Появилите се наскоро съобщения за изготвен от френското контраразунаване доклад относно активността на ислямистката мрежа на „Мюсюлмански братя” на територията на страната закономерно провокираха остри дебати както във Франция, така и в Европа, включително в България.
Истината е, че подобни анализи отдавна събират прах във френските държавни архиви. Единствената разлика е, че докато преди изводите в тях бяха представяни с доста меки формулировки от типа на: „следва да обърнем внимание, да имаме предвид, да осъществяваме постоянен мониторинг” и т.н., в последния доклад за първи път се посочва ясно, че става дума за „заплаха за националната сигурност”, която няма как да бъде пренебрегвана. Както е известно, първоначално не се планираше той да стане публично достояние, но след това властите очевидно са преценили, че за обществеността ще е полезно да се запознае с изводите в него.
За съжаление, в Европа (включително и у нас) традиционно се стремят не толкова да потиснат и пресекат ислямистката опасност, колкото да се отдръпнат по-далеч от нея и дори да я прикрият, доколкото това е възможно. Вероятно за да не провокират допълнително антиимигрантските настроения и да съдействат за възхода на „крайнодесните партии”. При това управляващите съзнателно подценяват мащабите на ислямистката заплаха.
През далечната 1928 , основателят на „Мюсюлмански братя” Хасан ал-Бана, произнася знакова реч в предградията на Кайро, в която посочва: „Ние, Мюсюлманските братя, сме като огромна зала, където всеки може да влезе през всяка врата, и да намери всичко, което пожелае. Ако някой, който идва при нас, търси суфизъм (т.е. ислямско самопознание), той ще го намери. Разбиране на ислямската юриспруденция, победи в спорта, постижения в скаутското движение - ние сме тук. Ако пък търсите военни постижения, въоръжена борба - всичко това също ще намерите при нас. Вие сте дошли при нас, за да се грижите за „нацията“. Поздравявам ви за това“.
Всъщност, „проектът“ на ал-Бана преследва две основни цели: създаване на ислямска държава и прилагането на шариата навсякъде, където е възможно. Това е така наречената „стратегия за завоюването на Запада“. Освен това, той включва „контролиране на живота на мюсюлманина от раждането до смъртта му“. Но, какво общо има Европа с това? Както посочва самият ал-Бана: „Ще преследваме тази зла сила до собствените ѝ земи, ще нахлуем в сърцето на Запада и ще се сражаваме, докато целият свят не започне да възхвалява името на Пророка.“
Днес, когато мюсюлманската общност на Стария континент се превърна в сериозна сила, която просто няма как да бъде игнорирана, Европа се оказва в изключително опасна ситуация. Ще припомня и, че мюсюлманските имигранти присъстват осезаемо тук поне от 70 години насам.
Както е известно, те започват да се заселват във Великобритания, Германия и Швейцария още през 1950-те години, като след това се насочват и към Франция, Белгия и Италия, нуждаещи се от непретенциозна работна сила. В същото време обаче, идеята за ислямското религиозно самосъзнение не успява да пусне корени сред работещите във фабриките араби, макар че никой не им забранява да се молят „както трябва и където трябва”.
В доклада на френските специални служби, в частност, се посочва, че днес мюсюлманите в страната разполагат с т.нар. „места за поклонение”. Последното понятие включва всичко – от мюсюлманските гробища до джамиите. Показателно е, че 10% от всичките 2800 подобни „обекти”, идентифицирани от контраразузнаването, т.е. 280 асоциации, са открито и пряко свързани с мрежата на „Мюсюлмански братя” и се финансират директно от тях. И това са само установените от службите структури.
Разбира се, проучването им заслужава доверие. Специално внимание изисква посоченият в доклада факт, че сред множеството мюсюлмани, които посещават джамиите за традиционната петъчна молитва, съществува своеобразен „вътрешен кръг”, включващ хора, изповядващи радикален ислям и положили клетва да се борят с всички средства за налагането му.
Основната сфера на влияние на „Мюсюлманските братя” във Франция е образованието и предимно колежите и лицеите (т.е. средното и гимназиално образование). В проучването на френските служби се подчертава, че частните мюсюлмански образователни институции получават пари директно от Катар и Саудитска Арабия, тоест от радикално сунитски държави (за Катар например, се смята, че се управлява от „братята”). А в момента в пространството от Страсбург до Марсилия функционират огромен брой подобни институции.
Освен това, в почти всички джамии има училиша за изучаване на Корана. Много е трудно обаче да се установи, дали там учениците действително се запознават с хадисите (т.е. сборниците, в които са записани устните предания за живота на пророка Мохамед) или с особеностите на автоматите „Калашников” например. Според авторите на доклада, 21 такива институции получават директно финансиране от организации, които открито се позиционират като радикално ислямистки. Досега подобни курсове са завършили 4200 души, като тези хора, най-вероятно, вече имат френски паспорти, внедрили са се в местната мюсюлманска общност и – както твърдят службите – само чакат заповед отгоре за да се активират.
