Отпада изискването за общ презастрахователен договор за компаниите, които продават „Гражданска отговорност"

Мониторингът върху България заради проблеми с изплащането на обезщетения за катастрофи в чужбина се отменя. Това е станало с решение на Съвета на бюрата „Зелена карта“ от 5 юни, съобщи Комисията за финансов надзор.

Новината е добра за имиджа на страната в международната застрахователна общност, а след това решение се възстановява правото на глас на българското бюро „Зелена карта“ в Генералната асамблея на Съвета на бюрата, както и правото му на участие в работните групи на организацията, коментираха от КФН.

Още по-важно е, че с това решение се отменя и изискването за сключване на общ презастрахователен договор, което ще намали разходите на застрахователните компании, които предлагат задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Не е ясно дали това ще доведе до падане на цените на застраховката, но поне вече няма да носи риск за ново поскъпване.

Системата „Зелена карта“ обединява 48 държави, като обезщетява пострадалите при пътни инциденти, причинени от МПС с чуждестранен регистрационен номер. Така се избягва и нуждата шофьорите да доказват, че са застраховани на границата на всяка държава, която посещават. Системата действа посредством национални бюра, в които членуват местните застрахователни компании.

Проблемът за България възникна преди доста години. В основата му е отказът на някои застрахователни компании да плащат обезщетения за катастрофи в чужбина, защото смятат, че щетите са фиктивни. Тъй като това трябва да се доказва в съда, просрочията се бавят с години. Заради този проблем страната ни бе поставена под особен надзор през 2018 г. от Съвета на бюрата „Зелена карта“. Тогава посочваната неизплатена сума бе за 20 млн. евро.

През 2023 г. бе направена промяна в Кодекса за застраховане, като за „Зелената карта“ бе въведен принципът „първо плащаш, после оспорваш“. Накратко, когато българското бюро получи искане за плащане от друго национално бюро, то го заплаща, след което поисква в 7-дневен срок от съответния български застраховател да му възстанови сумата. Застрахователят има 15 дни да направи това; иначе бюрото си взима парите от банковата гаранция, която всеки член на бюрото трябва да предостави и поддържа като условие за членството си.

След тези промени КФН получи правомощия да наблюдава спазването на тази схема и дали застрахователите поддържат банкови гаранции в полза на бюрото „Зелена карта“.  

„Отмяната на мониторинга е признание за усилията на целия застрахователен сектор и за последователната регулаторна политика в България. Това е крачка напред не само за националното бюро „Зелена карта“, но и за имиджа на страната в международната застрахователна общност. КФН ще продължи да подкрепя добрите практики, прозрачността и стабилността на пазара.“ заяви г-н Васил Големански, председател на КФН.