Европа не желае американски „хлорирани пилета"
Когато президентът Тръмп наскоро се оплака от нежеланието на Европа да купува американско пилешко месо, коментарите му засегнаха дългогодишен и противоречив търговски спор, който се разпалва от време на време.
В немската преса европейците наричат американското птиче месо „хлорирано пиле“ или „Chlorhünchen“ и го смятат за опасно.
Как в САЩ химически обработват пилетата
Става въпрос за използването на хлор в индустриялната преработка на птици след клането им, за да се намалят вредните бактерии, които са чести източници на хранителни заболявания, като салмонела и кампилобактер.
Изплакването на домашни птици с хлор е обичайна практика в САЩ, когато Европейският съюз за първи път приема през 1997 г. забрана на използването на хлор и други третирания за намаляване на патогените.
През април т.г. британският икономически министър Джонатан Рейнолдс заявява, че страната му „никога няма да промени“ хранителните си стандарти, когато бе попитан по време на интервю за Sky News дали „хлорираното пилешко е било на масата или не“ по време на търговските преговори.
Но американски експерти казват, че опасенията на европейските потребители вече не са съвсем основателни.
„По-голямата част от пилешкото месо, преработено в Съединените щати, не се охлажда в хлор и не е било така от доста години“, отбелязва Диана Бураса (Dianna Bourassa), микробиолог, специализирал по обработка в птицевъдството в университета Обърн, „Така че това не е проблемът."
По-малко от 5% от предприятията за преработка на птици все още използват хлор в изплаквания и спрейове, според Националния съвет по птицевъдство, индустриална група, която е анкетирала своите членове. (Тези, които все още използват силно разреден разтвор в концентрации, считани за безопасни.)
В днешно време индустрията използва предимно органични киселини за намаляване на кръстосаното замърсяване, предимно пероцетна или пероксиоцетна киселина, която по същество е смес от оцет и водороден пероксид.
Бураса посочва, че тази смес обикновено се използва като част от процеса на охлаждане. Труповете на птиците се потапят в студена вода с разредена пероксиоцетна киселина.
„Това удължава срока на годност и значително намалява броя на бактериите“, казва Бураса .
Отказването от хлора позволи на САЩ да изнасят птици в други страни, които забраняват хлора, но Великобритания и Европейският съюз все още са забранени, защото тук не се позволява никаква химическа обработка на птиците си.
Какви са аргументите на европейските регулатори?
Европейските регулатори са анализирали употребата на химическите промивки и са установили, че те не представляват риск за човешкото здраве в концентрациите, използвани при преработката на птици.
Европейската забрана се основава на убеждението, че дезинфекцирането на домашни птици с химикали е по същество начин за прикриване на пропуски в безопасността на храните в американската индустрия.
„Европейските регулатори гледат на антимикробните препарати като на лейкопласт, който прикрива това, което всъщност е липса на адекватна хигиена“, подчертава Сара Соршер (Sarah Sorscher), директор по регулаторните въпроси в американския Център за наука в обществен интерес, група за защита на потребителите.
„Нашите практики са по същество, според тях, неадекватни“, казва тя.
Възможно ли е птичето месо, внесено от САЩ да ни разболее
Американската птицевъдна индустрия отхвърля аргументите на европейските регулатори и настоява ЕС да отмени правилата си за внос.
Възможно ли е птичето месо, внесено от САЩ да ни разболее? Трудно е точно да се сравнят нивата на хранителни заболявания, свързани с птиче месо в САЩ и Европа, поради начина, по който се генерират данните.
ЕС цитира данни, че неговият „интегриран“ подход към безопасността на храните е намалил случаите на салмонела с близо 50% за пет години, когато е бил въведен в началото на 2000-те.
„По същество разпоредбите са много различни“, отбелязва Байрън Чавес (Byron Chaves), микробиолог по храните в Университета на Небраска-Линкълн, който изучава преработката на птици.
