Негова е колонадата на площад „Св. Петър“ в Рим, работил е за осем папи
Когато гледаш скулптурите му, наистина усещаш с всичките си сетива, колко вярна е наглед тривиалната фраза, че изкуството е вечност. Камъкът в ръцете му сякаш е одухотворен, за да пребъде.
Изкуството на бароковия италиански скулптор и архитект Джовани Лоренцо Бернини е наистина ненадминато по своето въздействие.
„Открадването на Прозерпина“ (1621–1622), автор: Джовани Бернини
Джан Бернини, както с любов го наричат италианците, е роден на 7 декември 1598 година в Неапол. Доживява до завидна старост - умира на 81 през 1680 година в Рим.
Твори по времето на осем папи. Проектира гробниците на някои от тях и създава непреходна красота за столетия напред във времето, до наши дни.
Фонтанът на Четирите реки, Рим. Автор: Джовани Бернини
Този ненадминат майстор на камъка е роден в семейството на скулптора Пиетро Бернини. Още като съвсем малко момче Джан придружавал баща си навсякъде, където той изпълнявал поръчкови проекти.
Папа Павел Павел V пръв забелязал, че момчето е майстор, който ще надмине учителите си. Племенникът на папата - влиятелният кардинал Шипионе Боргезе, станал благодетел на Бернини.
Джовани Лоренцо Бернини
22-годишният Джан създал бюст на папата и още четири скулптури, които предизвикали възхищението на цял Рим. Днес те са в музея Боргезе. Става дума за „Еней, Анхиз и Асканий“ (1619), „Похищението на Прозерпина“ (1621-1622), „Аполон и Дафне“ (1622-1625) и „Давид“ (1623-1624).
„Аполон и Дафне“ (1622–1625), автор: Джовани Бернини
Скулптурите на Бернини будят искрено възхищение и респект към таланта на този необикновен човек. Сред тях са шедьоврите „Открадването на Прозерпина“ (1621-1622), „Аполон и Дафне“ (1622-1625), Бюст на Медуза, „Свети Лонгин“, „Свети Петър“, Фонтанът на четирите реки в Рим, бюстът на кардинал Ришельо (Лувър, Париж), „Екстазът на света Тереза“ и др.
На Бернини принадлежи заслугата за налагането на бароковия стил в скулптурата.
„Екстазът на Света Тереза“, 1651 г., автор: Джовани Бернини
При следващия папа - Александър VII, Рим процъфтява с цялостно преустройство на града. Започват мащабни строежи на сгради и нови улици. Младият Бернини се включва в този грандиозен план с проектирането на сгради. Това е времето на „златния час“ за площад „Свети Петър“.
Именно Бернини построява колонадите около пиацата, където и до днес излиза пред народа папата.
Около 1630 г., Бернини (1598 - 1680) - един от най-видните художници на италианската барокова епоха. Оригинална творба: Гравюра от Бен Ереди по Ото Леони. Снимка: Getty Images
Едни от най-видните сгради на Бернини са: Палацо Барберини, Палацо Монтечиторио (б.а. бароков дворец на римския род Лудовизи), Фонтан на Четирите реки (площад Пиаца Навона, Рим), Фонтан Тритон, Фонтан на пчелите (на италиански: Fontana delle Api, Рим), Sant „Andrea al Quirinale (църква в Рим) и др.
Творчеството на Бернини е толкова голямо, че човек се чуди, как е възможно един човек да е създал толкова много в рамките на един човешки живот. Имал ли е изобщо лично време, се питаме, когато говорим за такива хора - „полу човеци“, както нарича Бернини и Микеланджело един критик.
Човешките страсти не са били чужди на Бернини. Той имал любовен роман с една омъжена дама, съпруга на негов помощник. И я увековечил в камък. Мадам Констанца Бонучели „живее“ във времето чрез мраморен бюст в музея „Барджело“ във Флоренция.
