Дания пое ротационното председателство на ЕС от 1-ви юли за половин година. Като основни приоритети кралството посочва сигурността и отбраната, закона за климата и миграцията.

„Председателство с много неизвестни“ - така го определи миналата седмица постоянният представител на Дания в ЕС Кирстен Грьонбех-Йенсен:

Има толкова непредвидимост пред нас. Съществува войната в Украйна и не знаем как ще приключи тя и какво ще се случи в рамките на следващите шест месеца. Ако има някакво примирие или мирно споразумение, целият пейзаж ще се промени. Не знам и как ще приключи преговорният процес в отговор на въведените и замразени мита от американския президент. Така че има доста неизвестни и много противоречиви въпроси, пред които ще сме изправени следващите месеци и вероятно още повече неизвестни в самите неизвестни - въпроси, кризи, които не могат да се предвидят, но биха отнели много от времето ни.

На тези неизвестни все пак дават някаква предвидимост базирани в Брюксел журналисти. Според Джанлука Мартучи от агенция „Total production“, пакетът за отбрана „Превъоръжи Европа“, който Европейската комисия обяви през март, ще влезе в оперативната си фаза. Но също така ще има силен глас от много страни-членки, които отхвърлят идеята за създаване на единен план за всички еврофондове и това е голямо изпитание за председателството. А дали то ще намери компромис с Унгария по въпроса за Украйна?
Има поле за това, тъй като ЕС е също така силен икономически играч и ще се опита да намери начин да получи нещо от Орбан. Но не виждам как ще се задейства процедурата по чл. 7, тъй като гласът на Унгария ще бъде нужен при много вотове. Затова съм много скептичен спрямо много гласове в Европейския парламент и в други европейски институции, които призовават за натиск върху Унгария чрез този член.

Сигрид Мелкиор, която работи за шведското издание „Дагенс Ниетер“, е на мнение, че датчаните ще следват логиката на дневния ред - много твърдост към Русия, подкрепа за Украйна, ще приключат закона за климата по най-амбициозния начин, а също и частта от пакта за миграцията и убежището за връщането на мигрантите в страните по произход.Дали ще притиснат повече Унгария?

Не знам дали датчаните ще могат да направят това по-добре, отколкото някой друг. Има 26 държави и една, която е по-настрани. Досега винаги са се намирали компромиси, които са позволявали на останалите да вървят напред, а Унгария или да бъде настрани, или да върви с останалите. Смятам, че ще продължат в този дух.

Тази седмица датското председателство трябва да приключи едно от първите си досиета - присъединяването на България към еврозоната от 1-ви януари. Как изглежда това в очите на единствената страна в ЕС, която си е извоювала дерогация от еврото, питам датския евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Нийлс Фулсанг:

• Изглежда страхотно, че България е изпълнила критериите за присъединяване към еврозоната. Това е успех за нея и ако има силна икономика като страна-членка, това е добре за всички в ЕС. Ние наистина имаме дерогация още от 1992-ра година, когато гласувахме с „не“ за договора от Маастрихт. По исторически причини не приехме еврото и си имаме наша датска парична единица, но не сме против това други страни да го правят. За мен това е знак, че България е осъществила цялостен напредък и има силна икономика, която отговаря на критериите. Така че поздравления.

• Казвате, че сте гласували през 1992-ра. На референдум ли?

- Имахме референдум за договора от Маастрихт и тогава гласувахме да не се присъединяваме към него. След това договорихме четири дерогации - еврото, правосъдието, сътрудничеството в отбраната и европейското гражданство. Последното никога не влезе в употреба, тъй като такова няма. Скоро се отказахме и от дерогацията за сътрудничество в отбраната заради войната в Украйна.

• Може ли това да се случи един ден и с еврото?

• В момента няма планове за промяна, имаме наша валута - датската крона, която е вързана за еврото. Системата ни работи добре, но само заради това, че еврото съществува и можем да прикачим кроната към него. Но за момента нямаме апетит за приемане на еврото.

• Вашият постоянен представител говори за много непредвидимост по време на датското председателство. За вас кои са най-предвидимите неща от него?

• Разбира се, сигурността е ключов приоритет. Можем да предвидим, че тя няма да е по-малко важна, а повече. Искаме да гарантираме, че в ЕС ще има възможно повече сътрудничество в областта на отбраната. Смятаме също така, че ЕС трябва да инвестира за подобряването на отбранителните ни системи и нашата сигурност. Става дума и за военната, и за киберсигурността заради заплахите от Русия. Енергийната сигурност също, тъй като не искаме да бъдем зависими от руските горива. Също и конкурентоспособността. Знаем, че в това отношение от години изоставаме от Китай и Съединените щати. Не искаме да се превръщаме в нещо като музей, където хората от тези страни идват да виждат колко сме били велики някога, а да създаваме още повече просперитет. Затова трябва да инвестираме, в т.ч. и в зеления преход, възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Това е евтина енергия, ако сравним с внесените изкопаеми горива от Русия или Саудитска Арабия. По-добре да инвестираме в себе си, отколкото да даваме пари на Путин, например. Трябва да продължим с опростяването - в ЕС има много и сложни правила, а това затруднява бизнеса и Съюза като цяло. Така че сигурността, конкурентоспособността и зеления преход са основните приоритети, които можем да предвидим.

• Това обаче са въпроси, по които съгласието трудно ще бъде постигнато. Как ще намирате компромис, особено с Унгария?

