Старият континент е дом на два шампиона в историята на енергетиката – Великобритания и Франция, които са изправени пред нелеки решения за бъдещето на сектора

Все повече страни в Европа вярват, че ядрената енергия заедно с възобновяемите енергийни източници са най-добрият начин да се избегне зависимостта от вносни изкопаеми горива и нестабилността на цените след руската инвазия в Украйна.

Ренесансът на тока от АЕЦ се вижда и в няколко поредни годишни доклади на Международната агенция по енергетика според които нейният дял стремглаво се увеличава. Възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия представляват 40% от общото производство на електроенергия в света.

Старият континент е дом на два шампиона в историята на енергетиката - Великобритания и Франция, които са изправени пред нелеки решения за бъдещето на сектора. Англичаните трябва постепенно да затворят деветте си реактора, много от които са към края на живота си. След затварянето на въглищните електроцентрали ще се разчита на нови блокове, за да постигне страната въглеродна неутралност до 2050 г. Разходите обаче за единствената строителна площадка в Hinkley Point C се покачват, а графикът драматично изостава. 

Не по-лека съдба и трудни моменти имаше през последните няколко години съседна Франция със своите 57 реактора, последният от които беше свързан към мрежата в края на декември 2024 г. със закъснение от 12 години.

2022 година се превърна в преломна за френската енергетика. Първо над половината от блоковете бяха спрени за ремонти заради корозия. В допълнение исторически сухото лято, обхванало Западна Европа, остави неработещи водноелектрическите централи. Изправена пред енергийна криза правителството взе решение да потърси помощ за внос на ток от своите съседи Белгия и Германия. От шампион по износ на енергия страната стана вносител. Това принуди президента Еманюел Макрон да постави ултиматум за изработване на нова дългосрочна стратегия в областта на енергетиката.

Планът е за изграждане на нови между 6 и 14 реактора от ново поколение. Първият от тях трябва да заработи през 2038 г. Две години отне на Париж да се отърси от енергийната криза. Едва в края на 2024 страната се похвали, че отново изнася най-много ток на Стария континент. Междувременно властите действат на международната политическа сцена по събирането на Алианс от съмишленици за възраждането на атома. Сред тях е и България.

Ревизия на енергийната политика се вижда и при германците с идването на власт на консерватора Фридрих Мерц. През 2000 г. , след инцидента във Фукушима, предшественика на поста Ангела Меркел заяви, че ще бъдат спрени всички атомни централи в страната. Планът на практика бе изпълнен и последните блокове бяха затворени през 2023 г.

Извънредните парламентарни избори донесоха и нови идеи за бъдещето на страната. Една от тях е, че затварянето на блоковете е било "фатално решение". До този момент обаче Мерц не е предприел кардинални действия в тази насока - като се изключат изявите му по време на кратката предизборна кампания и една статия на Le Figaro с Еманюел Макрон, в която двамата лидери призовават за "ревизиране на енергийните политики, основани на климатична неутралност, конкурентоспособност и суверенитет".

Ренесанс се долавя и в други членки на ЕС като Нидерландия и Швеция, които изразяват подновен интерес към ядрената енергия, свързан както с необходимостта от енергиен суверенитет, така и с необходимостта от декарбонизация на икономиките. И двете страни наскоро стартираха нови проекти за електроцентрали. Подобно на вятърната или слънчевата енергия, ядрената енергия не отделя почти никакъв CO2 във въздуха.

Дания също обяви наскоро намерението си да преразгледа 40-годишната си забрана на ядрената енергия. И списъкът не е завършен: Италия, Белгия и Швейцария също искат да съживят тази индустрия, за да гарантират енергийната си сигурност, особено след прекъснатите газови доставки от Русия, допълва темата електронното издание на френската телевизия Би Еф Ем, цитирано от няколко специализирани сайта в съседна Белгия.

В края на февруари италианското правителство отново е отворило въпроса за връщане към ядрената енергия след 40 години. Правителството на Джорджа Мелони твърди, че ядрената енергия може да играе ключова роля за укрепване на енергийната сигурност на полуострова, както и за декарбонизацията и намаляването на високите цени на електроенергията. Министърът на енергетиката Жилберто Фратин е определил срок от една година за разработване на правна рамка, позволяваща връщането към ядрената енергия с традиционни реактори или реактори от ново поколение. Експерти обаче прогнозират, че ще са необходими поне десетина години преди да заработи нов реактор на Апенините.

Белгия и нейното ново правителство начело с Бард де Вевер също обяви, че смята да се завърне на енергийната карта. След като бе отменен стар закон от 2003 г., правителството заговори за изграждане на нова АЕЦ. В страната има два действащи реактора, за които бе взето решение, че ще бъдат модернизирани и ще работят още 10 години. 

Прага и Варшава искат да намалят зависимостта си от въглища

За Полша и Чехия преминаването към ядрена енергия има за цел да бъде по-малко зависима от въглищата. Около 63% от производството на енергия в Полша зависи от това гориво. Огромната топлоелектрическа централа в Белхатов е "най-големият източник на парникови газове" в ЕС, според екологичната организация Ember. Предишното правителство направи стъпка през септември 2023 г. и подписа споразумение за изграждане на първата атомна електроцентрала в страната. Очаква се първият реактор да влезе в експлоатация през 2033 г. Полша планира да има три атомни електроцентрали с по 3 реактора всяка, които да генерират около 30% от производството на енергия.

Чехия иска да построи два нови реактора до 2036 г. като част от прехода си към по-малко замърсяващи енергии. Търгът беше спечелен от южнокорейската KHNP и се очаква подписването да бъде официализирано през следващите седмици, след като беше забавено поради обжалвания от Westinghouse и френската енергийна компания EDF. Контролираната от държавата чешка енергийна група ЧЕЗ управлява две атомни електроцентрали, Темелин и Дуковани, и двете разположени в южната част на страната, които представляват около 40% от производството на електроенергия в страната. С двата нови блока и малките модулни реактори, които ще бъдат построени до 2050 г., този дял може да нарасне до 50%, тъй като страната се отдалечава от въглищата и от петрола и газа от Москва.

Мадрид все още се съпротивлява

За разлика от част от ЕС, която беше спечелена от връщането на атома, Испания продължава да залага на окончателно излизане от ядрената енергия, насрочено за 2035 г. Но натискът върху изпълнителната власт се увеличава, която е призовавана от мнозина да преразгледа позицията си. Лявото правителство иска да затвори всичките си атомни електроцентрали в рамките на 10 години

В разгара на ядрената мания през 80-те години на миналия век Испания имаше 8 електроцентрали, които доставяха 38% от електричеството й. Днес тя има само 5 (7 реактора) с 20% дял в електроенергийния микс. Очаква се той да намалее през 2027-2028 г. с планираното затваряне на двата реактора в Алмараз, в западния регион на Естремадура. Тази централа, най-мощната в страната, произвежда 7% от електроенергията в Испания и 15% от електроенергията в Мадрид. Закриването е записано през 2019 г. в Националния план за енергетика и климат (PNIEC). Но с наближаването на крайния срок, масовия срив наскоро, електрификацията на електрификацията на автомобилния парк и нуждите, породени от възхода на центровете за данни, търсенето на електроенергия най-вероятно вероятно ще скочи на полуострова през следващите няколко години. Тези фактори няма как да не принудят това или следващите правителства да се замислят върху бъдещето на най-чистата енергия.