В едно предградие на Лион например, функционира подобно училище. Както е известно, френските училища обикновено носят имена като Фредерик Жолио-Кюри, Шарл дьо Гол, генерал Льоклер, Мопасан или дори Свети Франциск Азиски. Това училище обаче се нарича Ал-Кинди, там учат 608 души и според авторите на доклада то е официален клон на местната джамия, към която френските власти имат много въпроси.
Втората сфера на активност на „Мюсюлмански братя“ са социалните мрежи. Тук се акцентира върху новия тип проповеди, осъществявани под формата на диалог в мрежата между младите мюсюлмани и „влиятелни личности“, които „ще отворят вратите към исляма за младите френскоговорящи араби, родени и израснали във Франция, като в резултат от това те ще се превърнат в необходимото звено между ислямската идеология и европейските ценности, които самите те са придобили от раждането си“. Или, както се цитира в доклада на френските специални служби: „Пътуванията, личната кариера, подпомагане при намирането на работа, сайтовете за запознанства и всичко, което интересува младите хора, следва да бъде във фокуса на нашето (т.е. на „братята” – б.а.) внимание и влияние”.
Третата цел на стратегията на „Мюсюлмански братя” е да постигнат максимална легитимност на движението и да се впишат в правните рамки на френската система, като по този начин притъпят бдителността на френските и европейски контролни органи, т.е. да сведат до минимум контрола на държавата върху дейността на ислямистките мрежи. Пример за успеха на тази стратегия бе решението на бившия президент Никола Саркози (2007-2012) да допусне създаването на огромен брой различни „асоциации”, неосъзнавайки, че по този начин съдейства за легализирането на радикалите, салафитите, „братята” и други като тях. Започна да се прокарва тезата за необходимостта от създаване на специфичен „френски ислям”, който да улесни интеграцията на мюсюлманите и възприемането на френските ценности от тяхна страна. Тук е мястото да отбележа, че тази политика действително работи, но само на 10%, сред доказателствата за което са обезглавяването на учители или мащабните атентати, като този в Ница, отнел живота на 60 човека, например.
На четвърто място в стратегията на „Мюсюлмански братя” е взаимодействието с местните власти. Успехите им в това отношение са толкова впечатляващи, че в такива страни като Белгия и Великобритания, или пък във Северна Франция, процесът вече изглежда необратим. Така например, преди време властите в едно от сателитните селища на датската столица Копенхаген забраниха поставянето на коледна елха, затова пък организираха пищно отбелязване на ислямския празник Курбан байрам. Обяснението просто – мозинството от общинските съветници там са мюсюлмани.
На пето място, следва да посоча създаването от „Мюсюлмански братя” на т.нар. „баронства”. За френските специални служби все още не е съвсем ясно, какво точно представляват тези структури. Показателно е обаче, че те са напълно независими от каквито и да било институции на национално равнише, т.е. при нужда могат да съществуват и се издържат напълно самостоятелно. Става дума за най-различни организации, като не е задължително те да са откровено салафитски. Членовете им се ангажират с различни видове протестна активност – включително по хуманитарна линия, или пък пропагандират ислямската визия за семейството, брака, мюсюлманския бизнес (включително специфичната визия за кредитирането например), но всички са обединени от идеята за борба с „исламофобията” на Запада.
В доклада на френското контраразузнаване се съдържат още множество подобни примери, а основният му извод е, че „Мюсюлмански братя успяха да изградят и наложат във Франция своеобразна ислямистка матрица, която през последните 70 години съумя да постави под свой контрол значителна част от местната мюсюлманска общност”. По-интересното в случая обаче е, какво предлагат авторите на доклада за справяне с този проблем.
На първо място, те настояват за отказ от теорията за ислямския „сепаратизъм”, базираща се на тезата за непреодолимото противостояние между консервативния ислям и европейските ценности. Вместо това се лансира идеята за т.нар. „ентеризъм” („влизане” или „проникване”). Тоест, че държавата следва да приеме, че в общността на хритиянските и европейските ценности вече са проникнали голям брой нехристиянски и неевропейски елементи, които са склонни да ги допълнят със собствените си идеи и схващания.
На второ място, авторите на доклада смятат, че ние, европейците следва най-сетне да се научим да разбираме мюсюлманите, а не да се заиграваме с тях, създавайки все нови и нови Съвета на мюсюлманското вероизповедание, които по правило се оглавяват от вербувани от специалните служби европейски мюсюлмани.
На трето място, препоръчва се Франция официално да признае Палестинската държава.
На четвърто място пък, се предлага във френските училища официално да се въведе изучаване на арабски език. Което действително е скандално. Тоест, френските ученици ще изучават арабски – за начало като втори език, а в бъдеще – може би и като първи?
Факт е, че в доклада, представен от френското контраразузнаване на президента Макрон, се съдържат най-тревожните констатации, които са били предоставяни на френски държавен глава през последните десетилетия. Още по-тревожно обаче, звучат съдържащите се в него препоръки, които – ако действително бъдат приложени на практика – само ще улеснят похода на „Мюсюлмански братя” (чиято дейност, между другото, е абсолютно забранена в родината на организацията - Египет) за завоюването на Европа.
Петър Григоров
*Център за геополитически анализи
Списание Геополитика