Била ли е тази любов взаимна? Дори да е била, завършва със скандал. Красавицата била доста палава и изневерила на Джан Бернини с по-малкия му брат. Когато научил, скулпторът така се разярил, че искал да убие брат си. Заплашил, че ще нареже с длето лицето на Констанца. Дори изпратил един от калфите си да го направи. В крайна сметка арестували и младежа, и невярната Констанца.
Статуя на Медуза от италианския художник Джовани Лоренцо Бернини (1598-1680) е изложена в Столичния музей на 17 март 2007 г. в Пекин, Китай. Снимка: Getty Images
Бернини си взел урок от тази авантюра и дълго време отбягвал личните връзки. Чак през май 1639 година, когато вече поостарял и помъдрял - на 41, се оженил за разкошна млада римлянка - Катерина Тецио. Раждат им се 11 деца, сред които е синът им Доменико Бернини, който става първия биограф на своя баща.
Разностранен талант и неуморен дух, Бернини оставя отпечатък във времето със скулптура и архитектура, но той е и художник - рисувал е малки платна с масло. Ще се изненадате, но е бил и драматург - пишел малки пиеси и ги поставял на сцена в дома си. Автор е на около 40 комедии. Сам създавал сценичния декор, както и сложни механизми театрална техника, които управлявал лично. Бернини ни е оставил и голям брой декоративни предмети на изкуството, като лампи, маси и изящни огледала.
Олтарът с балдахина на Бернини стои в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана на 27 октомври 2016 г. в Рим, Италия. Снимка: Getty Images
Той е един от ключовите творци на цялата Барокова ера. Като архитект проектира светски сгради, църкви и параклиси. Известна е фразата „Джовани Бернини е за архитектурата това, което е Шекспир за драмата“.
Бернини съчетава по великолепен начин архитектурата със скулптури. Те били разположени първоначално около фонтани и дворци. Великият скулптор успява да предаде на камъка движението на човешкото тяло по неповторим начин. По този начин обединява в едно цяло мрамора и живописта.
Да припомним, че едва на 16 Бернини получава поръчка от меценатите Боргезе, а на 20 - поръчка за портрет на Папа Павел V. Когато папата умира, пак Бернини проектирал катафалката му. С баща му изработили Павловата капела в черквата „Санта Мария Маджоре“, където е погребан и самият скулптор. Кариерата му е толкова шеметна, че на 26 го назначили за архитект на катедралата „Св. Петър“. Започнал работа върху бронзовия балдахин над централния олтар на базиликата. Изработил монументален шедьовър, висок 26 метра и излят от огромно количество метал, пренесен от другия край на града. Бернини проектирал по-късно и гробницата на Урбан VIII, както и тази на следващия си покровител - папа Александър VII.
Вече споменахме за колонадата на площада „Св. Петър“, с нейните 284 колони и статуите на 140 светци. Колосална работа, която надхвърля човешките представи за монументалност, създадена от човек. Бернини сам казвал, че още като съвсем млад, когато реставрирал скулптури за рода Боргезе, усещал работата си като божествено Откровение. Не е трудно да повярваме, защото всичко създадено от него е толкова съвършено, че сякаш наистина е сътворено от ръката на Бог.
При папа Григорий ХV Бернини бил обявен за рицар и член на Академията на Сан Лука. Талантът му се разгърнал с пълна сила. Съчетавал в работата си рисуване, архитектура, сценични проекти и драматургия. Имал ли е провали? - За голяма наша изненада, „Да“. Не преценил добре тежестта на камбанариите върху църква и стените се напукали. Това било удар върху имиджа му. Бернини се усамотил и създал нов ненадминат шедьовър - капелата Коронаро в черквата „Санта Мария дела Витория“, със скулптурата „Видението на св. Тереза“, призната за една от най-вълнуващите творби в европейското изкуство.
Изображението е създадено и дигитално обработено с помощта на смартфон) Общ изглед на статуя на Фонтана на четирите реки от Джан Лоренцо Бернини на площад Навона на 26 януари 2014 г. в Рим, Италия. Снимка: Getty Images
Площад „Навона“, с четирите исполински фигури, символизиращи реките Дунав, Нил, Ганг и Ла Плата, впечатлил до сълзи от възхищение папа Инокентий Х. И при него Бернини бил затрупан с поръчки за нови и нови творби.
