Отношенията между Русия и Азербайджан ескалират вече от седмица, а в Москва дори заговориха за възможно второ СВО - пропаганден евфемизъм, с който руснаците наричат необявената война срещу Украйна. Засега въпросните гласове са истерични, но все още почти шепнещи, защото малката държава на брега на Каспийско море не е никак беззащитна и едва ли Кремъл може да си позволи откриването на втори фронт при и без друго срамът, който „втората армия в света“ бере на украинския чернозем. А и зад президента Илхам Алиев стои друг президент, от когото Путин го е шубе - турският Реджеп Тайип Ердоган.

Как започна всичко?

На 27 юни в провинциалния руски град Екатеринбург местните сили за сигурност (ФСБ и Министерството на вътрешните работи) извършиха акция срещу азербайджанската диаспора. Събитието се оказа традиционно сурово и кърваво за руската провинция. Под претекст за изясняване на евентуално участие в престъпления отпреди 20 и повече години (събития от 2001-2011 г.) бяха задържани 50 етнически азербайджанци.

Те бяха брутално бити и измъчвани, а в резултат на изтезанията двама души - братята Гусейн и Зиядин Сафаров - починаха. Баку отговори остро. След което руснаците обявиха, че са открили нов източник на „неонацизъм“ в „зоната на собствените си интереси“. Министерството на външните работи в Москва е обезпокоено, а пропагандистите предлагат превантивен удар.

Новата ескалация

Азербайджан традиционно поддържа тесни връзки със собствената си диаспора и затова акцията в Сибир веднага стана известна. В рамките на няколко часа Баку поиска руснаците да разследват събитията и също така отмени посещението на парламентарната си делегация в Русия.

Освен това бяха отменени руски „културни“ събития в Азербайджан и посещението на руския вицепремиер Алексей Оверчук. Последното беше забранено по много красноречива причина - „насилие срещу Азербайджан“.

„Москва изразява съжаление за решенията, взети от Баку след арестите в Екатеринбург. Ситуацията е свързана с работата на правоохранителните органи и не може да бъде причина за подобна реакция“, каза говорителят на Путин Дмитрий Песков на брифинг на 30 юни.

Тъй като Русия „игра глупаво“ и е реши да игнорира исканията на Баку, азербайджанските сили за сигурност извадиха от сейфовете си готови „папки“ за руски шпиони и агенти на влияние в Азербайджан. Те проведоха собствена акция.

Целта им беше азербайджанското подразделение на пропагандната империя на Маргарита Симонян „Спутник Азербайджан“, където проведоха специална операция и „внезапно“ откриха много опасни за местната държавност хора, тъй като получават финансиране от Русия, което след спирането на „Спутник Азербайджан“ през февруари 2025 г. де факто стана незаконно. Под атака попаднаха и служителите на друг руски инструмент за мека сила, Ruptly.

След това руското външно министерство изрази „дълбока загриженост“, а руски блогъри и пропагандисти започнаха да пишат за ново гнездо на „неонацисти“ и да заявяват необходимостта от „превантивен удар“ по бившата колония, която напълно е загубила самообладание и си позволява публично да се нахвърля върху „метрополиса“.

„Русия е обезпокоена, че повече от два часа руски дипломати в Баку не са могли да се свържат с журналисти - граждани на Русия... Азербайджанската страна не позволява на руски дипломати да се свързват с руски журналисти, без да обяснява причините“, каза говорителят на Министерството на външните работи Мария Захарова.

Азербайджанският посланик в Москва бе извикан във външното министерство, за му бъде изразена „дълбока загриженост“. Там са му посочили и публикации в азерски медии, в които се казва, че „по въпроса за кървавите репресии Путин е надминал дори Сталин“. Не е ясно в случая дали протестът е, че се петни името на сегашния руски президент или на комунистическият касапин, избил милиони хора в родината си.

На руснаците обаче е бил представен списък с всички предишни мистериозни смъртни случаи на етнически азербайджанци от ръцете на руската „Темида“. Оказало се, че Баку си води такава подробна справка и че никой не е забравил нищо. Както не са забравили и кой е виновен за събитията от „Черния януари“ в Баку през 1990 г. (През януари 1990 г. в Баку преминават арменски погроми, провокирани от съветското правителство, които придобиват спонтанен характер и излизат от рамките на традиционното московско „разделяй и владей“. В резултат на това съветската армия обгражда Баку и след много дни бездействие, най-накрая, с помощта на танкове, превзема града с щурм, организирайки в него клане (загиват до 170 цивилни). Причината за това уж е краят на погромите, но по това време те вече са приключили, така че целта на Москва е само да потуши националноосвободителната борба и да предотврати излизането на Азербайджан от СССР, за което се бори местният „Народен фронт“.)

