Докато продължава разрушителната война в Украйна, Кремъл все повече насочва имперския си поглед към Южен Кавказ. Там амбициите за възстановяване на империята все още не са угаснали. Нещо повече, Путин отново повярва, че не трябва да се страхува от решителен отговор от Запада.

Кремъл е обезпокоен, че през последните години, когато всички ресурси и внимание на Русия бяха насочени към войната срещу Украйна и конфронтацията със Запада, страните от Южен Кавказ значително укрепиха своята независимост и започнаха да се отдалечават от руската орбита.

Тази оценка се отнася за всичките три страни в региона, включително дори Грузия.

Доскоро Азербайджан се смяташе за най-близкия съюзник на Кремъл в региона. Нещо повече, президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписа декларация за съюз с Путин на 22 февруари 2022 г.

Въпреки това, Азербайджан също значително намали зависимостта си от Русия през последните години.

Първо, Азербайджан успя да възстанови териториалната си цялост, а също и да постигне изтеглянето на руските „миротворци“ от своята територия, което рязко ограничи влиянието на Москва.

Второ, въпреки че официален Баку не се стреми към интеграция със Запада, стратегическото партньорство с Турция – член на НАТО с една от най-силните армии в алианса – достигна ново ниво.

Днес Азербайджан и Турция са военни съюзници. И това положение няма да се промени: както азербайджанската опозиция, така и огромното мнозинство от обществото подкрепят съюза с Турция.

Влиянието и авторитетът на Турция в Азербайджан вече превъзхождат руските във всички области. И това дразни Кремъл.

Освен това, дискусиите за мирното споразумение между Азербайджан и Армения допълнително засилиха безпокойството на Москва, където гласовете за „загубата на Южен Кавказ“ стават все по-силни.

Следователно, настоящото руско правителство на практика обяви задачата за връщане на Южен Кавказ в орбитата на Кремъл за приоритет .

В Грузия възможностите на Москва са ограничени. Настоящото правителство на „Грузинска мечта“ е най-лоялната администрация към Русия , на която може да се разчита при сегашните обстоятелства. Москва окупира 20% от грузинската територия и няма намерение да се откаже от тази окупация.

Но дори и при такива условия не може да има правителство в Грузия, което открито и откровено би нарекло Русия съюзник.

Кремъл трябва да се задоволи с факта, че настоящите грузински власти провеждат авторитарна политика, която е в съответствие с руската, и забавят интеграцията на страната в ЕС.

Ето защо основният фокус на имперските усилия на Кремъл това лято беше върху Азербайджан и Армения.

Първо, в Армения беше предприет опит за дестабилизация с цел сваляне на правителството на Пашинян. Арменската апостолическа църква и руските арменски олигарси бяха въвлечени в антиправителствената кампания.

Досега правителството на Пашинян успешно отблъсква опитите на проруските сили да организират преврат. Но Москва няма да се откаже от тези планове - те биха могли да се проточат дълго време.

В Азербайджан Москва избра различна тактика: силен натиск, целящ да принуди Баку да се подчини.

Масовите арести (повече от 50 души) и бруталните убийства на двама азербайджанци в Екатеринбург станаха част от стратегия за натиск върху азербайджанското правителство .

Кремъл разбира много добре, че социалната ситуация в Азербайджан е тежка и завръщането на милиони азербайджанци от Русия може да създаде сериозно напрежение. Ето защо ударът беше нанесен в най-уязвимата точка.

Путин се надяваше, че заплахата от масово депортиране на азербайджанци от Русия ще принуди Алиев да направи отстъпки.

Москва обаче не взе предвид, че ситуацията се е променила. Азербайджан вече не се страхува толкова от отслабената от войната Русия, колкото преди.

Нещо повече, самият официален Баку се опитва да се дистанцира от Русия, която е все по-изолирана и дискредитирана на международната сцена. Провалите на Кремъл в Сирия, неспособността му да защити Иран или Асад, провалът на опитите за смяна на властта в Армения и Молдова – всичко това не остава незабелязано в Баку.

Алиев започва да осъзнава, че да бъдеш съюзник на Русия може да бъде дори по-опасно от това да бъдеш неин враг. Ето защо отговорът на Баку на натиска на Кремъл не е с отстъпки, а с арести на руски граждани в Азербайджан.

Москва не беше подготвена за подобен обрат на събитията.

Целта не беше действителното депортиране на всички азербайджанци, а сплашване. Но планът се провали - поне на този етап.

В същото време е ясно, че и двете страни се опитват да не ескалират конфликта до краен предел. Както Москва, така и Баку се предпазват от преминаване към следващия етап на ескалация и търсят възможности за компромис.

Арестите на азербайджанци в Русия все още продължават, но като цяло и двете страни изглежда не бързат да изгорят всички мостове.

Ние, азербайджанската опозиция, по-специално ПНФА и Националният съвет на демократичните сили, считаме имперските амбиции на Русия за сериозна заплаха за нашата страна. Изискваме денонсирането на декларацията за съюз, подписана от Алиев и Путин на 22 февруари 2022 г.

Страна, която е окупирала териториите на Украйна и Грузия, която преследва хора на етническа основа и се стреми да си възвърне контрола над постсъветското пространство, не може да бъде официален съюзник на Азербайджан.

Азербайджан трябва съзнателно да се дистанцира от Русия. След всичко, което се случи, участието на Азербайджан в структури като ОНД, които служат като инструмент за руско влияние, вече не е приемливо.

Дистанционирането от Русия обаче трябва да бъде съпроводено с активна интеграция на Азербайджан в Европейския съюз. Интеграцията в семейството на свободните и независими европейски нации е жизненоважен интерес на нашата нация.

Само сближаването с Европа може да укрепи гаранциите за нашата държавна независимост, да осигури устойчиво икономическо развитие и реални гаранции за правата и свободите на човека в Азербайджан. Правителството не бива да се колебае в избора на този курс.

Друг удар по имперската стратегия на Кремъл това лято е решението на два народа от Южен Кавказ, които са в конфликт помежду си от векове по настояване на Москва, да се откажат от война.

Арменците и азербайджанците вече не искат да угодят на Кремъл с кръв.

И двете нации разбират, че Русия не признава истинската им независимост. И двете нации са на прага на подписване на важно мирно споразумение - против интересите на Москва.

Лидерите на Азербайджан и Армения трябва да признаят своята историческа отговорност и незабавно да подпишат този мирен договор.

От своя страна САЩ, ЕС, Великобритания и Турция не бива да остават странични наблюдатели в ситуация, в която Русия отново се опитва да подчини Южен Кавказ.

Защитата на суверенитета на кавказките републики и бързата им интеграция в евроатлантическото пространство трябва да се превърне във втората най-важна задача за демократичния Запад – веднага след подкрепата за Украйна.

Али Каримли
Председател на Народния фронт на Азербайджан