Най-влиятелната фигура в ЕС Урсула фон дер Лайен е изправена пред вот на недоверие, внесен от страна на крайнодесен румънски депутат. Какво се очаква и какво означава това за бъдещето ѝ на поста?
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен реагира остро на предложението за вот на недоверие срещу нея, направено от крайната десница в Европейския парламент.
Критиките от потенциалните ѝ политически партньори обаче вероятно я тревожат повече.
„Подкопаване на демокрацията"
Фон дер Лайен, която за втори пореден път ръководи Европейската комисия, определи процедурата, инициирана от румънския крайнодесен евродепутат Георге Пипереа, като „взета от наръчника на екстремистите“ за „подкопаване на демокрацията“.
Предложението на Пипереа събра необходимите минимум 75 гласа, за да бъде разгледано от Европарламента. „Можем да следваме господин Пипереа в неговия свят на конспирации и предполагаеми зловещи заговори, или пък ясно да назоваваме нещата с истинските им имена - това е поредният груб опит да се вбие клин между нашите институции“, коментира Фон дер Лайен.
„Пфайзергейт“ надали ще свали фон дер Лайен
Вотът на недоверие срещу председателката на Еврокомисията е заради европейските договори за доставка на ваксини срещу Ковид-19, наред с други доводи, посочени от вносителите. Теоретично то може да доведе до свалянето на доверието от Урсула фон дер Лайен по време на гласуването на 10 юли. В този случай тя, както и всички 26 еврокомисари, ще са принудени да подадат оставка. Но въпреки шума, който Пипереа и съмишлениците му вдигат, реален риск за председателката на Европейската комисия не изглежда да има.
Повечето политически групи в Европейския парламент отказаха да подкрепят предложението, което се нуждае от гласовете на две трети от евродепутатите, за да бъде прието. Дори групата на ЕКР (Европейските консерватори и реформисти), в която членува Пипереа, е разединена по въпроса. Нейният председател Никола Прокачини определи искането на вота като „грешка“.
Пипереа критикува Фон дер Лайен за текстовите съобщения, които е разменила с изпълнителния директор на концерна Пфайзер Алберт Бурла по време на пандемията. Съдът на ЕС наскоро реши, че мотивите на Европейската комисия да откаже на журналист от „Ню Йорк Таймс“ достъп до тези текстове са неоснователни. Скандалът стана известен като „Пфайзергейт“. Тези дни Урсула фон дер Лайен заяви: „Всеки един договор беше подробно разгледан в столиците, преди да бъде подписан от всяка от 27-те държави членки. Нямаше тайни, скрити клаузи, нито задължение за държавите членки да купуват.“
Критики и от партньорите в центъра
Центристките и леви партии в Европейския парламент се възползваха от повода да изразят недоволството си срещу председателката на Еврокомисията. Защото от месеци те са разтревожени от сътрудничеството на Европейската народна партия (ЕНП) на Фон дер Лайен с десни и крайнодесни евродепутати. В края на миналата година например ЕНП гласува заедно с крайнодесните за финансирането на огради по границите на ЕС.
Политици от лявото и центъра критикуват председателката на Комисията и за това, че се отказва от своите знакови климатични цели по „Зелената сделка“, като наскоро настоя за облекчаване на бюрократичната тежест по темата.
Имало ли е непрозрачни договори за ваксини с фирма Пфайзер? Снимка: John Thys/AFP
„Това е голямо политическо шоу на крайната десница, с цел да подкопае демокрацията, да подкопае нашата Европа, да подкопае европейската демокрация“, коментира в тази връзка Бас Ейкхаут, който е съпредседател на групата на Зелените в Европейския парламент. „Но Вие храните това чудовище и в определен момент то ще Ви изяде.“
Валери Хайер, която ръководи либералите от „Обнови Европа“, се обърна към Фон дер Лайен и я призова да „се осъзнае, за да можем да работим заедно за постигането на това, към което всички заедно се стремим“.
Европейските избори миналата година не дадоха на Фон дер Лайен категорично мнозинство, но тя беше преизбрана с малка преднина за втори мандат, след като се ангажира да работи с центристките проевропейски партии.
Фон дер Лайен най-вероятно ще излезе невредима от вота
Вотът на недоверие не е прецедент за Европейската комисия. „Последният вот за недоверие беше през 2014 г. срещу Жан-Клод Юнкер. Това изобщо не му навреди“, коментира София Русак от Центъра за европейски политически изследвания пред ДВ. Според нея и Фон дер Лайен най-вероятно ще излезе невредима от гласуването.
„Критичният въпрос“ е доколко ЕНП ще се приближи до крайната десница в бъдеще, коментира още Русак. В понеделник Фон дер Лайен се обърна към политическия център, като каза, че апелира към всички „проевропейски и демократични сили“: „Знам, че не сме съгласни по всеки детайл от всяко предложение. И не мога да обещая, че ще се съгласяваме по всичко в бъдеще. Но мога да обещая, че винаги ще сме готови да работим за постигане на компромис и единство“.