Папите се сменяли един след друг, а Бернини оставал като колос на своето време. Избранник на Бог, призван да създава непреходност.
Славата на Бернини се разчула по света. През 1665 година бил поканен от френския крал Луи ХIV в Париж, за да му направи бюст. Работата продължила половин година. Завръщайки се обратно в Рим, Бернини създава прочутата скулптурна група „Аполон и Дафне“, както и капелата Алтиери в „Сан Франческо а Рипа“, Рим.
Изображението е създадено и дигитално обработено с помощта на смартфон) Общ изглед на статуя на Фонтана на четирите реки от Джан Лоренцо Бернини на площад Навона на 26 януари 2014 г. в Рим, Италия. Снимка: Getty Images
През 70-те години на 17 век, обаче, настъпил лош период за папството. Климент Х наложил големи финансови ограничения, които повлияли на работата на Бернини. Скулпторът дори бил обвинен от Ватикана, че е „подбуждал предишните папи към излишни разходи“. Папството спира архитектурните си поръчки. Бернини, обаче, продължил да изработва великолепните си статуи.
До смъртта си на 81, скулпторът служил на осем папи и проектирал едни от най-разкошните гробници и паметници в Рим. Самия него погребали скромно - в обща семейна гробница в черквата „Санта Мария Маджоре“, където както вече споменахме, се намират някои от ранните му творби.
Показват статуята „Нептун и Тритон“ от Джан Лоренцо Бернини на ученици по време на посещение в музея Виктория и Албърт в Лондон, Великобритания, 8 октомври 1965 г. Снимка: Getty Images
Ослепителната яркост на таланта на Джовани Бернини често е ставала тема за обсъждане - човек ли е бил, или магьосник, който е умеел да превръща камъка в мек восък?! Скулптурите му спират дъха на всеки, който ги зърне. Бернини се превръща в истински символ на италианския барок. Творбите му са като симфония в камък, в която с необикновена страст е запечатан духът на времето. Емоции, движение и светлина сякаш оживяват в твърдата материя, за да я превърнат в непреходна вечност.
Но Бернини не е просто виртуоз на изкуството и визионер за бъдещето. Той бил дълбоко религиозен, и в същото време - обикновен човек, със своите страсти. Както вече стана ясно, в живота му е имало и романтика, и интриги. Трудно е човек да съпостави творбите му с онази история с любимата му Констанца, на която пожелал да отмъсти заради засегнато мъжко его. Това само доказва, че божественото е в човека с цялата палитра на чувствата; че често се проявява като сянка между Добро и Зло, но талантът - „той винаги е божествен“, както казва един почитател на големия Бернини.
Работници разтоварват статуята „Нептун и Главк“ от Бернини пред Кралската академия на изкуствата на Пикадили, Лондон, за изложба на изкуството от 17-ти век. Снимка: Getty Images
Съвършенството изглежда съществува единствено в изкуството. Бернини го е осъзнавал и макар и драматично да е преживявал своите човешки страсти, винаги се уповавал на вярата си в Бог, без да се срамува от човешките си емоции.
Казва: „Емоцията е ключът към истинската красота“.
Джовани Бернини - цитати
Светлината е най-важната съставка на изкуството.
Не създавам статуи, а улавям моменти от живота.
Всеки детайл има значение - дори най-малката линия може да промени цялата композиция.
Изкуството е молитва, излята в мрамор.
Рим не е град, а сцена, на която творецът играе своята роля.
Всяка грешка е стъпка към съвършенството.
Идеите идват от Бога, а работата - от нас.
Изкуството е вечна борба между светлината и сянката.
Мраморът е живо същество - трябва да го слушаш, за да го разбереш.
Моите творби не са статични - те са момент от вечността.
Изкуството е диалог между твореца, природата и Бога.
Скулптурата е поезия, която може да се види и докосне.
Драмата на човешката душа е моята вечна муза.
Смъртта на един камък е раждането на творбата.
Еми МАРИЯНСКА