И това вече е пряк повод руснаците да обвинят азербайджанците в неонацизъм, русофобия и да обещаят ужасно наказание.

„В ситуацията с Азербайджан не действията на азербайджанските власти ме изненадват, а нашите действия. По-точно, очевидното им отсъствие. Ако не сме в състояние да реагираме адекватно и асиметрично, тогава трябва да изразим загриженост и безпокойство. Ако можем, тогава трябва да отговорим по същия начин, както Азербайджан. Асиметрично и грубо. Без да изразяваме нищо. Има милион начини. Те все още не са си платили за убитите ни миротворци. Освен това трябва да изберем най-суровите варианти за отговор. Но това е, ако има сили за тях“, пише известният руски Z-блогър с прозвище Fighterbomber, призовавайки за груб отговор към Баку.

Възможен ли е „силов сценарий“?

Някои блогъри отидоха още по-далеч и призоваха за отмъщение за Карабах, разбира се чрез „силов сценарий“. Разбира се, това са празни приказки, защото Русия е затънала във войната в Украйна, има потенциален нов фронт в Балтика, където движи сили и вече активно провежда хибридни операции. В тази ситуация противопоставяне на силите на Азербайджан, който е подкрепен от Турция и Израел, е утопия. Съвсем друг въпрос би било, ако Азербайджан останеше сам срещу Русия.

Тогава „новото СВО“ би могло да стане реалност и Азербайджан, може би, нямаше да бъде спасен от активния търговски оборот, неприязънта на арменския лидер Пашинян към Русия, защитата и приятелството на Турция и Израел, както и от факта, че ключови газопроводи и клон на транспортния коридор Север-Юг преминават през азербайджанска земя, което дава на Русия връзка с Иран и достъп до азиатските пазари.

Русия и Азербайджан имат обща граница през Дагестан. Общата дължина на границата е 327,6 километра, от които 55,2 километра са речни, 272,4 километра са сухопътни и 22,4 километра са морски.

Сега само Z-блогърите мечтаят за това, и то не всички – защото например Маргарита Симонян, чиито служители бяха задържани в Баку, като цяло се въздържа от емоционални оценки и се задоволи с публикация с видео от мястото на инцидента. После премина към теми, които я интересуват, а именно изкуствения интелект, руската агресия срещу Украйна и руско-китайското приятелство.

Показателно е, че Европейският съюз, въпреки обтегнатите отношения с Азербайджан по въпросите за правата на човека и свободата на словото, едновременно подкрепи Баку и осъди произвола на руските сили за сигурност в далечен Сибир.

Посланикът на ЕС в Азербайджан Петър Михалко написа във Facebook, че е „дълбоко обезпокоен от съобщенията за насилие, мъчения и нечовешко отношение към етнически азербайджанци в Русия, които дори са довели до смъртни случаи, извършени от руските сили за сигурност“.

Мислите ми са с жертвите и техните семейства, подчерта европейският дипломат.

Междувременно телата на братята Сафарови, убити от руските сили за сигурност, бяха докарани в Азербайджан. Съдебни експерти извършиха повторно изследване на телата на починалите и ги предадоха на роднини за погребение в град Агджабеди. Роднина на руските жертви, Сейфадин Гусейнили, заяви, че по време на съдебномедицинското изследване, на което е бил поканен за идентификация, е видял следи от мъчения по телата на братята.

В същото време официалната руска версия е, че единият е починал от „сърдечна недостатъчност“, а причините за смъртта на втория „се установяват“ (тоест, все още не са измислили такава). Смъртта на техните сънародници и циничните лъжи на руснаците разгневиха азербайджанците и тази емоция беше напълно споделена от властите с гражданите, в резултат на което в азербайджанските медии се появи нова „вълна от русофобия“.

Украйна също официално отговори на конфликта. Президентът Володимир Зеленски изрази ясната подкрепа на Украйна в ситуация, в която Русия се подиграва с гражданите на Азербайджан и заплашва Баку. Според него той и президентът Алиев имат една и съща визия: „животът и достойнството на всеки човек трябва да бъдат защитени“.

