Ормузкият проток е кръвоносен съд за световната икономика и затварянето му притеснява всички 

Над 20 милиона барела дневно, над 25% от световните доставки, основна пътна артерия за Саудитска Арабия, Иран и Ирак. Това е накратко в числа значението за глобалните доставки на петрол на Ормузкия проток, който всеки момент може да бъде затворен от Иран за кораби. 

Светът е в очакване, а по-наблюдателните вече започнаха да се презапасяват със суров нефт за седмици напред. Водещ в това състезание е Китай, който трупа барели, а самият Иран увеличи износа през последните седмици с над 30% - от 1,6 милиона барела на ден до над 2,3 милиона барела. Всичко това означава, че вероятно ще видим блокада. 

Какво означава това за света и защо протокът е толкова важен - разказваме в следващите редове. 

Какво представлява? 

Ормузкият или, както вероятно е по-точно да се нарича, Хормузкият проток е проток между Арабския полуостров (полуостров Мусандам) и континенталната част на Западна Азия, свързващ Оманския залив на югоизток и Персийския залив на запад. Северното му крайбрежие принадлежи на Иран, а южното му е омански ексклав и територия на Обединените арабски емирства. Протокът е с дължина 150 км и широчина в най-тясната си част 55,6 км. Минимална дълбочина на фарватера 71 м. Разделен е на 2 транспортни коридора, всеки от които с широк около 2,5 км с буферна 5-километрова зона между тях. Проливът е единственият морски път за износ на нефт и природен газ от района на Персийския залив за световния пазар. Най-голямото пристанище е иранският град Бендер Абас.

Тънката ивица вода е най-късият и удобен маршрут за износ на петрол с кораби от Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Ирак. Тези четири държави държат около 40% от световните запаси. Саудитска Арабия е вторият най-голям производител в света, а Иран - четвъртият. Заедно те транспортират 25% от световното дневно потребление на суров петрол. 

Представете си светът без тези количества и ще разберете защо Ормузкият проток е толкова важен и защо евентуалната му блокада вкарва борсовите анализатори в ужас, а рафинериите в трескаво търсене на нови маршрути. Те, разбира се, са налични, но много по-скъпи. Това означава много по-високи цени и в крайна сметка - много по-високи цени на бензиноколонка. 

Все пак трябва да е ясно, че Иран не може да си позволи пълна блокада за дълго време. Техеран е в тежка - дори брутална - икономическа криза, вследствие на санкциите на САЩ и Европа, а петролът остава единственият начин на режима да се финансира стабилно и сигурно. Затварянето на протока ще спре и потоците на пари към аятоласите. 

Кой ще пострада най-много? 

Според дaннитe нa ЕІА 76% oт пeтpoла, ĸoйтo минaвa пpeз Opмyзĸия пpoтoĸ, oтивa зa aзиaтcĸитe пaзapи.

„Kитaй, Индия, Япoния, Южнa Kopeя и Cингaпyp ca дecтинaциитe, ĸъм ĸoитo e нacoчeнa нaй-гoлямa чacт oт eĸcпopтa пpeз Opмyзĸия пpoтoĸ или oĸoлo 65% oт нeгo зa минaлaтa гoдинa“, ĸaзвaт oт ЕІА.

Вероятно и точно поради тази причина видяхме толкова активно пазаруване от страна на Китай, Индия и Япония. 

Това обаче не е всичко. Големият страдащ от ситуацията може да се окаже Европа, която няма собствени залежи и разчита изключително много на Близкия изток. В момента рафинериите са пълни и фючърсните договори са сключени на твърди цени, но това може да се промени, ако предлагането не може да навакса на търсенето. 

Единствените възможности за Европа остават САЩ и Норвегия. САЩ след шистовата революция се превърна в гигантски производител, но е и огромен потребител на местна почва. Норвегия има много петрол, но не може да захрани всички по всяко време. Така че Европа би трябвало да има план Б, ако нещата истински ескалират. 

А пълна ескалация означава не само затваряне на протока, но и атаки по петролна инфраструктура не само в Иран, но и в Ирак.

Големите победители

Няма да ви изненадаме - Русия е възможен спасителен вариант за света и за Европа, ако нещата ескалират отвъд очакваното. 

В момента действа таван на цената на руския петрол от 60 долара за барел, говори се за намаляване до 45 долара. Но е твърде вероятно недостигът, ако се стигне до него, да подвие опашките на Г-7 и те да се обърнат към Москва. А това означава адски, адски много пари за кръвожадния режим в Кремъл. 

Изненадващ победител може да бъде и Венецуела. Каракас разполага с най-големия резерв в света - над 300 млрд. барела, но не може да изнася достатъчно, заради санкциите. Преди две години, по време на поредната криза, тихомълком администрацията на предишния американски президент Джо Байдън реши да затвори едното си око и да позволи на Венецуела да балансира пазара и тя го направи. Това е краен вариант, но е вариант. 

Светът не трябва да забравя, че в лицето на този режим има огромен запас от петрол, който може да се използва. 

Прогнозите

Днес никой не знае къде може да удари таванът на цената на петрола. За по-любопитните можем да кажем, че най-ниската цена в последните десетилетия бе регистрирана през 1970 г. - едва 1,21 долара за барел. Най-високата - по време на финансовата криза от 2008 г. - над 140 долара за барел. 

Към днешна дата пазарът не е особено впечатлен от всичко, което се случва и дава премия от около 10 долара над нормалната цена. Експертите казват, че максимумът, който може да се постигне сега е около 100 долара - не е малко, но не е и прекалено много. 

Що се отнася до бензиколонка в България - вероятното повишение сега е около 30 стотинки на литър. В най-лошия случай ще достигнем до около 3 лв./л.