Заводът за обогатяване на уран във Фордоу е построен през 2000-те години на базата на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Намира се на около 20 километра североизточно от Кум, свещения шиитски град и „духовната столица“ на Иран, съобщава Financial Times .

Много страни с ядрен потенциал имат подобни подземни съоръжения: в Съединените щати това е комплексът „Рейвън Рок“ в Пенсилвания; в Русия това е Ямантау в Урал; подобни съоръжения има и в Китай и Северна Корея. Такива съоръжения – тайни гигантски подземни бункери, в които уж се произвеждат и съхраняват ядрени оръжия – често се появяват в шпионски трилъри, както и в различни конспиративни теории.

Иран започна изграждането на централата във Фордоу, след като официално обяви закриването на военната си ядрена програма. Ислямската република призна съществуването ѝ едва през септември 2009 г., след като Съединените щати, Великобритания и Франция публикуваха разузнавателна информация за нея. По това време дори Русия и Китай, които вероятно помагаха на Ислямската република да развива ядрената си програма, осъдиха секретността на Иран. Заводът във Фордоу започна да функционира в края на 2011 г.

Фордоу - интериор

През 2015 г., като част от така наречената ядрена сделка на Барак Обама, Иран се съгласи да спре обогатяването на уран във Фордоу и да превърне съоръжението в изследователски център. През 2018 г. обаче следващият президент на САЩ, Доналд Тръмп се оттегли от сделката. Иран възобнови обогатяването на уран във Фордоу.

През 2019 г. Иран обяви, че ще обогати уран там до 5%, а след това до 20%. През 2023 г. МААЕ установи наличието на уран, обогатен до 83,7%, близо до нивото, необходимо за изграждане на ядрени оръжия.

Заводите за обогатяване на уран в Натанз и Фордоу са символи на два етапа от ядрената програма на Иран. Ако Натанз е за ниско ниво на масово обогатяване на уран, то Фордоу е за оцеляване под натиск и възможност за „пробив“ към ядрените оръжия. Фордоу не е просто съоръжение, а политическо и стратегическо изявление на Техеран, пише FT.

На 13 юни Израел започна въздушни удари по ключови ирански ядрени обекти, включително Натанз. Израелските военновъздушни сили дори не се опитаха да бомбардират централата Фордоу, която е защитена от няколко десетки или дори стотици метра скали, а очевидно само потиснаха противовъздушната отбрана около нея. Според МААЕ подземните съоръжения във Фордоу не са били засегнати от ударите и централата продължава да работи. Иран заяви, че щетите от атаките са ограничени, но потвърди, че някои надземни съоръжения са били повредени.

Само Израел е малко вероятно да може да причини критични щети на Фордоу. Това би изисквало бомби от вида, с които разполагат само САЩ.

Докато Израел продължава военните си действия, Съединените щати се опитват да възобновят преговорите с Иран за ново ядрено споразумение. Президентът Доналд Тръмп обмисля да срещне своя специален пратеник Стив Уиткоф с иранския външен министър Абас Арагчи през следващите дни, съобщава Axios .

„С какво може да бъде поразена защитена цел в планински район?

За такива цели САЩ разполагат с MOP — Massive Ordnance Penetrator, 14-тонна въздушна бомба, способна да проникне на дълбочина до 60 метра в земята. Тъй като, според данните, Фордо се намира на около 80 метра дълбочина, ще са необходими повече от една такава бомба. В момента тя може да бъде транспортирана само от американски самолети B-2.

И тук, разбира се, възниква големият въпрос — дали САЩ действително ще решат да нанесат подобен удар и доколко ефективен ще бъде той. За да бъде използвана тази бомба, тя трябва да бъде пусната директно над целта, а в района на Фордоу Иран разполага с модерни средства за противовъздушна отбрана“, отбелязват военните блогъри.

Американската противобункерна бомба, която единствено може да разруши намиращи се дълбоко под земята ирански ядрени съоръжения, представлява стратегическо оръжие, до което президентът на САЩ Доналд Тръмп би могъл да прибегне, ако реши да въвлече САЩ в конфликта между Израел и Иран на страната на Израел, отбелязва Франс прес.

Бомбата GBU-57 е с тегло около 14 тона и дължина 6,6 метра, способна е да проникне на десетки метри дълбочина, преди да се взриви. Израел не разполага с такъв боеприпас и това му пречи да постигне целта си, а именно да попречи на Техеран да създаде ядрено оръжие.

За пет дни израелската армия успя да изтреби иранското военно командване и да разруши много съоръжения на повърхността, но остават много въпроси относно ефикасността на израелските удари срещу биещото сърце на иранската ядрена програма, обобщава експертът от Фондацията за защита на демокрацията Бехнан Бен Талеблу. Той допълва, че сега всички погледи се насочват към Фордоу.

В този завод за обогатяване на уран, разположен южно от Техеран, не са констатирани никакви щети, според Международната агенция за атомна енергия, за разлика от обектите в Натанз и от Исфахан в Централен Иран. Комплексът във Фордоу е на дълбочина от 100 метра под повърхността на земята, тоест извън обсега на израелските бомби.

„Само САЩ имат конвенционален капацитет, за да разрушат подобен обект“, казва Марк Шварц, американски генерал, който е служил в Близкия изток и който е част сега от мозъчния тръст „Ранд Корпорейшън“.

Тази конвенционална боеспособност, тоест неядрена боеспособност е именно бомбата GBU-57. Тя е проектирана, за да проникне до 61 метра под земята, преди да се взриви, разкрива американската армия.

Противно на много ракети или бомби, които детонират заряда си в момента на удара, тази противобункерна бомба се врязва и вкопава в земята, за да избухне само и единствено, когато достигне подземното съоръжение.

Тези оръжия имат „много дебела обвивка от подсилена стомана“, която им помага да „проникват през скални пластове“, казва пред АФП Масао Далгрен, специалист по оръжия в мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон. Ефикасността ѝ е в детонатора, който не се активира при удара, а открива кухини, за да се взриви, когато бомбата влезе в бункера, казва Далгрен. Създаването на тази бомба е започнало в началото на XXI век. А 20 броя са поръчани от компанията „Боинг“ през 2009 г.

Американските бомбардировачи B-2 са единствените, които могат да хвърлят тази бомба. Някои стратегически бомбардировачи по технологията стелт бяха разположени в началото на май в американската военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, но в средата на юни сателитни данни на „Планет лабс“ не ги показват там.

С големия си радиус на действие B-2, които излитат от САЩ са способни да летят до Близкия изток, за да извършват бомбардировки и това е било правено в миналото, казва Масао Далгрен. Всеки B-2 може да носи по две бомби GBU-57.

Ако решението за използването им се вземе, то няма да бъде хвърлена само една бомба, а ще бъдат използвани няколко, за да има 100-процентна сигурност, че обектът е унищожен, казва Шварц. А и придобитото от Израел въздушно преимущество намалява рисковете за B-2, допълва Шварц.

Тръмп подчертава, че САЩ не са заинтересовани от ограничено прекратяване на огъня, а се стремят към „пълна капитулация“ на Иран. Засега Тръмп вижда притежаването на свръхмощни бункерни ракети, способни да унищожат Фордоу, по-скоро като лост за преговори. Въпреки че израелският премиер Бенямин Нетаняху очевидно разчита САЩ да ги използват така или иначе.

В администрацията на Тръмп има разделения относно начина на подход към преговорите. Уиткоф и вицепрезидентът Джей Ди Ванс са за компромис с Иран, докато държавният секретар Марко Рубио поддържа твърда позиция, изискваща Техеран да се откаже изцяло от обогатяването на уран. С други думи, спорът е за това дали на Иран трябва да се направи изключение от общото правило, че неядрените държави, които искат да преследват мирни ядрени програми, могат да го правят само с вносно ядрено гориво.

Междувременно Иран продължава да отхвърля предложенията на САЩ като „измама“ и посочва отхвърлянето от страна на Тръмп на предишни споразумения. Иранският лидер Али Хаменей заяви, че САЩ нямат намерение да отменят санкциите и само увеличават натиска.

Експерти, интервюирани от Financial Times, предупреждават, че ако Техеран реши да поеме по този път, Фордоу може да играе ключова роля. Въз основа на настоящите си запаси от високообогатен уран, Иран би могъл да произведе материал за девет ядрени бойни глави в рамките на три седмици. Първите 25 килограма уран за оръжейно производство биха могли да бъдат произведени само за два до три дни.

От друга страна, според източници на CNN от американското разузнаване, Иран може да не се сдобие с ядрени оръжия поне три години.