Само така ще си спести поне отчасти нуждата да се примирява с експанзивния водач на ДПС-НН

Вече два месеца страната се управлява от правителство на малцинството, след като фракцията на Ахмед Доган оттегли подкрепата си за кабинета „Желязков“. Това обаче не създаде никакъв проблем на управляващите, тъй като водачът на ДПС-НН Делян Пеевски здраво ги подпря със своите 29 депутати. От друга страна обаче това постави правителството под пряка и пълна зависимост от Пеевски.

Засега не изглежда, че това положение безпокои особено управляващата тройка на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, които официално влизат в управляващата коалиция. Заедно с депутатите от „Новото начало“ направиха множество нови назначения в регулатори с изтекли мандати, включително свръхважни органи като Комисията за защита на конкуренцията и Националното бюро за контрол на СРС, и даже разчистиха пътя за нов шеф на ДАНС. Пеевски формално не получи нищо, но едва ли раздава подкрепата си така щедро без отплата.

От време на време управляващите дори се осмеляват да кажат публично добри думи за Пеевски. Герберският лидер Бойко Борисов ласкаво обяви ДПС-НН за „европейска партия“. Самият лидер на „Новото начало“ трупа самочувствие заради силната си позиция, държи се сякаш той реално управлява коалицията и не се колебае да го демонстрира. Като случаят, когато нахока управляващите, че не са подготвили програма, и предупреди, че „ако продължат така, всичко е свършило“. Тройката схвана намека и няколко дни по-късно му предадоха ултимативно изисканата програма.

Разбира се, управляващите са наясно колко много зависят от Пеевски.

Включително и Борисов, който не може да не забелязва амбициите на водача на ДПС-НН, който открито заявява желанието си да управлява страната като премиер. Само че самият Борисов също се надява да заеме отново този пост. И последното, което му трябва, е влакът на „Новото начало“ да го прегази, докато превозва лидера си към държавния връх.

За да не стане така, Борисов се нуждае от нови партньори. БСП и ИТН са твърде слабички, за да му стигнат (пък и лоялността им е съмнителна). Към „Възраждане“ мостовете са изгорени покрай битката за еврозоната (поне засега). Остават ПП-ДБ, с които герберите веднъж вече бяха в правителство заедно. И обединението не е кой знае каква сила, но все още разполага с някакъв потенциал.

За Борисов градската десница винаги е била източник на сила. Голяма част от поддръжниците му са бивши нейни избиратели, пък и много от партийните му кадри. Хора като зам.-шефът на ГЕРБ Даниел Митов, депутатите Петър Николов-Зиков и Тома Биков, общинарят Прошко Прошков, навремето израснаха в редиците на партии като ДСБ и ДБГ, но отрано усетиха растящата сила на Борисов и преминаха към неговите редици. Водачът на герберите успешно кооптира дори демократичния флагман СДС и го превърна в брошка, която закачи на ревера си.

Предвид на тази история едва ли е изненадващо, че Борисов продължава да гледа на градската десница като на потенциален съюзник. Пък и другата страна е показала, че при определени обстоятелства мисли по същия начин. Да не забравяме, че в края на миналата година, докато се водеха преговори за правителство, представители на ДБ също се включиха, очевидно готови да участват в кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС. Не се получи, макар че така и не се разбра защо – от формацията на Борисов твърдяха, че не са получили съгласие Росен Желязков да бъде премиер, а от ДБ пък се оплакваха, че нямат гаранции, че начело на кабинета ще застане политически неутрален премиер. Причината нямаше значение, важното беше, че преговори все пак се водиха. А каквото е правено преди, ще се прави отново и в бъдеще.

На това залага Борисов – че ще дойде момент, в който поне ДБ ще се поддаде и ще подкрепи негово правителство, или дори ще се включи в него. Затова от време на време приласкава водачите на ДБ с комплименти, че това е „истинската десница“, на която може да се разчита. На ПП не гледа по същия начин, за което вероятно причината е лична – герберският водач никога не забрави унижението и стресът, които претърпя, когато беше арестуван при управлението на кабинета „Петков“.

Вярно е, че 17-те депутати на ДБ няма да стигнат, за да се осигури мнозинство, което да елиминира нуждата от депутатите на Пеевски. Но може да се превърне в добър балансьор, който да спести на Борисов поне отчасти нуждата да се примирява с безкрайно експанзивния водач на „Новото начало“. Ако ДБ формално или неформално подкрепя кабинета, това поне донякъде би решило този негов проблем.

Това е причината Борисов да бъде така внимателен с ДБ,

както и понякога да ги засипва с комплименти. От коалицията усещат нещата, но много внимават – наясно са колко лесно може да пропаднат, ако се сближат с ГЕРБ (както се е случвало и с други в миналото). Затова досега отказват да се ангажират с управлението, поне докато трае настоящият парламент. От друга страна, в ДБ желаят да управляват и знаят, че вероятно това ще стане точно през герберите. Затова определят Борисов като „пленник на Пеевски“ и даже заявяват готовност да го освободят, както каза Ивайло Мирчев от ДБ наскоро.

Тук се усеща намек за обещание за възможна нова конфигурация с участието на двете формации, стига Пеевски да бъде отстранен. Нещо подобно, между другото, сме чували и от ПП – неотдавна съпредседателят на партията Асен Василев каза: „Ако г-н Борисов е готов да скъса с Пеевски, нека да се обади.“ Така изглежда, че варианти за управление, което изключва ДПС-НН и включва ДБ, а може би и ПП, все още има.

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