Нов доклад разкрива как прокремълската мрежа Pravda е адаптирала и засилила своите дезинформационни операции в България между декември 2024 г. и април 2025 г., използвайки усъвършенствани техники за психологическо влияние. Докладът, част от серията SITRep на Disinformation Observatory, анализира как се прилага доктрината за „рефлексивен контрол“ – стратегия, целяща не да променя директно какво мислят хората, а средата, в която формират своите мнения.

„България се е превърнала в лаборатория на фронтовата линия за по-фина и адаптивна форма на дезинформационна война“, сочат изводите.

„Това не е класическа пропаганда, а кампания, която цели да формира не толкова мислите, колкото самата среда, в която се формират те“.

Ескалация на кампанията

В рамките на наблюдавания период, обемът на съдържание, насочено към България, е нараснал с 35%, като над 70% от публикациите са били препращани в различни платформи — предимно Telegram, Facebook и X (бившия Twitter), посочва докладът. Създаден е координиран разказвателен „екосистемен балон“, който имитира автентичен обществен дебат, докато всъщност манипулира обществените нагласи.

Лаборатория на фронтовата линия: От откровена пропаганда към „рефлексивен контрол“

Вместо да казва на хората какво да мислят, новата тактика оформя средата, в която мислят. Това е психологическа манипулация, при която противникът внушава идеи или усещания, без те да изглеждат като външна намеса.

Рефлексивен контрол е техника, при която една страна подава на опонента си изкривена информация така, че той сам да вземе решения, изгодни за манипулатора.

Преминава се и от Русия към български гласове. Докладът показва, че през пролетта на 2025 г. кампанията рязко се е пренасочила от руски канали към български – местни сайтове, групи, инфлуенсъри и публични фигури. Това прави наратива по-достоверен, затруднява разкриването на произхода, създава илюзия за автентичен обществен дебат.

Над 70% от дезинформацията е кросплатформена – разпространявана едновременно в Telegram, Facebook и X, често чрез ботове и мрежи от координирани акаунти.

Съдържанието е бързо адаптирано към текущите обществени теми – например инфлация, войната в Украйна, енергетика; представя се като „алтернативен“ или „заглушаван от елита“ глас; вплетено в истински теми, но с изкривени интерпретации и емоционални послания.

Сайтът PravdaBG играе роля на „перач на легитимност“ – създава привидно журналистически материали, които се цитират вторично в социалните мрежи, блогове и дори от политици.

Целта вече не е да те убедят, че Русия е права – а да те накарат да се съмняваш във всичко, да се отегчиш от политиката, да загубиш доверие в ЕС и НАТО, да вярваш, че „всички лъжат“ и „няма смисъл“.

Теми и подход

Целта на мрежата е да подкопае доверието в евроатлантическата ориентация на България, да насърчи анти-ЕС и анти-НАТО послания и да представи страната като „заложник на западни интереси“. Кампанията се възползва от вътрешни политически и социални напрежения, икономическа тревожност и умора от международните ангажименти.

Съдържанието често комбинира реални факти с изопачени изводи, например свързва участието на България в санкции срещу Русия с икономически затруднения, или представя западните съюзници като ненадеждни.

Основни рискове за България

1. Дезинформацията подкопава външната политика на България
„България е подложена на нарастваща външна уязвимост чрез операции, които оформят не само обществените нагласи, но и институционалната среда, в която се вземат стратегически решения“, сочи докладът.

2. Може да засегне членството ни в НАТО и ЕС
„Дезинформацията, когато бъде подкрепена от реални геополитически предизвикателства (например енергийни кризи или бежански вълни), може да предизвика съмнения в ползите от НАТО или ЕС и да ерозира обществената подкрепа за тях“.

3. Риск от стратегическа изолация на България
„Ако България продължи да демонстрира колеблива ангажираност към евроатлантическите си партньори, включително чрез зависимост от руско влияние в ключови сектори, страната може да се превърне в стратегическа сива зона между Русия и Запада.“

4. Потенциален ефект върху целия Балкански регион
„Този модел би могъл да задейства ефект на доминото в Западните Балкани, засилвайки антизападните движения в Сърбия, Северна Македония и Черна гора и да генерира паралелна балканска зона на руско влияние“.

5. Дългосрочен сценарий: геополитическо дрейфане на България
„В най-лошия сценарий – при продължаваща дезинформационна ерозия и липса на стратегически капацитет – България може постепенно да се отдалечи от НАТО, да блокира ключови инициативи в ЕС и да се превърне в троянски кон на Москва в съюзите си“.

Препоръки от доклада

1. Изграждане на устойчивост: Създаване на механизми за ранно предупреждение и проследяване на кампании за информационно влияние.

2 Подсилване на медиите: Подкрепа за независими и проверени източници на информация, включително чрез обучения и технологични инструменти.

3. Разкриване на връзките: Разследване и разкриване на мрежите, които легитимират и разпространяват прокремълски послания.

4. Публична осведоменост: Стартиране на образователни кампании, насочени към разпознаване на дезинформация и манипулативни тактики.

ФрогНюз