Темата с тополите край реката в Хасково е вековна, но продължава да буни духовете сред обществеността и в днешни дни. Особено актуални са санитарната сеч и подмяната на старите дървета с нови, които са един от символите на Хасково. Подмяната започна през 2021 г., когато край театъра бяха засадени десетина нови, без пухчета, които причиняват алергии на много граждани.
Много хасковлии обаче бранят тополите, особено заради символиката, като са на мнение, че дърветата се осакатяват след санитарна сеч и към момента са изсъхнали над 50 от тях, чиито стволове стърчат. Има и още няколко, които са отрязани от дъно.
Дърветата са на повече от 60 години и отдавна са надрасна пределната си възраст, казват експертите. Според специалистите, една от причините за изсъхването на дърветата е спрелият приток и вентилация на въздух по естественото корито на реката. Застрояването на реката, което беше направено преди около 20 г., вече дава отражение върху тополите, защото там не може да циркулира въздух и освен това температурата е по-висока, отколкото при нормален оток на въздуха по коритото на реката.
На това мнение са еколозите от Община Хасково, което бе потвърдено от независим експерт. Те бяха отразени в публикация от преди дни, която може да видите ТУК.
Тъй като гражданското недоверие продължи и след публикацията, потърсихме коментар по темата от директора на Държавното горско стопанство инж. Диана Василева. Включително се обърнахме към главния уредник от отдел „Най-нова история“ в Регионалния исторически музей в Хасково д-р Веселина Узунова, която разказа за засаждането на първите тополи край реката в Хасково, което е започнало още преди 133 г.
Всички са на мнение, че засадените тополи са с кратък живот. Инж. Диана Василева заяви, че дърветата са хибридни и обикновено оцеляват до 15-25 години, а въпросните тополи са на повече от 60 годни. „Старите дървета трябва да бъдат премахнати, защото стават потенциални убийци“, категорична е тя.
ИСТОРИЯТА
на тополите, предоставена от д-р Веселина Узунова:
Първите тополи са засадени точно преди 133 години.
След Съединението, за да се укрепяват бреговете на река „Хасковска“, общинската управа започва да засажда върби и акации. След като в града е нает професионалния пипиниер (градинар) Марин Пенчев през 1892 г. започва засаждането с тополи край речното корито по негова препоръка.
Марин Пенчев е роден в с.Килифарево, завършил и работил в Будапеща, завърнал се в България през 1886 г. и става градинар на двореца, после 5 години пом.-градинар на Софийските градини, от София заминава за Хасково, където става градски градинар и за 5 и половина години устройва хубавата хасковска градска градина, после отива в Ст. Загора и прави там градина.
Ето каква е историята, разказана в книгата „Хасково и неговите кметове“:
В края на ХІХ в. хасковските съветници гласували средства от общинския бюджет и пристъпили към създаването на Градска градина като идея за красиво и спокойно място за отдих на гражданите. След колебания и обсъждане на различни предложения те определили необходимия терен в западната част на града, край реката, където дотогава населението от околността изкарвало добитъка си на паша, а през годините успяло да натрупа и голямо сметище. Амбицията на общинските съветници и кмета ги подтикнала да преобразуват това грозно място в красива Градска градина. Важен момент в предварителната подготовка се оказало избирането на добър градинар. След няколко неуспешни опита да се договори с различни специалисти, които поставяли условия за по-високи възнаграждения, най-после градската управа се насочила към Марин Пенчев, учил пипиниерство (декоративно градинарство) в Унгария и вече работил по проектирането и създаването на Борисовата градина в София. През 1892 г. общината му възложила оформянето и подреждането на хасковската Градска градина върху внушителната площ от 41 декара. М. Пенчев проектирал първите цветни алеи, където били засадени декоративни цветя, храсти и дървета. За да приобщи и околното пространство като неразделна част от зеленото единство, Пенчев засадил първите декоративни тополи край Хасковската река, пресичаща градината, които по-късно превърнали реката с тополите в един от символите на града.
Най-мащабното засяване с тополи е по времето на кмета Петър Стоянов (1937-1942). В периода на социализма продължава работата по заскаляването на реката и засаждането с тополи.
Целите изявления на д-р Веселина Узунова и инж. Диана Василева може да видите и чуете във видеото към публикацията.
