-Уважаеми д-р Стаменов, бихте ли се представили на нашите читатели?
-Роден съм в Асеновград. Завърших средното си образование в СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Асеновград. През 2018 г. се дипломирах като бакалавър по специалността „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2019 г. защитих магистърска теза на тема „Значението „свидетелственост“ в българската глаголна парадигма“ в същото учебно заведение. От 2024 г. съм доктор по съвременен български език. Автор съм на книгата „Значението „свидетелственост“ в съвременния български език“ и на статии, свързани с актуални граматични въпроси. Научните ми интереси са в областта на морфологията на българския език, общото езикознание, историята на българския език. От 2023 г. съм асистент във Филиал „Любен Каравелов“, Кърджали. Преподавателската ми дейност в учебното заведение е изключително разнообразна. Извеждам часове по всички езиковедски дисциплини: Фонетика, Лексикология, Морфология, Синтаксис и Стилистика на съвременния български език, а също по Езикова култура, Практическа граматика, Подготовка за държавен изпит по български език и литература и др.
-Вие сте млад човек. Кое Ви мотивира да се заемете с преподавателска дейност?
-Интересът към езикознанието и желанието ми да работя с млади хора са основните причини, които ме подтикнаха да избера преподавателската дейност за своя професия.
-При проблемите в българското образование преподаването на български език е от приоритетно значение. Как се отнасят към официалния език Вашите студенти?
-Голяма част от студентите, на които преподавам, имат желание да работят като начални учители или като преподаватели по български език. Надявам се да предадат любопитството и интереса, с които самите те изучават езика, на своите бъдещи възпитаници.
-Къде студентите срещат най-големи затруднения в изучаването на българския език. Кой предмет ги затруднява най-много?
За всеки студент е различно. Общо е впечатлението ми, че дисциплината Съвременен български език, която е включена в учебната програма за първи курс на специалностите ПНУП и НУПЧЕ, създава известни затруднения на студентите, защото в гимназиалните класове на неспециализираните средни училища граматика почти не се изучава. Липсата на добра основа и малкият брой часове обаче не успяват да попречат на мотивираните студенти да успеят.
-Подготвени ли са кадрите на Филиал „Любен Каравелов“ да преподават български език и литература в училищата?
-Смятам, че филиала завършват студенти, които са достатъчно добре подготвени, за да преподават български език и литература в училище. Бъдещите работодатели на нашите възпитаници биха могли да преценят кои кандидати биха се справили най-успешно.
-Вашите прогнози за бъдещето на българския език и неговото място в българското образование?
-Не бих се наел да направя прогностичен анализ за бъдещето на българския език. Споделям мнението на изтъкнати лингвисти, че вероятно конкуренцията между отделни морфологични форми ще продължи, като би могло да се очаква, че според принципа за езиковата икономия ще се наложат по-кратките. Ще дам само един пример с книжовните форми за бъдеще време от типа „щяхте да“ и все по-често регистрираните образувания от вида „щеше да“ за всички лица и числа, срв.: „щеше да решите проблемите с паркирането в Бургас“ (https://www.flagman.bg/article/250239).
Надявам се българският език да продължи да заема своето достойно място в образователната ни система. Подкрепям тезата, че би могло да се помисли върху създаването на различни учебници за отделни общности, защото езиковата ситуация не е еднаква навсякъде.
Въпросите зададе: Георги Кулов
