Ученици от начален курс на Средно училище „Васил Левски“ в Брезник и членове на клуб „Пътешественици из историята на Граово“ с ръководител Аниела Асенова подеха инициатива за възстановяването на една от туристическите пътеки, намираща се в лесопарк „Бърдото“. Тя е позната на поколения брезничани като алеята с брезите, а на мястото има камък с големи размери. Смята се, че той е хвърлен от героя от народния епос Крали Марко от съседен хълм.
Асенова разказа, че идеята за осъществяването на намерението е дошла от снимка от края на 20-те години на миналия век. На нея се виждат няколко стилно облечени за времето си младежи и девойки, дошли на разходка до камъка.
Помощ в дейностите по почистването на алеята са оказали служители от Държавно горско стопанство (ДГС), пенсионерският клуб в Брезник и родители на учениците. Пътеката и камъкът вече са обозначени и с указателни табели, изработени по идея на учениците и техния ръководител.
Инициативата бе отбелязана с кратка програма от страна на децата. По време на нея те рецитираха стихове и гатанки на граовски диалект, посветени на гората и природата.
Директорът на ДГС - Брезник инж. Юлий Сираков, който бе гост на проявата, разказа пред присъстващите, че брезата, с която е осеян теренът на „Бърдото“, е пионерен дървесен вид.
„Когато се освободи място поради остаряването на дадено дърво или падането му от само себе си, се нанасят т.нар. пионерни видове, каквито са брезата и трепетликата“, обясни директорът. Той посочи, че брезите са устойчиви и непретенциозни на атмосферните условия, използващи се и за рекултивация на нарушени терени. Според лесовъда лесопарк „Бърдото“ в Брезник е залесен преди 70 години, когато такива дейности са извършвани масово във всички региони на страната. Той коментира още, че когато човек е в гората, трябва да пристъпва в нея като в храм, отнасяйки се с нужното уважение.
„Въпросът не е дали ще отсечеш нещо, за да се възползваш от него, а как да отгледаш и да възпроизведеш по естествен начин следващо поколение гора“, заяви Сираков.
Директорът посочи още, че климатичните промени са много резки и бързи, а горите трябва да се подготвят за тях, особено тези, които не са смесени с монокултури.
