Местната власт и бизнеса са против, единствено АИКБ подкрепя правителствения вариант за еврофондовете
Един изключително важен въпрос - новото райониране на България за статистически цели и подкрепата от еврофондовете за ниво 2 (NUTS) - мина някак на магия и без много шум през Министерския съвет в края на март, но успя да предизвика огромно недоволство и напрежение сред местната власт и бизнеса.
Избраният вариант предвижда вместо сегашните 6 региона за планиране, България да има четири от 1 януари 2027 г. София се отделя в самостоятелен регион, а останалите три са Северен, Източен и Южен.
Изборът на новите региони е важен, защото от тях зависи каква подкрепа от еврофондовете ще получава не само общината, но и бизнесът. Слаборазвитите райони получават по-голяма подкрепа, докато икономически силните по-малко от еврофондовете. Другият важен аспект е свързаността между отделните области вътре в самия район, социално-икономическото им развитие и - не на последно място - подготвените стратегически документи (при промени на граници ще трябва да се пишат наново - бел.ред.).
Изненадващо правителството не се съобрази с желанието на бизнеса и общините, сред които са ключови на ГЕРБ като Бургас и Стара Загора, например.
Според публикуваните публично документи, вносител на предложението в Министерсикя съвет е регионалният министър Иван Иванов.
Предисторията
Въпросът с новото райониране на България беше актуален в периода 2018 - 2020 г. Още тогава два от районите - Северозападен и Северен Централен не отговаряха на изискването за брой население - над 800 000 жители. Областите Кюстендил, Перник и Благоевград категорично пък не искаха да останат в един район със София - Югозападния, защото така получават по-малко европари.
Тогава се проведоха няколко публични обсъждания, които струваха десетки хиляди левове. В крайна сметка обаче всичко си остана по старому.
Но въпросът вече не търпи отлагане и в началото на 2025 г. за обществено обсъждане бяха предложени три варианта. Общото между тях е, че София е извадена в отделен регион, заради значителното си икономическо развитие, което вече дори е над средното в ЕС. Всички останали райони са слабо развити. Освен това сегашните 6 района се окрупняват на четири (вариант 1) или пет (варианти 2 и 3).
Вариантите бяха paзpaбoтeни oт paбoтнa гpyпa ĸъм Mиниcтepcтвoтo нa peгиoнaлнoтo paзвитиe и блaгoycтpoйcтвoтo, в ĸoятo yчacтвaха и eĸcпepти oт HCИ, Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe, Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и xpaнитe, Aдминиcтpaциятa нa Mиниcтepcĸия cъвeт, Инcтитyтa зa иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния нa БAH и Haциoнaлнoтo cдpyжeниe нa oбщинитe в Peпyблиĸa Бългapия (НСОРБ).
Проектът беше публикуван за обсъждане на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Общо са качени 24 предложения и становища.
Избраният от правителството вариант за новото райониране на страната по предложение на регионалния министър Иван Иванов Сн.НСИ
Единствените, които подкрепят избрания от правителството вариант 1 с 4 района - София, Северен, Южен и Източен, са Асоциацията на индустриалния капитал, Асоциацията на българските авиоинженери и урбанистът Пламен Апостолов.
Всички останали - БТПП, КРИБ, ИПИ, НСОРБ, подкрепят вариант 2. При него старната е разделена на 5 региона - София, Западен, Северен, Южeн цeнтpaлeн и Югoизтoчeн, като последните два са без промяна cпpямo ceгa дeйcтвaщите. Предимствата на този вариант са, че осигурява oтнocитeлнa пpиeмcтвeнocт, което дава възможност за по-лecнo aдaптиpaнe нa тeĸyщитe пoлитиĸи, зaлoжeни в дeйcтвaщитe cтpaтeгичecĸи дoĸyмeнти и не създава риск за реализацията на започнати вече проекти.
Този вариант е подкрепен и от Националния статистически институт (НСИ), който бе определен от правителството да проведе преговорите с Евростат за новото райониране.
