От 10 юни нататък всеки ден беше рекордно нисък спрямо последните 47 години наблюдения.

В Европа юни 2025 г. бе петият най-горещ в историята – и най-горещ в Западна Европа, където средната температура достигна 20,49 °C. В Португалия са отчетени 48 °C, в Лондон – рекорд от 1884 г. насам. В Япония – най-топлият юни в историята, с 2,34 °C над нормата.

В България, температурите бяха характерни за юли. Средните стойности варираха от 19,0 до 25,5 °C, с отклонения до +3,5 °C. Най-високата отчетена температура беше 40,6 °C в Лом на 26 юни.

Валежите почти липсваха. София отчете 33 мм – под половината от нормата. В някои станции дъжд изобщо не е паднал. Към края на месеца бури и градушки облекчиха ситуацията в някои райони, но недостигът на влага остава сериозен.

Продължаващото засушаване поставя страната пред риск от воден режим, пресъхване на реки и езера – включително Сребърна, където вече се наложи водоподаване от Дунав. Сезонната прогноза предвижда още два месеца на горещо и сухо време.

Климатичните промени правят горещите вълни по-чести и по-интензивни. Според анализа на World Weather Attribution, горещата вълна в Англия през юни е станала десет пъти по-вероятна заради човешката дейност. В Западна Европа температурите са били с 2,5 °C по-високи от подобни случаи в миналото.

В Европа над 75% от големите градове са регистрирали положителни температурни аномалии. Рим – с 3,7 °C над нормата, Париж – с 3,5 °C. Сушата и горещините вече се отразяват на земеделието, водоснабдяването и здравето в редица страни.

А България, с жегата си като по учебник от юли и със засушаването като от хроника на една предстояща водна криза, се оказва част от тази нарастваща климатична спирала.