Монголският премиер подава оставка заради протести, след като бяха публикувани снимки от луксозния начин на живот на сина му. Корупцията е само част от конфликта: Протестиращите не искат конституционна реформа.
На 3 юни парламентът на Монголия освободи от длъжност премиера Лувсаннамсраин Оюн-Ердене. Правителственият ръководител получи 44 гласа в подкрепа на вота си на доверие, докато за запазване на поста му бяха необходими поне 64 (в парламента има 126 депутати).
Причината за отстраняването на премиера от власт беше дадена от 23-годишния му син Темуулен, както и от годеницата му Угуумур. В средата на май снимки от Instagram на Угуумур станаха вирусни в монголския интернет, на които тя е изобразена облечена в блейзър на стойност над пет хиляди долара, шофира кола за петдесет хиляди долара, с чанта за пет хиляди долара, с чанти от скъпи магазини, с луксозен годежен пръстен, а също и по време на полет с хеликоптер. Тези снимки вече са изтрити.
На фона на покачващите се цени в страната, показното богатство на Угуумур предизвика възмущение, което доведе до протестни митинги на площад „Сух Батор“ в центъра на Улан Батор, пред Правителствения дворец. Митингите се проведоха под лозунга „Оставката е лесна“. Темуулен няма официални източници на доходи. Протестиращите смятат, че подаръците му за булката са платени от Оюн-Ердене, което не само противоречи на имиджа му на „човек от народа“, но и поражда съмнения за незаконно обогатяване. Оюн-Ердене не произхожда от богато семейство; цялата му кариера е преминала на държавна служба и партийна работа. Заплатата на премиера очевидно не му позволява да поддържа начина на живот, демонстриран от сина му и бъдещата му снаха.
.
Премиерът Оюн Ердене
По време на протестите през 2025 г., премиерът Оюн Ердене обяви на четвъртия ден от протестите , че Независимият антикорупционен орган на Монголия разследва скандалните снимки. Той обеща да подаде оставка, ако установи някакви неправомерни действия от негова страна. В същото време той обвини за протестите олигарсите, които контролират природните ресурси на Монголия (въглища, мед, злато, молибден, калай, волфрам) и които не харесват политиката му за конфискация на свръхпечалбите им.
Монголия е парламентарна република. Народната партия, към която принадлежи Оюн-Ердене, е бившата Народно-революционна партия (аналог на КПСС в социалистическа Монголия). След свалянето на социалистическата система през 1990 г. тя се превръща само в една от няколко партии, понякога управляващи, понякога в опозиция. От 2016 г. насам е управляващата партия.
В същото време, Монголия има доста уникална избирателна система от 2024 г. насам. От 126-те членове на парламента, 48 се избират от партийни листи. Останалите 78 се избират от 13 многомандатни избирателни района. Всеки избирател има шест гласа (броят на мандатите в избирателния район) и може да ги даде на шест различни кандидати. Тази система често води до парадоксални резултати. Това се случи на изборите през 2024 г.: Народната партия получи 35% от гласовете и 54% от местата в парламента. Две малки партии получиха по 5% от гласовете и само 3% от местата.
Въпреки че Народната партия държи повече от половината места в парламента, Оюн-Ердене избра да сформира коалиционно правителство с Демократическата партия и Националната трудова партия, за да гарантира, че подкрепата за политиката му е почти пълна (коалицията контролира 118 от 126 места). В резултат на това Монголия на практика няма останала опозиция: Демократическата и Националната трудова партия са обвързани от коалиционна дисциплина.
Няколко представители на Демократическата партия изразиха подкрепа за протестиращите. Народната партия веднага обяви изключването на всички демократи от коалицията поради нарушаване на коалиционното споразумение. Лидерът на демократите заяви, че партията не споделя вижданията на депутатите, които подкрепиха протестите и влязоха в преговори за запазване на коалицията. Оттук дойде и искането за разпускане на коалиционното правителство.
Друго искане на протестиращите е да се отхвърлят промените в конституцията. Оюн-Ердене е само формален лидер на Народната партия. Всъщност най-влиятелната личност в нея е бившият премиер Ухнаагийн Хурелсух, който беше принуден да подаде оставка заради протестите срещу Covid, а след това стана президент на страната. Президентският му мандат изтича през 2027 г. Конституцията му забранява да се кандидатира отново.
Не само политическите опоненти, но и много от неговите съюзници отдавна подозират Хурелсух в стремеж към установяване на диктатура. По-специално в намерение да превърне Монголия от парламентарна република в президентска и да премахне ограничението президентът да заема поста само за един мандат. Още през 2022 г. парламентът - всъщност Народната партия, чиито членове тогава съставляваха огромно мнозинство в него - прие серия от закони, които му дават възможност да пренапише конституцията без референдум или каквито и да било процедури, освен парламентарно гласуване.
По материали от чуждия печат
