Страната се присъедини към еврозоната през 2023 г.
Пътят на последния член на еврозоната – Хърватия, към еврото започва през 2013 г., далеч преди влизането на страната в евросъюза. Още тогава еврото се използва от много хървати за спестявания и за неофициални сделки. Цените на недвижимите имоти, на колите и на жилищата също се обявяват предимно в евро.
Хърватия влиза в така наречената „чакалня“ на еврозоната заедно с България през 2020 година. С това и двете държави са задължени да изпълнят критериите и да приемат единната европейска валута. Подобно на българския лев, дълги години хърватската куна е обвързана първо с марката, а след 1999 година с еврото.
Само две години след влизане в „чакалнята“, Хърватия успява да изпълни изискванията за еврозоната. Страната започва да произвежда евро с национални мотиви и да се подготвя да се откаже от куната. На 1 януари 2023 година официално се превръща в 20-ия член на еврозоната.
„В началото беше много трудно. Първоначално ни трябваха около 6 месеца и все още някои хора смятат цените в куни. Казват, че едно евро е една куна, но се объркват. Питат: „Колко са две евро?". А то е просто - две евро са 15 куни“, обяснява продавачката Земира.
Смяната на валутата се осъществява с обменен курс от 7,5 куни за 1 евро. Това е същият курс, на който средно се обменя куната и през годините преди приемането на еврото.
„Първоначално ни беше трудно да смятаме цените, но свикнахме с еврото бързо. Клиентите се ядосваха, но и те свикнаха бързо“, казва друга продавачка – Алида.
Анализ на Европейската централната банка показва, че цените на около 65% от продуктите не са се променили след преминаването към еврото. Цените на 25% от стоките намаляват, а само при около 10% се увеличават. Това води до финалната оценка, че смяната на куна с евро не е повлияла на инфлацията в страната. Докладът показва ръст в брутния вътрешен продукт, който следва типичния процес на растеж, наблюдаван в страните, приели еврото.
„Продължаващите промени създават възможност за глобален възход на еврото и това е отлична възможност за Европа да поеме по-голям контрол над собствената си съдба“, казва Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка.
Загреб оценява стойността на преминаването от куна към евро на около 266 милиона евро. По-голямата част от разходите били за сметка на банковата система.
В Хърватия 76% от анкетираните признават положителното въздействие на еврото, като се акцентира върху ръста на чуждестранни инвестиции поради сигурната и стабилна валута.
