В хода на свето управление, Барак Обама направи една сериозна стратегическа промяна и обърна голяма част от външната политика на Вашингтон към Азия. Това получи продължение и при следващите президенти, като развитие в тази сфера носи и вторият мандат на Доналд Тръмп. САЩ се съсредоточиха към страната, представляваща за тях основен потенциален конкурент – Китай. Това притеснение стана актуално, когато нарастващата икономическа мощ на Пекин се превърна в агресивен стил на действие. Това бе остра промяна в китайската политика, в сравнение с края на ХХ в., когато поведението на Китай бе балансирано. Втората в света икономика доскоро се надяваше да изпревари американската. Но данните вече сочат друго – БВП на САЩ нарасна с 11 трлн. долара за последните 5 г., а китайския – само с 4 трлн.
Гледайки отвъд идеологическите полярности за изтока и запада, Китай изглежда изправен пред сложен политико-икономически пъзел. Основните проблеми са в сектора на недвижимите имоти, сериозната задлъжнялост на отделните провинции, слабото и намаляващо вътрешно потребление, комбинирани с вече застаряващо население, младежка безработица и потенциални политически кризи.
Секторът на недвижимите имоти е основен за китайската икономика в две насоки: от него печелят отделните провинции, и едновременно – хората инвестират в него. Поради размера си, китайската държава е предоставила на отделните провинции възможността сами да събират средства, като държи на две неща – развитие и отчитане. За да финансират икономическото си развитие, провинциите продават земя на строители, които изграждат огромни блокове, квартали и градове. Там се пренася новото градско население, което, на принципа на Кремиковци, ще сглобява и продава всичко, което Китай произвежда. Бумът в строителството превърна недвижимите имоти в спестовни каси, защото в Китай няма високи лихви, а участието на фондовите борси е слабо познато. Между другото, същото се случва и в България. Балонът превърна покупката на жилище в трудна задача и вече има коопериране между няколко домакинства за закупуване на имот. В това време притокът на хора към градовете намаля и купувачи няма. Спадът на имотния пазар е бил 26.2 % през 2024 г., и не се предвижда да е по-добър тази година. Това пряко засяга парите на хората.
Вторият проблем са провинциите. Докато дългът на Китай, като държава, е относително малък (ок. 88 % от БВП), то с този на отделните провинции може да достигне между 150 и 200 % от БВП. И ако основният им източник на финансиране – продажбата на недвижими имоти спре, то затрудненията пред тях могат да станат сериозни. Вече се взимат мерки за преструктуриране на този дълг и се отпускат земи на отделните провинции, но тежестта за националната икономика е значителна.
Има и отлив на компании, които строят нови фабрики в Китай. И това е само отчасти заради действията на САЩ. Кризата с Ковид-19 показа, че снабдителните линии на света са твърде разтеглени и много производители предпочитат да правят или сглобяват стоките си по-близо до пазарите си. А все още най-големите пазари са Европа и САЩ. Към това се добавя фактът, че за кратък период китайската икономика се засили и това оскъпи труда. Да се произвежда във Виетнам, Лаос, Индия, Мексико вече е по-евтино. Стабилността и политическото поведение на Пекин допълнително стимулират износа на производства извън страната.
Към това трябва да се добави и сериозният демографски проблем. Вече не звучи като анатема, да се заяви, че Китай не само не е най-много бройната нация на Земята (Индия взе короната през 2023 г.), а че ККП ще трябва да се изправи пред нов, непознат досега проблем – бързо застаряващо население. Отмяната на политиката „Едно дете“ не доведе до нов бум в раждаемостта, напротив, цифрите още спадат. Това значи, че скоро ще има повече пенсионери, отколкото работещи – по-малко хора, които произвеждат по-малко стоки, търсят по-малко жилища, но пък ще трябва да плащат повече данъци, за да има достатъчно пари за повече пенсии. Допълнителен проблем, за които се говори малко, но е фактор, е безработицата, особено сред младежите – по данни, те е ок. 16 %. Всичко това не спомага за сериозно доверие сред хората, поради което не можем да говорим и за висок ръст на вътрешното потребление. И то ще спадне още, ако се окаже, че вложените в недвижимости пари, са се обезценили.
Икономическите анализи в света отчитат една важна особеност на китайската статистика. Всички са наясно, че през годините слабите икономически оценки са били закръгляни, преоформяни и „изкуствено стимулирани“, за да не подлежат местните отговорни органи на мъмрене „пред строя“. Което за един път, за една година, за един сектор, може да се преживее. Но ако и следващата година няма нужния ръст – покупателен, технологичен или друг бум, който да компенсира закръгляването, тези преоформяния могат да станат системни. Още през 2019 г. Националното статистическо бюро на Китай признава, че не вярва на всичко, което провинциите предоставят като данни, но няма как да им влияе! Стига се до там да се смята, че реалните икономически показатели на Китай са били надписвани с до 3 % от БВП само за последните 3 години! За обичащите цифри, това е изчислява на ок. 3 трлн. 500 млрд. долара разлика между обявена и реална икономика.
Не помагат и действията на президента Си Дзинпин, който в последните години безпрецедентно наруши принципа за два мандата, изгражда стена от верни нему партийни апаратчици и премахва всеки, който не само може да оспори властта му, но и да предостави алтернативни виждания за икономическата или политическа ситуация. Най-очевидният пример е Ма Юн, известен повече като Джак Ма, собственикът на Алибаба, който беше в неизвестност доста време, след като имаше неблагоразумието да критикува икономическите действия на правителството. В самата администрация санкциониране се извършва посредством разследвания за корупция и тежки присъди. Това едновременно лишава политическите върхове от здравословен диалог, а и отблъсква предприемачите, инакомислещите хора, които в крайна сметка правят бизнес и съответно – пълнят хазната.
Всичко това не означава, че утре Китай ще е изправен пред фалит, бунтове и нов Тиенанмън. Такива събития няма да донесат добро нито на Китай, нито на останалия свят, който е още силно свързан икономически. Ще значи, че за Пекин предстоят сложни действия по заздравяване и преструктуриране на икономиката, не само като финанси, но и като обществени процеси при намаляваща популация. Китай ще продължи да бъде фактор в политиката, съседите му ще трябва да се съобразяват с него, а светът да изслушва внимателно позициите на Пекин. Но САЩ вече могат да оставят на ЕС проблема с пренебрежимо малката руска икономика и да се концентрират върху финалния спринт в надпреварата с Китай.
