Илон Мъск напусна администрацията на Доналд Тръмп, но не и без да остави след себе си политическа буря. Програмата за орязване на държавната администрация, наречена DOGE, която той ръководеше, се оказа удобно изкупително агне за всички неудачи в Белия дом и повод за сериозни сблъсъци зад кулисите на властта.
Мъск обяви оттеглянето си от поста на специален правителствен служител чрез публикация в социалната платформа X, в която благодари на Доналд Тръмп за възможността да ръководи Департамента за ефективност на управлението, известен с абревиатурата DOGE. От Белия дом съобщиха, че процесът по „офбординг“ на Мъск е започнал още в сряда вечер.
Макар и временна, ролята му в правителството беше съществена. Като специален служител Мъск имаше право да работи до 130 дни годишно в администрацията. Но раздялата му идва само ден след като открито разкритикува водещата инициатива в бюджета на Тръмп – законопроект, който предвижда многотрилионни данъчни облекчения и увеличение на военните разходи.
„Както бе планирано, времето ми като специален правителствен служител приключва. Благодаря на президента @realDonaldTrump за възможността да намалим прахосническите разходи“, написа Мъск.
„Мисията на @DOGE само ще се засилва с времето, докато се превърне в начин на живот в администрацията.“
Противоречията между Мъск и висши представители на администрацията не са от вчера. Първоначално той се зарече да намали държавните разходи с поне 2 трилиона долара, но после сви амбицията си до $150 милиарда. Към момента около 260 000 федерални служители са били съкратени или принудени да се пенсионират преждевременно заради реформите на DOGE.
Масовите уволнения не минаха без гафове. Някои служители бяха отстранени погрешка, включително и такива от ядрения отрасъл. Федерални съдии дори наредиха в няколко случая неправомерно съкратени служители да бъдат върнати на работа.
Мъск не скри разочарованието си от посоката, в която пое администрацията, като нарече бюджетния закон на Тръмп „голям и красив“, но финансово безотговорен. „Един закон може да е голям или красив. Но трудно и двете“, заяви той в интервю за CBS.
В същото време Tesla регистрира най-големия си срив в продажбите — 13% спад през първото тримесечие на годината, а акциите ѝ се обезцениха с до 45%. Активисти организираха протести, вандализираха зарядни станции и обявиха бойкот на марката. Ситуацията ескалира дотам, че главният прокурор на САЩ Пам Бонди обяви вандалските атаки за форма на „вътрешен тероризъм“.
Мъск призна, че времето, което отделя за правителствената роля, ще бъде „драстично намалено“, и подчерта намерението си да се върне към бизнеса си с пълна сила.
„Doge се превърна в боксова круша. Нещо лошо да се случи някъде – и вината пада върху нас, дори да нямаме нищо общо“, заяви Мъск пред Washington Post в Тексас, малко преди изстрелване на мисия на SpaceX.
Наскоро той даде сигнал, че ще преосмисли и политическите си дарения, след като през изминалата година инвестира близо $300 милиона в кампанията на Тръмп и други републикански кандидати. На икономически форум в Катар, Мъск заяви, че ще остане начело на Tesla поне още пет години.
DOGE може и да продължи формално да съществува, но политическият капитал около нея се изпари, а нейното лице, поне засега, слиза от сцената.