• Мисля, че трябва да си помагаме взаимно.Ако Унгария е много зависима от руските горива, тя ще има разходи, ако й забраним вноса на руски газ. Трябва да й помогнем, като й осигурим енергия. Единият от начините е да укрепим енергийната си мрежа, за да сме сигурни, че тя може да получава ток от други части на ЕС. Ако внасяме газ и нефт от други части на света, трябва да си ги поделяме, за да стигат и до тези, които имат нужда от тях. От датска гледна точка, всички сме в една лодка и сме изправени пред едни и същи предизвикателства. Г-н Орбан може да не е съгласен, че трябва да спре вноса на руски газ, но аз не съм съгласен с него, защото не смятам, че трябва да финансираме войната на Путин в Украйна, а продължаваме да го правим, ако купуваме оттам синьо гориво. Но трябва да помогнем на Унгария, Словакия и другите страни, които усещат последиците от спирането на вноса му. Тук искам да припомня, че Комисията предложи спирането на вноса на руски газ по член, който не изисква единодушие, а квалифицирано мнозинство. И Унгария може да е против, но решава мнозинството. Целта не е да се разцепва ЕС, но понякога не постигаме съгласие по всичко навреме. Такава е реалността тук.

• А има ли начин подобен механизъм да бъде използван при санкциите срещу Русия?

• Комисията казва, и аз съм съгласен с това, че Русия ни изнудва с газа си, като го използва като оръжие за натиск. И тук не става дума дори за санкции, а за форсмажорни обстоятелства - не можем да зависим от някого, който ни изнудва. И тук се използва правен механизъм - не санкции, а забрана заради това изнудване. И това, според мен, е умен начин за действие.

• Но е факт, че 18-ият санкционен пакет все още не може да бъде приет заради ветото на Унгария....

• Да, права сте. Унгария използва все още механизми, при които е необходимо единодушие. Смятам, че е неприемливо, но те го правят. Затова трябва да разговаряме помежду си. И както казах, нито датското председателство, нито Комисията има за цел да разделя ЕС или да безпокои Унгария. Но това е необходимо, защото разбираме, че ситуацията е невероятно сериозна за нашата сигурност. По-голяма заплаха не сме виждали, поне откакто съм роден, но вярвам, че е така от много, много години. Откакто Путин нападна една страна, но също и води хибридни и други атаки срещу страни от ЕС. Затова вярваме, че трябва да си помагаме взаимно, както и на Унгария, и да си поделим икономическата тежест. И това е част от преговорите с Унгария. Да се надяваме, че те ще премислят дали да използват правото на вето, с което разполагат.

• Тоест, смятате, че с Унгария може да се намери компромис?

• Надявам се. Намирали сме компромис преди - помня ситуация, при която г-н Орбан отиде в тоалетната, вместо да наложи вето на санкциите. Така че се надявам да намерим някакъв креативен начин да вървим напред. Със сигурност това ни е необходимо.

• По отношение на разширяването - как ще се въздейства на Северна Македония да изпълни ангажиментите си по френския компромис, след като виждаме ясно, че не иска да го направи?

• Мисля, че се водят преговори със Северна Македония и други страни, които искат да се присъединят към ЕС. Нашият подход в основата си е, че ако тези страни изпълняват критериите - икономически и политически, сме отворени за тях. Ние имаме политически интерес някои от тях да са сред нас, защото ако това не стане, могат да се обърнат към други общности, а ние не искаме това. Просто трябва да се придържаме един към друг заради нашата сигурност. Наясно съм, че има добре познат спор между България и Северна Македония и затова трябва да разговаряме помежду си. Не знам как точно. Не мисля, че Северна Македония ще стане член на ЕС по време на датското председателство. Разбира се, ние имаме френско предложение, което отразява безпокойствата на България и то има сериозна тежест. И ние трябва да продължим да се вслушваме в България, в т.ч. и когато става дума за Северна Македония. Последното нещо, което искаме да създаваме, са опасни политически конфликти в нашата общност. Затова смятам, че Северна Македония също знае, че трябва да слуша това, което България казва, ако иска да се присъедини към ЕС. Не мога да кажа как точно ще стане това, но мисля, че диалогът е взел предвид и гледната точка на България и процесът ще бъде справедлив.

• Кои досиета смятате, че Дания би могла да приключи и кои да предаде на следващия председател - Кипър?

• Едно от важните досиета, които бяха сложени на масата, е законът за климата и целите за 2040-та година. Знаете, че се предвижда намаляване на парниковите емисии с 90 на сто спрямо 1990-та г. Мисля, че то ще бъде приключено. Като става дума за процеса на разширяване, вие споменахте Северна Македония, трябва да се работи по него, но то няма да бъде приключено и ще бъде предадено на Кипър.

• А дали ще постигнете съгласие по закона за климата при положение, че има доста страни, които не са съгласни с него заради разходите, които се очертават?

• Както в момента седим в Брюксел, така сме свидетели на гореща вълна тази сутрин и аз се събудих изпотен. Това е Брюксел, а ако идете в южна Европа - Италия, Испания и Португалия, там хората страдат още повече. Това е ужасно и сигурно ще впечатли част от тези, които вземат решенията. Трябва да инвестираме в това. Сигурно то има своята икономическа цена, но ако не го направим, тя ще е още по-висока. Също така съм загрижен за нашите деца и следващите поколения - какъв свят им оставяме. Така че трябва да решим този проблем.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.