Същевременно ръководителят на президентската администрация Андрий Ермак отбеляза, че Кремъл всъщност едновременно е влязъл в конфликт с Азербайджан и Армения. Преди пет години Москва манипулира противоречията между тези страни, позиционирайки се като арбитър. Днес тя се възприема като общ враг.

Това не е първата ескалация

На 25 декември 2024 г. руските сили за противовъздушна отбрана, базирани в Чечня, изстреляха ракети по азербайджански граждански самолет, след което отказаха да се притекат на помощ на екипажа и го изпратиха в Каспийско море, очевидно надявайки се, че ще падне във водата и ще зарови всички следи от престъплението на дъното.

Но самолетът стигна до Казахстан и направи твърдо кацане. 38 души загинаха, но 29 оцеляха, които разказаха истината за атаката. По-късно думите им бяха потвърдени от експерти, които откриха следи от удара на самолета от руски ракети.

Русия се опита да потули въпроса. Чеченският вицекрал на Путин Кадиров първо започна да заплашва всички (но бързо си затвори устата), а самият Путин в разговор с Илхам Алиев изрази съжаление, че са загинали хора, но отказа да поеме отговорност за трагедията.

Москва надменно реши, че това ще е достатъчно, защото когато хвърлиш кокал, не те интересува какъв е вкусът му. Но Илхам Алиев не мислеше така, азербайджанският лидер публично обвини Русия в атака срещу граждански самолет и сега поиска публично извинение от Путин, което силно го обиди и унижи. Защото се оказа, че сега е необходимо да се говори с президента на бившата колония като с равен и да се демонстрират всички подобаващи церемонии.

Докато Алиев чакаше извинение, Азербайджан започна да ограничава русификацията в страната и да ликвидира основните ѝ символи - „Руски дом“, „Спутник Азербайджан“ и други проруски или открито руски сайтове. Освен това Азербайджан отказа да екстрадира бившата съдийка от Красноярск Елена Хахалева в Русия, въпреки очевидната корупционна следа на бегълката.

И също - започна активно да се сприятелява и дори да флиртува с Украйна. Украинците с радост се включиха в тази игра - благодариха за хуманитарната помощ и намекнаха, че са готови да засилят сътрудничеството, по-специално в сферата на сигурността.

В крайна сметка Путин прокашля нещо, не се извини подобаващо, но Русия изплати парично обезщетение на семействата на жертвите и ранените, а Алиев беше успокоен с демонстративни символи на уважение. Изведнъж се оказа, че баща му и предишен президент на Азербайджан Гейдар Алиев е бил невероятен строител на руската инфраструктура (БАМ - тоест Байкало-Амурската магистрала) и се нуждае от незабавен паметник в Русия.

Това удовлетвори Алиев-младши и той дори почти стигна до Москва за парада на 9 май, но в последния момент намери извинение да не прави тази глупост и изпрати азербайджански войници да се опозорят на негово място. След това между Русия и бившата колония беше установен „лош мир“, който беше прекъснат от рейда на силите за сигурност в Екатеринбург на 27 юни 2025 г.

Какво да очакваме?

В момента не е известно кой е дал заповедта за разгром на клетката на азербайджанската диаспора в Сибир. Съмнително е това да е било заповед на Путин, защото той има други занимания и вертикалът на властта в Русия не работи по този начин. На местно ниво сатрапите на Путин имат право да „импровизират“ и да „прекаляват“, но при условие на пълна лоялност към центъра, лична преданост към Путин и редовно подаване на корупционна рента.

Като се има предвид всичко гореизложено, от гледна точка на „сатрапите“, това беше рутинен епизод на „хранене“, те не нарушиха нищо, а проведоха рутинна операция срещу местния бизнес елит, и дори етническия, защото сега в Русия тенденцията е да се потискат мигранти и представители на националните малцинства, макар и с руски паспорти, разбира се, ако не са кадировци. Но се оказа, че е невъзможно да се „слагат на бутилката“ не само чеченци, но и азербайджанци. И сега е очевидно, че на нея ще бъдат сложени самите „ченгета и служители на ФСБ“ от Екатеринбург.

Може би сега някой с високи пагони ще подаде оставка или ще бъде пратен на война в Украйна.

Възможно е също така скоро в Екатеринбург или някъде другаде да се появи нов паметник на Гайдар Алиев или парк, кръстен на него. Но всичко това няма да промени отношението на азербайджанците към Русия и на руснаците към азербайджанците, така че отлагането на конфликта е само временно.