Древният Рим най-вероятно е миришел зле – поради безразборното изхвърляне на отпадъци, животински фекалии по улиците, дори разлагащи се трупове, които понякога били оставяни на открито в зависимост от социалния статус. Телесните миризми са били ужасни заради ограничени възможности за къпане.

Римляните все пак са имали някои хигиенни навици – обществени бани (макар често мръсни), почистване с маслиново масло вместо сапун и примитивни дезодоранти и пасти за зъби, но те били далеч по-неефективни от съвременните продукти.

Луксозни аромати са съществували редом с вонята – богатите римляни използвали парфюми от рози, канела и екзотични подправки, внасяни от цялата империя. Дори статуите на богове били намазвани с ароматни масла.

Рим – величие, но и воня

Когато си представяме Древния Рим, се сещаме за гладиаторите на арената, шумния форум, внушителните храмове, армията с червени туники и лъскави щитове. Но рядко се замисляме как е миришела тази цивилизация.

Разбира се, не можем да се върнем назад във времето и да помиришем сами. Но литературата, останките от сгради и предмети, както и природни следи (като растителност и животни), дават ценни улики.

Вероятно е миришело ужасно

Плиний Стари описва ароматите на растенията с думи като "приятен", "остър", "силен" или "слаб". Но дори тези описания не успяват да ни пренесат назад във времето по обонятелен път.

Знаем обаче, че в много части на града е било мръсно и миришещо. Тоалетните на домовете често не били свързани със канализацията – може би от страх от плъхове или заради неприятните миризми. Канализацията в Рим била по-скоро дренажна система, източваща застояла вода.

Още информация: "Инженерното чудо - римският водопровод - е донасял и отрова"

Фекалии се събирали от обществени и частни тоалетни и се използвали като тор. Събирали се и урина за обработка на тъкани. Използвали се и нощни гърнета, които се изхвърляли в ями.

Но тази система обслужвала само по-заможните. Много хора живеели в миниатюрни, бедни помещения или направо на улицата.

Древноримска улица в Помпей. Кредит: Flickr (CC BY-SA 2.0)

Миризма на животни и смърт

Улиците били пълни с животни и техните отпадъци. В пекарните често се използвали мулета и магарета за въртене на каменни мелници. Животните, водени за клане или продажба, добавяли към градските аромати.

Т.нар. "стъпаловидни камъни" в Помпей служели, за да може пешеходецът да избегнат калта и отпадъците по улиците.

Разлагането на трупове – както на хора, така и на животни – също допринасяло за миризмата. Погребенията не били еднакви за всички. Бедните понякога били оставяни непогребани. Писателят Светоний описва как куче носело човешка ръка до трапезата на император Веспасиан.

Дезодоранти и пасти за зъби

В свят без модерни сапуни и ежедневни бани, телесната миризма била повсеместна. Има рецепти за дезодоранти и пасти за зъби в класическата литература – макар и доста необичайни.

Някои дезодоранти били за вътрешна употреба – пиене или дъвчене – с цел намаляване на миризмата под мишниците. Един от тях включвал сваряване на корен от златист трън в хубаво вино за предизвикване на уриниране, за да се "отмият" миризмите.

Бани, но не като днешните

Баните на Каракала в Рим, Италия. Кредит: Wikimedia Commons

Обществените бани не били толкова чисти, колкото ги виждаме днес като туристи. Басейните побирали до 12 души. Сапун имало, но не се ползвал често – предпочитали маслиново масло, често ароматизирано, което се остъргвало със стригил (бронзово извито инструментче).

Маслото и мъртвата кожа били просто изхвърляни – понякога направо по стените. А маслото не се смесва с вода – така че водата била доста мръсна.

Още информация: "Чудото на инженерството: Римските бани"

Ароматите на богатите

Макар че съдържанието на този 2000-годишен кварцов флакон не мирише силно, но химическите анализи разкриват неговия някогашен силен парфюм: пачули. Кредит: Juan Manuel Roman

Римляните обаче използвали парфюми и благовония. Откриването на обработката на стъкло през I век пр.н.е. направило стъклените флакони за парфюми достъпни – днес се намират много при разкопки.

Масла от растения и животни се ароматизирали с роза, канела, ирис, тамян, шафран, пачули и се смесвали с лечебни съставки и пигменти. Розите от Паестум (днешна Южна Италия) били особено ценени.

Могъщата търговска мрежа на империята докарвала подправки от Индия и други региони. В Рим имало складове с черен пипер, канела и смирна. Дори статуите на богове били намазвани с парфюми – най-често на основата на роза.

Като стабилизатор се е добавял пчелен восък.

Още информация: "Старо шишенце с парфюм разкрива как са миришели древните римляни"

Атака на обонянието

Древният Рим миришел на човешки отпадъци, дим от дърва, разлагане, изгоряла плът, готвена храна, парфюми и благовония… и още много неща.

Звучи ужасно за съвременния човек, но изглежда римляните не са се оплаквали особено. Както предполага историкът Невил Морли – може би това са били миризмите на дома… или дори на цивилизацията в своя апогей.

Авторът Томас Дерик (Thomas J. Derrick) е научен сътрудни по древно стъкло и материална култура от Университета Маккуори.