Тихите отрови в живота ни - какво ни разболява, без да разберем

След като надникнахме в токсичните съставки на храната и в кухненските съдове, сега отваряме вратата на гардероба, защото модерната дреха, колкото и красива да изглежда, често идва с химичен багаж. Оцветители, фиксатори, омекотители и остатъчни съединения от производството остават по тъканите дори след многократно пране. Обувките? Те също не са просто кожа, плат и гума, защото някои лепила, пигменти и обработки носят също своя токсичен отпечатък. Какво е влиянието им върху кожата и хормоналния баланс? Носят ли онкологичен риск някои съединения, използвани в текстилната индустрия? И най-вече какво да избягваме и какви алтернативи да изберем за себе си и своето семейство.

Но преди това да кажем няколко думи за кожата

Онова, което слагаме върху кожата си, може да се окаже почти толкова значимо, колкото и това, което поемаме през устата. Като най-голям орган в човешкото тяло кожата, освен че ни предпазва, е и полупропусклива мембрана, през която могат да преминат много вещества и така да попаднат в кръвообращението. Това е добре известно в медицината и се използва при трансдермални пластири с лекарства, като никотинови, хормонални и болкоуспокояващи.

Кожата може да абсорбира до 64% от химикалите, с които има контакт, особено ако веществото е разтворимо в мазнини и е в директно съприкосновение с тялото дълго време (на това се дължи и ефектът на серумите и кремовете за лице). Любопитно е, че при някои дермални експерименти с разтворими пестициди и феноли, концентрацията им в кръвната плазма се повишава само след часове. Най-чувствителни към подобна абсорбция са зони като скалпа, подмишниците и слабините, където кожата е по-тънка и по-силно кръвоснабдена. Това означава, че тъкани, оцветени с канцерогенни анилин-базирани багрила, или такива, обработени с формалдехид (за запазване на форма и устойчивост на мачкане), могат да отделят микродози химикали, които влизат в системния кръвен поток. При единичен контакт тялото ги преработва, но при системна експозиция (както е с бельото, пижамите или спортните дрехи), натрупването може да причини дългосрочни здравословни проблеми като хормонални нарушения, алергии или възпалителни процеси.

Как влияе синтетиката и какво да гледаме на етикетите!

Синтетичните материи са изкуствено създадени влакна, най-често на основата на нефт, които се произвеждат чрез химични процеси, за разлика от естествените тъкани като памук или вълна.

Полиестер, найлон, акрил и еластан. Това са четири от най-често употребяваните материи, произведени от нефтопродукти. Те не само не пропускат въздух, но и често съдържат остатъчни химикали от производствения процес и макар и широко използвани в текстилната индустрия, често се свързват с потенциални здравословни рискове, особено когато се носят дълго и в директен контакт с кожата, както е при бельо, пижами, спортни дрехи или чорапи.

Полиестерът се произвежда от производни на петрола, най-често терефталова киселина и етиленгликол. В процеса на изработка и последваща обработка на полиестера често се използват антипирени, омекотители, формалдехид и оцветители, които могат да останат в тъканта. Полиестерът не позволява на кожата да диша, задържа топлина и влага и създава условия за развитие на бактерии. При телесна температура или при гладене може да отделя летливи органични съединения. Особено рисков е, когато съставлява 100% от тъканта, но дори съдържание над 50% в дрехи, носени директно върху кожата, може да бъде проблематично при чувствителни хора. По-безопасен е в смеси с естествени влакна и когато е преминал сертифицирани обработки (например OEKO-TEX®).

Найлонът, известен още като полиамид, също е петролен дериват. В процеса на създаването му могат да останат следи от мономери като капролактам, които при контакт с кожата могат да предизвикат алергични реакции или дразнене. Найлоновите тъкани не пропускат въздух и влага, което води до спарване, повишено изпотяване и риск от бактериални или гъбични инфекции, особено в зони с плътно прилепване. Освен това при пране отделя микрофибри, които не се разграждат и навлизат в околната среда и евентуално, обратно в организма, чрез хранителната верига. Опасност възниква при директен контакт на 100% найлон с кожата, особено при продължително носене. В дрехи с 20-30% найлон, смесен с естествени влакна, рискът намалява значително.

Акрилът се произвежда от полимеризация на акрилонитрил - вещество, което е известно с невротоксичния си потенциал и се класифицира като възможен канцероген при продължително излагане. Дори при завършен производствен процес може да останат следи от акрилонитрил или свързани мономери. Акрилните тъкани често се използват като евтина алтернатива на вълната, но за разлика от нея не дишат, не регулират температурата и лесно се електризират, създавайки статично напрежение. Това може да доведе до кожни раздразнения, особено при хора с чувствителна кожа или дерматити. Най-рисков е акрилът, когато е в съдържание над 60% в зимни облекла, шапки и шалове, които се носят дълго и в близост до лицето и шията. В смеси под 30% с вълна или памук, и при добра вентилация, рискът се минимизира.

