Съдът на Европейския съюз нанесе удар върху имиджа на Европейската комисия, като постанови, че институцията е нарушила закона, отказвайки да предостави достъп до текстовите съобщения между председателката Урсула фон дер Лайен и изпълнителния директор на Pfizer Алберт Бурла. Случаят, наричан вече „Pfizergate“, хвърля сянка върху прозрачността в сърцето на европейската администрация.

През разгара на пандемията от COVID-19, когато ваксините бяха по-ценни от злато, фон дер Лайен и Бурла са водили преговори чрез лична размяна на SMS-и – комуникация, която предшества подписването на най-големия договор за ваксини в историята на ЕС. След журналистическо разследване и официално искане по линия на правото на достъп до информация, Европейската комисия отказа да разкрие съдържанието на съобщенията, позовавайки се на твърдението, че „не са били архивирани“ и че „не са откриваеми“.

Съдът в Люксембург обаче отсече: подобна комуникация, независимо дали е в имейл, писмо или SMS, подлежи на регламентите за достъп до обществена информация. Решението поставя под въпрос доколко Комисията спазва собствените си правила за прозрачност и отчетност.

„Принципът на прозрачност не може да бъде заобикалян с технология. Ако политиката се прави чрез SMS, тогава SMS-ите са част от политиката“, коментираха от организацията за прозрачност Access Info Europe.

Фон дер Лайен, която в миналото се застъпваше за етичност в управлението и европейски ценности, се сблъсква с нарастващ натиск да обясни защо комуникацията с Pfizer е била скрита, при положение че става дума за договор на стойност над 35 милиарда евро.

Остава неясно дали действително съобщенията са изтрити – или просто укрити. Но едно е сигурно: скритите SMS-и вече са публичен проблем. А доверието в европейските институции – още веднъж подложено на изпитание.

Очаква се натискът към ЕК да нарасне с нови искания за разкриване на информацията, както и призиви за разследване на начина, по който се взимат решения с огромен обществен и финансов залог.