Европа разчита на „предварителни интервенции“, за да намали патогените, докато животното е все още живо, включително ваксинация и различни видове добавки, използвани във фуражите. Докато САЩ са склонни да се фокусират върху химикали и други стратегии за унищожаване на патогени, след като животното е заклано.
Соршер твърди, че американските производители трябва да се вслушат в европейските си колеги и да се опитат да подражават на подхода им „от фермата до вилицата“, а не да лобират тези страни да променят стандартите си, за да се съобразят със САЩ.
Но Чавес твърди, че европейските стандарти не са непременно по-строги или по-безопасни.
Европейските потребители вероятно са по-склонни да избягват риска от американските и имат различни ценности, което се отразява и в техните правила, посочва Чавес. Европа е склонна да действа на „принципа на предпазливостта“, когато става въпрос за безопасност на храните. Според Чавес разпространението на инфекции от салмонела и кампилобактер е много високо както в Европа, така и в САЩ и нито една от двете страни не е напълно ефективна в елиминиране на риска.
Нито Европа, нито САЩ, са напълно ефективни в елиминиране на риска от салмонела. Кредит: The Bureau of Investigative Journalism
Хормони и антибиотиците в птицевъдството
Що се отнася за употребата на растежни хормони в птицевъдствотои, в САЩ тя е незаконна и е такава от над 50 години. Подобни разпоредби съществуват в ЕС и Обединеното кралство, където хормоните също са забранени в птицевъдството.
В САЩ антибиотиците могат да се използват за лечение или предотвратяване на заболявания при пилетата, но употребата им се регулира и наблюдава от FDA. Има натиск за намаляване на общата употреба на антибиотици при добитъка, включително пилетата, за борба с антибиотичната резистентност.
ЕС забрани рутинната употреба на антибиотици при селскостопански животни, включително пилета, и постигна значителен напредък в намаляването на употребата на антибиотици като цяло. Великобритания също е въвела разпоредби за намаляване и ограничаване на употребата на антибиотици при добитъка, включително пилетата.
Фундаментални разлики в подхода към безопасността на храните в Европа и САЩ
Има важни разлики във философията на защитата на потребителите в Европа и САЩ.
Първо в етикетирането на продуктите:
- За Европа е приоритет простотата и пълното разкриване на съставките, като ясно посочват евентуалните алергени.
- В САЩ често се използват по-общи термини. Например в САЩ не е необходимо да се посочва на етикета на птичето месо какъв химикал е бил използван за обработката му.
Европейският съюз като цяло възприема по-предпазлив и рестриктивен подход, докато САЩ са склонни да предпочитат научно обоснована, основана на доказателства рамка. Казано по друг начин, в САЩ трябва да се докаже научно, че нещо е вредно, за да не се използва, а в Европа се използва, ако се докаже, че не е вредно.
Например, няма доказателства, че генетично модифицираните храни са вредни и те се използват широко в САЩ, като се изисква само споменаване в етикетите. Европейският съюз има друга политика - тук се смята, че ползата за селското стопанство и производството на храни е по-несъществена в сравнение с рисковете. Употребата на ГМО в ЕС е разрешена, но с гарантирано високо ниво на защита на човешкото здраве, както и на околната среда. Преди да бъде разрешена употребата на ГМО в ЕС, тя трябва да премине през щателна оценка на риска. Дори след получаване на разрешение, държавите членки могат да се позоват на предпазни клаузи, за да ограничат или забранят употребата на конкретен ГМО на тяхна територия.
Европейските потребители са по-склонни да избягват риска от американските и имат различни ценности, което се отразява и в техните правила. Европа е приела да действа предпазливо, когато става въпрос за безопасност на храните.
Накрая, един съвет към всики потребителите: Не се опитвайте да миете сурово пиле вкъщи – това само ще разпространи бактериите, които може да са по птицата – и винаги се уверявайте, че сте сготвили пилето напълно.
Източници:
Europe deplores America's 'chlorinated chicken.' How safe is our poultry?, NPR
Comparison of EU and US food quality control, choosenow.eu
EU bans the routine use of antibiotics in farmed animals, worldanimalprotection