Еластанът, познат още като спандекс или Lycra, е създаден от полиуретанови влакна. Макар сам по себе си да се използва в малки количества (обикновено между 2% и 10%), опасността идва от това, че той често е в дрехи, прилепващи плътно към тялото - бельо, клинове, спортни облекла. Тези зони са податливи на запарване и повишено триене, а в присъствието на пот и топлина се активират остатъчни химикали от боядисването и обработката. Така еластанът може да допринесе за кожни възпаления, сърбеж и алергични реакции. От гледна точка на безопасност, съдържание до 5% в добре вентилирана дреха е приемливо. Рисковете се увеличават при 10% и нагоре в синтетични материи, носени продължително и в зони с високо триене.

Полиестерът се използва във всичко - от бельо и блузи, до пердета и завивки. Найлонът го откриваме отново в бельото, в чоропогащите и якетата. Акрилът е предимно в пуловери, одеяла, шапки и шалове, а еластанът - в клинове, чорапогащи и спортни дрехи.

Важно е също да отбележим, че формалдехидът е доказан кожен и респираторен дразнител и вероятен канцероген, но също така може да причини контактен дерматит, сълзене на очите и дразнене на дихателните пътища. PFAS, наричани още „вечни химикали“, не се разграждат и се свързват с нарушена функция на щитовидната жлеза и други хормонални смущения. Фталатите, използвани понякога за омекотяване, имат хормоноподобно действие и могат да повлияят на ендокринната система, а багрилата на анилинова основа съдържат тежки метали и могат да предизвикат контактни дерматити и алергични реакции, а при топлина и изпотяване част от тези съединения може да се отделят, а някои дори се резорбират през кожата, особено при прилепнали дрехи.

Микропластмаса и околна среда

При всяко пране синтетичните тъкани отделят микропластмаси, които попадат в околната среда, но има и данни, че част от тези микрочастици се натрупват в кожните гънки, особено при обилно изпотяване, което може да доведе до микровъзпаления. Все още се изследва дългосрочното въздействие на това натрупване.

Затова при възможност, подбирайте естествени тъкани (памук, лен, бамбук) за бельо, пижами, спортни дрехи и дрехи, носени директно върху кожата. Ако все пак бюджетът не ви го позволява и се налага да вземете и синтетика, избирайте такава с OEKO-TEX® сертификат или други гаранции за липса на токсични остатъци. Перете новите дрехи преди първо обличане за да премахнете част от повърхностните химикали и обърнете внимание дали се получава неприятна миризма при изпотяване (не на пот!), защото това често е знак за химическа реакция между потта и тъканта. Такава дреха е добре да се избягва.

Оцветители и стабилизатори

Друга съществена тема в контекста на дрехите са багрилата, използвани в текстилната индустрия. За да се постигнат наситени и трайни цветове, често се използват химически съединения, които не са безобидни. Някои багрила съдържат тежки метали като кадмий, живак, хром и олово - вещества с доказана токсичност за бъбреците, черния дроб и нервната система. Азобагрилата са друг клас химикали, част от които са забранени в Европейския съюз поради връзка с развитието на злокачествени заболявания. Въпреки това те все още се срещат в евтини вносни дрехи, особено когато не са преминали стриктен регулаторен контрол.

Опасността не е само теоретична. Цветът, който изглежда ярък и устойчив, често е резултат от агресивна химическа обработка, а остатъчните съединения могат да се отделят при изпотяване или при носене на влажна кожа. Това е особено тревожно при дрехи за деца, бельо, спортни облекла и пижами - всички те са в продължителен и непосредствен контакт с кожата и често се носят в ситуации на повишена телесна температура и потене. Когато тъканите не са сертифицирани за безопасност, рискът от абсорбиране на вредни вещества през кожата значително нараства.

Въпреки че по тази тема потребителят има най-малко контрол, има няколко ясни признака и начини, по които можем да разберем

Дали багрилата, стабилизаторите и обработките на дрехите са безвредни или поне значително по-безопасни?

Естествено, най-сигурният начин е наличието на международни сертификати, които гарантират, че продуктът е произведен без вредни химикали или в граници, безопасни за човешкото тяло. Такива са OEKO-TEX® Standard 100, който доказва, че тъканта е тествана за над 100 вредни вещества, включително остатъци от багрила, тежки метали и формалдехид. Друият сертификат е GOTS (Global Organic Textile Standard) който се прилага при органичен памук и гарантира както безопасни багрила, така и екологичен производствен процес. И Bluesign®, насочен към устойчиво производство с минимално използване на опасни химикали и ефективен контрол на цялата верига.

