Тя носи авторитет и силно сценично присъствие, което оставя отпечатък както в поп културата, така и в личния й живот
Има жени, които се носят по течението, но има и такива, които променят посоката му. Те не викат, но гласът им отеква. Не тропат с крак, но земята под тях се разклаща. Защото женската сила не е в това да побеждаваш на всяка цена, тя е в това да останеш себе си, дори когато светът те кара да се пречупиш. Да устоиш. Да се върнеш. Да направиш крачка напред, без да се извиняваш за това.
Такава е Никол Шерцингер. Изваяна не само от талант и красота, а от болка, дисциплина и непоклатима вяра в себе си.
„Трудно успявам да бърнаутна“, казва певицата и бивш съдия в X Factor Никол, която е лицето и сърцето на Pussycat Dolls. „Винаги съм твърдяла, че човек не е създаден само за да работи."
Неведнъж в интервюта 47-годишната звезда е заявявала, че се определя като „твърде скептична към всичко, което ми се поднася“. За разлика от повечето й колеги, които с охота твърдят, че са „обикновени хора“, Никол е откровено различна. Тя не се опитва да се смали, за да угоди на публиката, напротив. Тя знае какво носи - авторитет, извоюван с години участие в X Factor, и силно сценично присъствие, което оставя отпечатък както в поп културата, така и в личния й живот.
Снимка: Getty Images
Откакто песента й от 2005 г. „Don't Cha“ превърна Pussycat Dolls в глобален феномен, Никол Шерцингер не е слизала от медийния радар. Тя е непоколебима, безпардонна и дълбоко традиционна. Определя себе си като „върла феминистка“, която „защитава човешката раса като цяло“, но същевременно мечтае за „истинско женско овластяване“, което да е по-дълбоко от просто лозунги и модни кампании.
Снимка: Getty Images
„Във всяка една жена се крие бунтар, който иска да бъде приет от останалите“, споделя в интервю за The Guardian. Като вокалистка на Pussycat Dolls, тя не просто пее, тя изгражда образ, който отразява собствения й път. „Продуцирала съм си сама повечето песни, защото усещах, че музиката, която правя, описва мен самата“, казва. По нейни думи винаги е целяла да помага на младите момичета и жени да се покажат такива, каквито са.
„Никога не съм била фен на това да си крадем гаджетата една на друга. Уважавам всички жени и това беше целта ми - да създам едно обединено общество“, разказва за създаването на групата. Pussycat Dolls бързо се превръщат в една от най-продаваните момичешки банди в историята. „Аз знаех какво искам и го постигнах“, казва с категоричност Никол.
Снимка: Getty Images
Прослушването й за групата обаче е всичко друго, но не и бляскаво. „Не ми дадоха особен шанс и се държаха студено с мен. Общо взето изпях един кавър на песен, докато стоях до вратата." Въпреки всичко, талантът й говори сам за себе си. Малко след това се ражда хиперсексуалният образ на Pussycat Dolls, който разделя публиката - едни ги осъждат, други ги боготворят.
„В нито един клип не сме целували мъже. Ако се загледате, ще видите, че всички мои тоалети са скромни - панталони и блуза“, казва. „Опитвам се да бъда по-спокойна и освободена, но по природа съм твърде традиционна." Родена в Хонолулу с филипински, хавайски и украински произход, израснала в Луисвил, Кентъки, Шерцингер е католичка и казва, че все още посещава църква поне два пъти седмично. „Исках майка ми да се гордее с мен."
Казва, че в началото на Pussycat Dolls й е било трудно да приеме сексуализирания имидж на групата. „Притеснявах се от другите момичета, които бяха по бельо. Това ми беше новост и го приех трудно“, споделя. Но основната й борба не е с имиджа, а със себе си. Страда от хранително разстройство и дисморфия. „Тренирах по 5-8 часа на ден и бях обсебена от диети. Загубих радостта от храненето. Освен че бях самотна, бях и нещастна. Или работех, или се измъчвах."
Снимка: Getty Images
Нещата достигат критична точка, когато припада в банята от недохранване. Диагностицирана с булимия, започва терапия чак в началото на 30-те си. „Ако не овладеех това навреме, щеше да засегне гласните ми струни." В този период тя решава да спре и да започне да се грижи за себе си. „С много труден характер съм“, признава. „Единственото, което може да ме бутне, е на емоционално ниво."
Темата за бившите й гаджета разкрива още пластове от нейната уязвимост и сила. Говори открито и за мъжете в живота си - Луис Хамилтън, българския тенисист Григор Димитров и настоящия й съпруг Том Евънс. Но не с гняв, а с ясно съзнание за това как светът я е третирал.
„Знаех, че имат много фенки и всички ги боготворят. Никой не говореше за мен. Хората се отнасяха с мен като с подметка, когато бях в тяхната компания."
Връзката й с Григор Димитров беше една от най-обсъжданите. Те бяха заедно от 2015 до 2018 - три години, през които медиите не спираха да я поставят в сянка, докато светлините бяха върху него. Докато той печелеше турнири, Никол често беше представяна просто като „приятелката на Григор“.
Макар и с 13 години по-възрастна от него, тя никога не се е чувствала по-слаба. Напротив. „Проблемът не беше в нас, а в това, че светът не беше готов да приеме една силна жена до успял мъж“, казва. Преживява и сексизъм от страна на обществото - погледите, коментарите, липсата на признание за собствените й постижения. „Аз съм Шерцингер и дори тогава хората ме игнорираха. Представете си какво преживяват обикновените жени."
Снимка: Getty Images
Но това отношение не я пречупва. Даже напротив. То я изгражда. „Изключително твърдоглава съм и ако реша, че искам да направя нещо - го правя."
Определено Никол Шерцингер не е просто звезда, тя е доказателство, че раните не те правят по-слаба, а по-истинска. Че можеш да пееш, докато се лекуваш. Да танцуваш, докато ти тежи. Да обичаш, дори когато си наранена. Тя е жена, която не се огъва, дори когато всички я гледат с очакване да се пречупи. Вместо това, тя ги гледа с вдигната глава, с усмивка, в която има повече история, отколкото думи. Не й трябва да бъде в нечия сянка, защото самата тя е светлина. И в тази светлина гори не само слава, гори воля. Стойност. Свобода.