Въпреки всички заклинания кадровата драма продължава, а най-голям е проблема в Сухопътни войски
Въпреки предприетите мерки, некомплектът от военнослужещи остава висок и в края на 2024 г. достига 21,8 на сто. Това става ясно от Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България през 2024 г., приет от ресорната парламентарна комисия. Документът бе одобрен с 12 гласа „за“, два „против“ и без въздържали се.
Доброволният резерв също е попълнен едва на 16 на сто. Прилагат се редица мерки за попълване на големия брой незаети длъжности за военнослужещи, се констатира също в доклада, представен пред депутатите в комисията от министъра на отбраната Атанас Запрянов.
Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г., на Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. и на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на две на сто от Брутния вътрешен продукт, сочат данните на доклада.
В него се посочва също, че е осигурена приемственост в целите и приоритетите на отбранителната политика и приноса на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ЕС).
Във фокуса на усилията са били ускоряване изграждането и поддържането на необходимите отбранителни способности и попълване на дефицитите, превъоръжаване и модернизация, попълване на вакантните длъжности, окомплектоване и подготовка на доброволния резерв; изпълнение на Целите на способностите на НАТО; изграждане на способности и активни стратегически комуникации с обществото, пише още в доклада.
Представяйки документа, министър Атанас Запрянов припомни, цитиран от БТА, че е продължил и процесът на превъоръжаване и модернизация, а Народното събрание е приело Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.
Той припомни и за постъпващата нова техника в армията, като отбеляза, че до края на годината се очаква страната ни да получи първите осем самолета F-16 Block 70 и първите машини „Страйкър“ за Сухопътните войски.
Комисията прие и Доклада за изпълнение на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. за 2024 г.
„СЕГА“ ПРИПОМНЯ:
Самите военни посочват, че за това трагично кадрово състояние вината е в „ниския интерес към военната служба“, в демографския срив и в дезинформационната кампания срещу армията от типа „не отивайте там, защото ще ви пратят в Украйна да воювате“.
Всъщност нещата с кадровото обезпечение на българската армия - от редовната войска, през доброволния резерв, та чак до мобилизационния запас, изглеждат много изпуснати. Със сигурност няма място и за капка оптимизъм, а напротив - песимизмът вече сочи към траен и системен проблем.
И това беше директно натъртено не от кой да е, а от президента и върховен главнокомандващ в мирно и военно време Румен Радев покрай тазгодишната Годишна конференция на началника на отбраната, на която се анализира състоянието на българската армия. Държавният глава обяви, че без солиден мобилизационен резерв не можем да говорим за успех в големи военни операции, като в същото време припомни, че „последният набор, който уволнихме, беше през 2007 г., вече си отива по възраст като пригодни за военна служба, така че мобилизационният резерв непрекъснато се стеснява“. „И ние трябва да намерим някакви форми за начално военно обучение, както стана в Полша, така че българите да могат в случай на необходимост да защитят страната си“, обяви Радев и добави, че според него този процес трябва да започне още от училището.
Всъщност върховният главнокомандващ, откакто е станал държавен глава, не се спира да обявява притесненията си за армията и за нейните кадрови промени. Постоянно демонстрира загриженост, обяснява как трябва да се започне с патриотично възпитание от училище, едва ли не от детската градина. Не престава да констатира колко големи са проблемите в редовната армия, в резерва и мобилизационния запас, да прави показни срещи след показни срещи. За тези години обаче той не само не помръдна нищо в положителна посока, но и нещата станаха от трагични по-трагични.
