Мемориалът над варненския квартал „Чайка“ е задвижен за приватизация

Приватизация на паметник. Голям, част от комунистическото наследство. Задвижена е, но ще има ли приватизация наистина? Съществува ли въобще възможност мемориални скулптурни композиции да преминават от държавни (общински) в частни ръце?

Всичко това са елементи и въпроси от избуяла тези дни сага. Случва се във Варна с оцелелия физически Паметник на българо-съветската дружба над квартал „Чайка“, като казусът „Първи частен съветски паметник“ е първи и за България. Повод стана пост във „Фейсбук“ във вторник на кмета Благомир Коцев. Освен за управлението на една старина в интерес (или вреда) на гражданите, контекстът на темата е и междупартиен, поради което настана поредният сблъсъкът ПП - ГЕРБ в града.

Построеният през 70-те години на миналия век паметник е висок 23 метра, широк - 48. Собственост е на държавата. Той е не просто паметник - в него има зали, складове, тераси, скривалище и т.н., ползван е дори за форум на БКП. След 1989 г. бе разграбен, входът - зазидан. Намира се на хълм, а днес околната горичка все повече се превръща в квартал - въпреки това личат белезите на паркова зона; хора спортуват и се разхождат. Във вторник Коцев (ПП) алармира, че областният управител Андриана Андреева (ГЕРБ) е стартирала процедура по приватизация на няколко обекта, сред които и паметникът. „По всяка вероятност ще се появят жилищни сгради. Аз съм категорично против тези места да попаднат в частни ръце! Защо да няма градски парк в пространството около паметника?", написа кметът.

Опасенията са, че дори да няма строителство, обектът може да се употребява не в широк обществен интерес. Например купувачът да направи вътре кръчма.  

От документи, с които „Сега“ разполага, е видно, че с цел приватизацията на няколко обекта е образувана преписка в края на май в областната управа. Паметникът наистина фигурира в нея. Обектът функционира като „сграда - паметник на културата“ с две тела, 893 кв. м застроена площ, 6 етажа, две експозиционни зали, една лекторна, вестибюл-гардероб, кинокабина, трезор, канцеларии и т.н. От края на 2000 г. е частна държавна собственост - вид собственост, която може да се продава.

„Сега“ потърси пресцентъра  на Андреева. От там заявиха, че коментар ще бъде направен в петък, защото тя не е в града (странно поведение в ерата на информацията - но е друга тема). Потърсихме Яни Янев, областен управител (НДСВ) в периода 2001 г. - 2005 г., тоест веднага след актуването. Той изрази силно учудване, че държавата иска да се раздели с имота - най-малко заради скривалището отдолу. Добави, че по негово време паметникът не е бил продаван.

Тодор Балабанов, председател на общинския съвет в миналия мандат, понастоящем лидер на ГЕРБ - Варна, обрисува по-различна картина пред „Сега“: „Това са имоти с отпаднала необходимост, които областната управа е длъжна да придвижи за приватизация съгласно програма на правителството относно такива имоти. Води се паметник на културата, но реално не е, след 1989 г. е отписан. И друг път е бил в списъка за приватизация. По-важното е, че земята под паметника е общинска. Така че никой не може нищо да направи без общинския съвет - дори хипотетично да си купи самия паметник, няма как да застрои без разрешение на съвета. От по-миналото десетилетие има решение, макар неизпълнено, зданието да стане общинско. Може би поради всичко това в предишните години, въпреки че паметникът е бил в списъка за приватизация и се задвижват документи, не се е стигало до оценка, търг и т.н.".

Така в крайна сметка излиза, че поради различните видове собственост, а и на база опита, е малко вероятно паметникът да стане частен. Също ключово в случая е, че обектът функционира като сграда - което законово предоставя опцията за продажба. По-голямата тема, косвена, но пък принципна, засега остава без отговор. Тя е: съществува ли законова възможност един скулптурен паметник (примерно на поет, възрожденец, цар...) да бъде продаден от държавата или община на частник. Според Балабанов, който е юрист, няма как. Но според експерти, които не пожелаха да бъдат цитирани - има вратички. Противоположната опция - вдигане на частен паметник, например в собствения двор - де юре е налице.

ДРУГИТЕ СГРАДИ

Сред задвижените за приватизация от Андреева имоти са станцията на Министерски съвет в курорта „Св. Св Константин и Елена“ и сградата на Патентно ведомство в Гръцката махала. Отдавна са в лошо състояние. Имаше опити за продажба в предишни години, но не се явиха купувачи.

РЕАЛНО И ВИРТУАЛНО 

 „Като областен управител спрях разпродажбата на общински имоти от администрацията на Портних (предишния кмет от ГЕРБ - б.а.), с това съхраних малкото останало общинско имущество. Дори държавата да има нужда от тази финансова инжекция, не е ли по-добре да стане чрез публично-частни партньорства? На тези места да не избуят поредните кооперации, а да се появи обществена инфраструктура?" (Благомир Коцев). " Г-н Коцев, защо подвеждате варненци за пореден път? Може би, за да замазвате провалите си и тези на цялата ви партия в страната?" (Тодор Балабанов). Всичко това са част от междупартийните стрели по темата, които летят в социалните мрежи.

А бъдещето на самия паметник, след като най-вероятно сега статутът му няма да се промени? Според Коцев има общински програми, за които Варна е подготвена да кандидатства в интерес на гражданите - Андреева пречи; според ГЕРБ обаче общината не е подготвена, а и няма как да е за общински програми, след като постройката тъй и тъй е държавна. 

ДИЯН ИВАНОВ