Не всеки обаче може да си позволи сертифицирани марки дрехи, но между много скъпото и допустимото за даден артикул често се настанява по някоя и друга ежедневна дреха с особен етикет, която е доста под цената за подобно облекло. По възможност ги избягвайте, защото масовите евтини дрехи, особено без етикет за произход и състав, често не минават през контрол за забранени багрила и стабилизатори. Особено внимание заслужават многоцветните принтове с интензивни, флуоресцентни или черни тонове, тъй като може да съдържат азобагрила; дрехи, които стоят като ламинирани, пластмасови или с метален отблясък - те вероятно съдържат високо количество формалдехид за стабилизация).

Също така обърнете внимание при пране. Ако водата се оцвети силно, значи багрилото е слабо фиксирано, което е знак за лошо качество или вредна технология. Миризмата на оцет, химия, мухъл или нафта често е предизвикана от остатъчни химикали, използвани за стабилизиране, съхранение или против насекоми.

В какво слагаме краката си?

Въпреки че често носим обувките си с чорапи, тази тема, особено в летния сезон, търпи също внимателен преглед, защото обувките са в постоянен контакт с кожата на краката, а често ги носим по 10-12 часа дневно при повишено изпотяване, триене и влажност, което прави усвояването на вредни вещества по-лесно.

Освен изкуствените кожи, съдържащи PVC и полиуретан, обувките се изработват с лепила на базата на толуол и формалдехид, които отделят вредни изпарения, особено когато обувките се съхраняват в затворени пространства или се носят дълго в топло време. Цветните бои също могат да съдържат фталати, които действат като ендокринни разрушители. Стелките и подплатите понякога се обработват с антимикробни агенти, съдържащи триклозан - вещество, забранено в козметиката в ЕС, но не и в други продукти, като обувките.

Натуралната кожа (растително дъбена, тоест обработена с растителни дъбилни вещества, за да се превърне суровата животинска кожа в кожа за обувки.) е по-безопасния избор от изкуствената, защото позволява дишане и отделя по-малко токсини. Проблемът е отново в цената - много евтини кожени обувки се дъбят с хром VI, който е канцерогенен и силно алергенен метал, а изкуствената кожа, която се образува от PVC, PU и т.н. често съдържа фталати, формалдехид, вредни пластификатори и разтворители.

Текстилните обувки също могат да бъдат добър избор, стига платът да е сертифициран или да не е оцветен с ярки, съмнителни багрила.

Нискокачествените джапанки, особено онези, които се продават евтино и масово, често се изработват от синтетични материали като PVC, които могат да съдържат фталати, формалдехид и други вредни химикали, за които вече писахме какво влияние оказват при нагряване от слънцето. Някои оцветители също съдържат тежки метали, които са токсични. За да разпознаем по-безопасни джапанки, трябва да търсим такива от естествена гума, EVA без фталати, кожа без хром или сертифицирани биоразградими материали. Избягвай обувки с остра миризма на пластмаса, тъй като това често е сигнал за наличие на летливи органични съединения.

Защо миризмата е показател?

Ако обувките миришат силно на нафта, лепило или химикал, това почти винаги означава наличие на токсични лепила, разтворители или пластмасови компоненти с остатъчни химикали. Това е особено опасно при затворени обувки, носени на бос крак.

Друг ориентир отново е написаното на етикетите. „Chrome-free leather“, vegetable-tanned leather, OEKO-TEX® (за текстилните елементи), REACH compliance са винаги добър избор. Европейските марки подлежат на по-строг контрол, особено тези от Германия, Франция, Италия и Скандинавия, така че производителят също е от значение. Избягвайте евтини азиатски обувки без ясен производител, особено с изкуствена кожа, ярки цветове и изобилие от лепила и пяна.

Но каквото и да си говорим за обувките, това, което има най-интимен контакт с краката ни, са стелките и плата на обувката отвътре (хастара). Подобно при дрехите, ако хастарът е от синтетичен плат, с оцветители или лепила, това е потенциална заплаха. Някои обувки се рекламират като „естествена кожа“, но само външната част е такава. Вътрешността често е от евтини, химически обработени материи. Затова

Какво да избягваме?

Лакирани повърхности, защото често съдържат формалдехид. Необичайно лъскави, цветни или „гумирани“ текстури. Обувки с ароматизатори, тъй като те прикриват миризмата от токсични материали и такива, които са лепени, вместо зашити, защото това означава само едно - повече лепила.

За по-голяма безопасност носете поне първите няколко пъти обувките с чорап (дори при сандали, вкъщи), и ги оставете да се проветрят след закупуване. Така ще намалите риска от директен контакт с потенциално вредни остатъчни химикали. Или с други думи: обувките трябва да миришат на кожа или плат, не на химия. По-малко блясък, по-малко лепило, повече дишане - това е формулата за здравословен избор.

Онова, което обличаме всеки ден, не е просто въпрос на вкус или естетика. Това е нашата втора кожа. И както внимаваме с това, което ядем, така трябва да внимаваме с това, което носим, тъй като дрехите и обувките ни влияят на клетъчно ниво. И по-добре 10 качествени дрехи в гардероба, отколкото цял гардероб некачествени.