„Надделялото виждане“ на регионалния министър
Но министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов очевидно има друго виждане по въпроса. Нещо повече, по време на правителственото заседание на 26 март, той представя невярна картина пред премиера и министрите, ако се съди от публикуваната стенограма.
Темата е повдигната от вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев. Той пита регионалния министър кой вариант е събрал повече подкрепа.
„В рамките на междуведомствената работна група надделя виждането за първи вариант“, отговаря му Иван Иванов, с което подвежда премиера и министрите. Все пак отбелязва, че е имало различни становища.
Иван Иванов твърди, че „Национално сдружение на общините е изпратило своето становище далеч след срока, който беше определен за обществено обсъждане“ без да каже кога, но признава, че НСОРБ е за вариант 2.
В отговор на запитване на Mediapool, от НСОРБ отговориха, че са изпратили становището си с избора на вариант 2 в указания срок.
Пред министрите Иван Иванов казва, че „по някаква причина те (НСОРБ - бел.ред.) не се съобразиха с поставения срок за обществено обсъждане“.
От МРРБ отговориха на запитването на Mediapool че становището на НСОРБ е получено на 7 март, а срокът е изтекъл на 2 март 2025 г., поради което не е включено.
Регионалният министър твърди, че „отделно постъпиха множество становища от различни кметове на областни центрове, които подкрепят този първи вариант“. Но такива становища няма публикувани на портала за обществени консултации. Напротив, всички публикувани становища на кметове са за вариант 2.
Кои са кметовете, които подкрепят избраният от Иван Иванов вариант 1, е мистерия.
Недоволните
Изразените публично позиции очертават пълно единодушие, че София трябва да бъде отделена в самостоятелен район, така, както са редица европейски столици като Букурещ, Прага, Виена, Берлин и т.н.
Напрежението идва по отношение на позиционирането на Кюстендил и Благоевград от едната страна, както и на Бургас, Стара Загора и Добрич - от друга. Това са най-недоволните общини от избрания от правителството вариант.
Кметовете на тези градове, с изключение на Бургас, са изпратили становища. Те са подкрепени и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България в Стара Загора, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) и още редица местни бизнес организации, става ясно от публикуваните документи.
„Кому е нужна тази безмилостна саморазправа с Бургас... Това не можем и няма да го преглътнем. Този вариант (избраният от правителството - бел.ред.) ще бъде последния гвоздей в ковчега на нашия град, без възможност да се преборим за нито една инвестиция“, пишат емоционално група интелектуалци от Бургас.
Те предлагат, ако правителството държи на 4 района, да се следва поне логиката на географско-историческите области - Мизия, Тракия, Македония и София. Подобно предложение развива и Стратегическият институт за национални политики и идеи, който е близък до БСП - партията, на която поне официално е член Иван Иванов.
ИПИ посочва, че картата на районите трябва да отчита икономическите взаимовръзки между областите и да спомага за по-ефектива регионална политика. Това налага да не се разделят естествено възникналите икономически ареали със силна и вече постигната вътрешна интеграция.
Освен това трябва да се отчита и транспортната свързаност в един регион. Това означава, че обединяване на области от двете страни на Стара планина е желателно единствено в Западна България, поне до построяването на магистрала „Черно море“ и тунела под Шипка. „Чисто географският подход на обединяване - тип Дунавски и Черноморски регион, е примамлив, но не винаги отразява реалната инфраструктурна, икономическа и социална свързаност между областите...Потенциалното приемане на вариант, който разбърква картата в по-голяма степен - създавайки изцяло ново райониране - би означавало рестартиране и на цялото стратегическо планиране за развитие на регионите“, предупреждава ИПИ.
Вариантът получил подкрепа от общините, бизнеса, без АИКБ, и НСИ, но пренебрегнат от регионалния министър
„Считаме, че Вариант 2 на НСИ отговаря в най-голяма степен на предизвикателствата пред регионалното развитие, като предложението на ИПИ е за развитие на Вариант 2, чрез обединяването на двата южни района в един голям, който отговаря на добрата свързаност и задълбочаващите се икономически връзки между големите икономически центрове на юг."
Кметът на Стара Загора Живко Тодоров и бизнесът в града също са за вариант 2 и запазване на настоящия Югоизточен регион. Аргументите им са, че Стара Загора вече има изготвени планове и стратегии за развитие. Една част от тях са свързани с подобряване на инфраструктурата, друга - с осигуряване на възможности за производство на зелена енергия, трета - със създаване на нови работни места и опазване на околната среда. Включването на Стара Загора в нов регион би довело до промяна на тези цели, необходимост от адаптация на планове и проекти, усложнения и трудности в прилагането на съществуващите стратегии.
Кметовете на Кюстендил Огнян Атанасов и на Благоевград Методи Байкушев също искат вариант 2, защото попадат в Западен район с най-слабо развитите областите и съответно ще получават най-голяма европейска подкрепа. Зад тях е и Сдружението на Югозападните общини.
Какво може да се направи
Процедурата по преглед на предложените от България промени в районирането е в ход и е изпратена на Европейската комисия. Няма официална информация какво е становището на стастическата служба Евростат, която се ръководи от българката Мариана Коцева.
Неофициално се твърди, че Евростат няма възражение по предложеното ново райониране от България. Но това не е много сигурно, ако се има предвид, че преговарящата НСИ, Сдружението на общините и бизнесът, без АИКБ, са били за друго предложение.
Очакванията са предложението на България за новото райониране да бъде прието с делегиран регламент на Европейската комисия през втората половина на календарната година, вероятно между октомври и декември 2025 година.
Дали българското правителство ще ревизира позицията си, не е ясно.
Какво ще се промени
Новото райониране няма да влезе в сила веднага, а от 1 януари 2027 г. Това е необходимо, за да могат държавите-членки, чиито региони ще бъдат с променен обхват, да адаптират регионалните си структури, статистическите си системи и бази-данни.
Относно отражението върху Кохезионната политика - промяната ще има само частично влияние върху параметрите на финансова подкрепа за настоящия програмен период (2021-2027 г.), тъй като в европейските регламенти е предвидена стабилност на категориите региони и на общия размер на финансирането по региони и държави за целия програмен период.
Eдинственият елемент на финансовата подкрепа, върху който прерайонирането ще има пряко отражение още през този програмен период, е максималният интензитет при регионалните помощи. Това, за което от години се борят Сдружението на югозападните общини и редица бизнес организации.
При влизане в сила на нова класификация на европейските региони от 1 януари 2027 г., българските власти трябва да инициират изменение на Картата на регионалните помощи. Така ще се повиши максимално допустимият интензитет при предоставянето на регионални държавни помощи на бенефициенти от области Благоевград, Перник, Кюстендил и София-област. Това означава че за последните 3 години на изпълнение на програмите от настоящия програмен период, който ще приключи през 2029 г., те ще получават повече пари.
Отговорът на МРРБ до Mediapool
Основен мотив за промяната в обхвата на регионите от ниво 2 е подобряването на ефективността при прилагането на държавната политика за регионално развитие.
Мотивите за представянето на вариант 1 са подробно изложени в Проекта на Доклад за приемане на Проект на Решение на Министерски съвет за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България.
Основните сред тях са:
Предвижда в най-голяма степен окрупняване на регионите, което ще гарантира дългосрочното спазване на критерия за брой на населението.
Окрупняването на регионите ще доведе до по-добро интегриране на икономическите и социалните политики на по-големи територии, като по този начин ще се идентифицират общи приоритети и ще се създадат предпоставки за по-устойчиви връзки между различните сектори.
Устойчивост: Съгласно прогнозите на НСИ общият брой на населението в областите, включени в предложените региони от ниво 2, се очаква да бъдат устойчиви по отношение на установения праг от 800 000 души и след 2090 година, което гарантира максимално дългосрочно планиране и стабилност.
Вариантът представя формиране на регионите според техните икономически профили, което ще позволи планиране на политики в различните сектори, използвайки преимуществено местния потенциал.
Същевременно преструктурирането предоставя и възможност за по-добра координация на мерки срещу негативните демографски тенденции, икономическата изостаналост и социалните неравенства в най-засегнатите области в северната част на страната.
Обособяват се големи Дунавски (Северен) и Черноморски (Източен) региони, с което се засилват възможностите им за развитие, предвид природногеографските, икономическите и демографските ресурси.
Обособяването на Северен и Източен региони ще подчертае техния потенциал и ще улесни сътрудничеството с трансгранични и европейски инициативи, като стратегията за Дунавския регион и Европейската инициатива „Синергия на Черно море“, която е рамка за регионално сътрудничество между страните от Черноморския регион и Европейския съюз.
Северният регион ще може по-ефективно да се включи в инициативи за подобряване на инфраструктурата и свързаността с другите дунавски държави, като например чрез участието в проекта „FAIRway Danube“, насочен към подобряване на навигационните условия по река Дунав, и интеграцията в транспортната ос TEN-T, която е от стратегическо значение за региона. Това е от ключово значение за насърчаване на икономическото и културно взаимодействие, тъй като двата региона споделят обща нужда от довършване на основната за всеки от тях комуникационно-транспортна артерия.
Източният регион ще има възможността да се фокусира върху синята икономика, енергетиката и устойчивото развитие на крайбрежните територии, като се възползва от специфичните приоритети на „Синергия на Черно море“ и предвижданията на Морския пространствен план на Република България и Морската стратегия на Република България, които третират морските общини като обща територия със специфични характеристики за страната.
Южният регион, от своя страна, ще може да изгради своята идентичност около индустриалните зони и иновационните хъбове в Пловдив, Стара Загора и други ключови градове. Това структурирано райониране цели да засили регионалната идентичност, което от своя страна би могло да укрепи местната ангажираност и да улесни трансграничното сътрудничество.
Окрупняването на регионите ще доведе и до по-добро интегриране на икономическите и социалните политики на по-големи територии, като по този начин ще се идентифицират общи приоритети и ще се създадат предпоставки за по-устойчиви връзки между различните сектори – напр. инфраструктура, образование, здравеопазване, бизнес и иновации.
Вариантът представя разделяне на регионите според техните икономически профили, което ще позволи планиране на политики, използвайки преимуществено местния потенциал. Същевременно преструктурирането предоставя и възможност за по-добра координация на мерки срещу негативните демографски тенденции, икономическата изостаналост и социалните неравенства в най-засегнатите области в северната част на страната.
Подобряване на транспортната свързаност: Предложеният вариант за ново райониране създава възможности за подобряване на транспортната свързаност, чрез целенасочени инвестиции в общата Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) за по-ефективно свързване на икономически центрове с граничните региони от съседни страни. Северният регион ще може по-ефективно да се включи в инициативи за подобряване на инфраструктурата и свързаността с другите дунавски държави;
Трябва да се обърне внимание и на подобряването на възможностите за достъп до европейско финансиране, което е допълнителен аргумент за обосноваване на избора на този вариант на ново райониране.
Понастоящем класификацията на териториалните единици на ниво NUTS2 се използва от службите на Европейската комисия при определяне на категоризацията на европейските региони за целите на Кохезионната политика на Европейския съюз и, съответно, има отражение както при определяне на финансовите алокации за отделните държави, така и при определяне на ставката на съфинансиране от фондовете на Кохезионната политика за отделните категории региони.
Направените предварителни изчисления от компетентните институции показват, че при запазване на настоящите тенденции на развитие е възможно за Югоизточен регион при предложения за обществени консултации вариант 2 да бъдат достигнати нива на БВП на глава от населението по стандарти на покупателната способност, които да обусловят намаление на максималните възможни интензитети на помощта за предприятията в този регион, в сравнение със сега прилаганите. Подобен риск, макар и в по-ниска степен, съществува и по отношение на Източния регион, предвиден във вариант 3.
