„В София всичко трябва да остане така, както го иска Москва“: Русия няма никакъв интерес от още по-тясната интеграция на България в ЕС и затова с дезинформация подклажда съпротивата срещу еврото, пише германско издание.
От 16 години България иска да направи еврото своя официална валута, но сега изглежда е готова за това - от началото на 2026 година страната може да стане най-новият член на еврозоната, пише германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Сигналите от Брюксел за положителна оценка на критериите за присъединяване са добри, отбелязва още изданието и посочва, че инфлацията от 2,8% в момента е с не повече от 1,5 процентни пункта по-висока от тази в първите три по този показател държави от Европейския съюз. Ограниченията за бюджетния дефицит и държавния дълг също се спазват. Ако се присъедини към еврозоната от 1 януари догодина, България ще стане нейният 21-и член. За последно еврозоната се разшири с присъединяването на Хърватия, припомня ФАЦ.
Ползите от членството в еврозоната
Икономистите очакват, че присъединяването на България към еврозоната ще бъде от полза за най-бедната страна в ЕС, тъй като търговията ще нарасне, а разходите за трансакции ще намалеят. Въвеждането на общата валута ще подпомогне растежа и ще ускори приближаването до средния стандарт на живот в Европейския съюз, написа наскоро рейтинговата агенция Scope.
Въпреки това много жители на страната са скептично настроени към замяната на лева с еврото, четем по-нататък в публикацията на ФАЦ. Основните им опасения са, че смяната на валутата може да доведе до оскъпяване на живота.
Именно острите политически различия между тези, които искат по-дълбока интеграция в рамките на ЕС, и тези, които подкрепят по-тесни връзки с Русия, водят до политическа нестабилност и представляват риск за присъединяването към еврозоната, посочва в анализа си Scope. Наскоро президентът Румен Радев, смятан за приятелски настроен към Русия, поиска референдум по темата, за да отложи процеса на присъединяване, припомня ФАЦ. В същия контекст друго германско издание - „Франкфуртер Рундшау“ - цитира мнения, че преди края на мандата си Радев иска „да се профилира като патриотична алтернатива на съществуващите протестни партии“.
Как се манипулира общественото мнение
Друга причина за острата съпротива срещу въвеждането на еврото е вълната от дезинформация, заляла страната, пише на свой ред берлинският „Тагесцайтунг“ (ТАЦ).
„Поради силната социална поляризация между поддръжниците на ЕС и симпатизантите на Русия, както и поради изключително ниското доверие в медиите и нестабилната политическа ситуация, България е смятана за особено податлива на дезинформация. Нейните източници са основно в Русия, твърдят експерти. Стотици уебсайтове целенасочено разпространяват проруски наративи, а български медии са установили и парични потоци в размер на милиони. Всичко това се прави, тъй като присъединяването към еврото означава и по-тясна интеграция на България в ЕС, а Москва няма никакъв интерес от това“, разяснява ТАЦ. Публикацията на германското издание излиза под заглавие: „В София всичко трябва да остане така, както го иска Москва“.
България е поела ангажимент да въведе еврото
България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 година. Подобно на всички държави членки на ЕС, страната е поела ангажимент да приеме еврото като своя валута, припомня ФАЦ. Единствено Дания е освободена от това задължение с нарочен договор. Въпреки това пет държави от ЕС засега се въздържат да подадат молба за членство в еврозоната, макар че отговарят на критериите за присъединяване, припомня германското издание и ги назовава: Швеция, Полша, Чешката република, Унгария и Румъния.
По-нататък ФАЦ припомня още, че от 1997 г. обменният курс на българския лев е обвързан - първоначално с германската марка, а след това с еврото. Именно тясното обвързване на лева с еврото, наред с членството в ЕС и ниското ниво на българския дълг, е сред причините за оценката „BBB с положителна перспектива“ на рейтинговата агенция „Фич“. Положителни са и прогнозите за растежа - ЕС очаква БВП да нарасне с 2% през тази година. Според „Фич“ обаче има и друга страна на медала: ниска производителност на труда, високо усещане за корупция и неблагоприятна демографска тенденция, се казва още в публикацията на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Емилиян Лилов
