И в България, и в САЩ хората се умориха от политическо шоу и от палячовщини. Отсега нататък значими и ефективни ще са политиците, които си вземат поука от Канада, убеден е Евгений Дайнов.

„Девиантните“ (по Аристотел) политици, т.е. онези, които управляват за собственото си благо, смятат народите си за зли, алчни и страхливи. И им предлагат съответните политики, съдържащи злоба (насочвана срещу определени групи от населението или към чужденци и чужди държави), алчност (подкупи за верните последователи) и заплахи.

„Правилните“ (пак по Аристотел) политици, които се опитват да управляват за общото благо, се страхуват, че народите им са зли, алчни и страхливи. И се боят да предлагат онези политики, които биха били от полза за хората, ако се окаже, че те не са зли, алчни или страхливи.

Поради тези си представи за народите си девиантните политици винаги прекаляват, а редовните като правило никога не разгръщат напълно своя потенциал за придвижване напред на общото благо. Имаме доста примери и в двете посоки в последните месеци и години.

Тръмп прави същата грешка като Радев

Да започнем с Румен Радев. Очевидно убеден, че българите са зли и страхливи и никак не искат да стават европейци, той всячески се опитва да нагоди своето политическо поведение към тези хипотетични българи. Предлагащ референдум против еврото точно на 9 май, Деня на Европа, Радев очевидно се надяваше на някакво мощно изригване на „мълчаливото мнозинство“, което в неговата глава е антиевропейски, ретроградно и проруско. Това изригване не се състоя, тъй като такова мнозинство няма. Вместо да излезе на голямата арена и, яхнал народната злоба, да помете омразните му партии, той се оказа затворен насред една десета от българския народ.

Оттатък океана Доналд Тръмп прави същата грешка вече четвърти месец. Представяйки си, че американският народ мрази чужденците, жените и чернокожите, боготвори богатите, презира бедните, харесва диктаторите и се страхува от силата, Тръмп се опита да гради политиките си точно върху тези свои представи. И се сдоби с най-ниските нива на подкрепа изобщо в американската история.

Американският народ не се оказа толкова зъл, че да се радва на произволните арести, наложени от Тръмп. Не се оказа толкова глупав, че да се радва на орязването на собствените си социални и медицински придобивки, та да има пари за милиардерите. И изобщо не се оказа толкова страхлив, че да не се съпротивлява срещу произвола, налаган от американския президент, мечтаещ да бъде крал (в най-лошия случай – папа).

На другия полюс са демократичните политици в Европа и България. В Европа те избягват да обясняват нещата ясно на своите граждани – например, че е необходима мобилизация и някои неудобства, за да бъде спряна войната, тръгнала от изток към Стария континент. Причината: те не са докрай убедени, че имат насреща си граждани. Представят си, че имат работа с потребители, които се интересуват единствено от цената на яйцата. И сами си подрязват крилата, вместо да ги разперят за правенето на истински голяма политика.

В България демократичните политици също избягват да говорят с народа си, тъй като ги е страх, че той е глупав, зъл и русофилски. И също сами си слагат прът в колелата, вместо да увличат хората към големи цели за благото на всички.

Вижте Канада, вижте Карни

На този фон е истински радостно, че се появяват и положителни примери. В Канада, която Тръмп иска да превърне в щат на САЩ, премиерът Марк Карни не си представи народа като зъл, алчен, страхлив и протръмпистки настроен. Напротив, спокойно му обясни, какъв е проблемът (политиката на САЩ) и какво е решението (постигането на независимост от американската икономика и системи за сигурност) – и спечели изборите, като обърна около 20-процентна преднина на своите политически конкуренти. Същото почти веднага се случи в Австралия. Там лейбъристите също говориха с народа си като със зряло и отговорно създание и обясниха за какво става дума.  И също спечелиха изборите, обръщайки огромната преднина на своите опоненти.

Има народи, които след поколения терор и безправие стават зли, алчни и страхливи. Там, където не е имало десетилетен терор, народите са общо взето прилични и разумни същества. С тях може и трябва да се говори не с крясъци, шегички или високомерно пренебрежение, а умерено, разумно и сериозно.

На всички им писна от политическо шоу и от политически палячовщини. Оттук насетне значими и ефективни ще са именно политиците, които изглеждат, говорят, ходят и гледат като Марк Карни.