Системата на ТЕЛК в България не се интересува от човека. Тя иска сроковете да бъдат спазени, документите - предадени. Ако гражданинът закъснее - спират му парите. Ако закъснее системата - никой не носи отговорност.

Николай Маринов е 38-годишен български гражданин от Плевен, който живее втори живот, след като през 2019 г. преживява тежка политравма и две животоспасяващи операции в Китай, където е учил. До 10 април т.г. е с решение на ТЕЛК за 100% намалена работоспособност и право на чужда помощ, когато ТЕЛК-комисия в Разлог му определя 52% без чужда помощ. Маринов е с импланти в левия крак - от коляното до кръста и таза, както и в гръбначния стълб и трудно движи краката си. Обжалва и още чака резултата, като през това време близо 500-те лева, в т.ч. и социални добавки, които получава всеки месец, са спрени.

„Не знам как е възможно! Придвижвам се с патерици, „канадки“, изпитвам болки в цялото тяло, трудно ми е да пазя равновесие. Тези средства са абсолютна базова необходимост и не стигат дори за лекарства и физиотерапия,” казва Маринов пред Дойче Веле.

Купища документи в хартиен вид

Дъщерята на В.И. от Пловдив (пожелала да бъде назована с инициали), която е на 2 години и 8 месеца, е с митохондриално заболяване. Детето, което се храни със спринцовка, вкл. така приема и вода, трудно преглъща, не осъзнава, че  дъвче, не може да стои изправено, получава 95% с чужда помощ - само за една година. Генетичното заболяване няма да бъде излекувано за една година, но толкова е валидността на ТЕЛК-решението, издадено от комисия в Свищов. Това означава, че 3 месеца преди изтичането на срока на експертното решение, майката отново трябва да подаде молба за преосвидетелстване, събирайки куп документи - в хартиен вид, които да приложи. А ако в този период отново са в болница, където влизат почти всеки месец, където и до скоро момиченцето се лекуваше от бронхопневмония?

Системата не се интересува от човека. Тя иска сроковете да бъдат спазени, документите - предадени. Ако гражданинът закъснее - спират му пенсията. Ако закъснее системата - никой не носи отговорност.

Сумата, отпусната на детето, е 1180 лева, от които 300 лева се дават на майката като негов асистент. „Всеки месец трябва да ходя да се подписвам в общината, че съм личен асистент на детето си. Всеки лев от тези пари отива за нея, не стигат, разбира се. Не знам как са решили, че е 95%! Тя не може да контролира крайниците си… Не знам и дали в комисията в Свищов е имало педиатър-невролог“, коментира майката пред Дойче Веле.
Когато чакаш решение чрез „Български пощи“

Друга жена, чието дете е с аутизъм, е получило 85% нетрудоспособност от ТЕЛК-комисия в Кубрат. Тя разбрала, че решението го има от 26 март - от електронната система, но това не е достатъчно, то трябва да пристигне чрез… „Български пощи“. (Може и онлайн, но е необходим електронен подпис и регистрация в Системата за сигурно електронно връчване.) Месец и половина хартиеното писмо все още го няма. