Американската противобункерна бомба, която единствено може да разруши намиращи се дълбоко под земята ирански ядрени съоръжения, представлява стратегическо оръжие, до което американският президент Доналд Тръмп би могъл да прибегне, ако реши да въвлече САЩ в конфликта между Израел и Иран на страната на Израел.

Бомбата GBU-57 е с тегло 13 тона и дължина 6.6 метра, способна е да проникне на десетки метри дълбочина, преди да се взриви. Израел не разполага с такъв боеприпас и това му пречи да постигне целта си, а именно да попречи на Техеран да създаде ядрено оръжие.

За пет дни израелската армия успя да изтреби иранското военно командване и да разруши много съоръжения на повърхността, но остават много въпроси относно ефикасността на израелските удари срещу биещото сърце на иранската ядрена програма, обобщава експертът от Фондацията за защита на демокрацията Бехнан Бен Талеблу. Той допълва, че сега всички погледи се насочват към Фордо.

В този завод за обогатяване на уран, разположен южно от Техеран, не са констатирани никакви щети, според Международната агенция за атомна енергия, за разлика от обектите в Натанз и от Исфахан в Централен Иран.

Комплексът във Фордо е на дълбочина от 100 метра под повърхността на земята, тоест извън обсега на израелските бомби.

„Само САЩ имат конвенционален капацитет, за да разрушат подобен обект“, казва Марк Шварц, американски генерал, който е служил в Близкия изток и който сега е част от мозъчния тръст „Ранд Корпорейшън“.

Тази конвенционална боеспособност, тоест неядрена боеспособност е именно бомбата GBU-57. Тя е проектирана, за да проникне до 61 метра под земята, преди да се взриви, разкрива американската армия.

Противно на много ракети или бомби, които детонират заряда си в момента на удара, тази противобункерна бомба се врязва и вкопава в земята, за да избухне само и единствено, когато достигне подземното съоръжение.

Тези оръжия имат „много дебела обвивка от подсилена стомана“, която им помага да „проникват през скални пластове“, казва Масао Далгрен, специалист по оръжия в мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон.

Ефикасността ѝ е в детонатора, който не се активира при удара, а открива кухини, за да се взриви, когато бомбата влезе в бункера, казва Далгрен.

Създаването на тази бомба е започнало в началото на XXI век, като 20 броя са поръчани от компанията „Боинг“ през 2009 г.

Американските бомбардировачи „B-2“ са единствените, които могат да хвърлят тази бомба.

Някои стратегически бомбардировачи по технологията стелт бяха разположени в началото на май в американската военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, но в средата на юни сателитни данни на „Планет лабс“ не ги показват там.

С големия си радиус на действие „B-2“, които излитат от САЩ са способни да летят до Близкия изток, за да извършват бомбардировки и това е било правено в миналото, казва Масао Далгрен.

Всеки „B-2“ може да носи по две бомби GBU-57.

Ако решението за използването им се вземе, то няма да бъде хвърлена само една бомба и край, а ще бъдат използвани няколко, за да има 100-процентна сигурност, че обектът е унищожен, казва Шварц. Придобитото от Израел въздушно преимущество намалява рисковете за „B-2“, допълва той.

Подобна американска намеса ще бъде съпътствана от голяма политическа цена за Америка, предупреждава обаче Бен Талеблу.

Ако обаче САЩ не вземат подобно решение, то израелците биха могли за атакуват подземни комплекси като Фодро, като се опитат да поразят входовете, да предизвикат срутване, там където могат и да прекъснат електричеството, нещо което са направили в Натанз, допълва експертът.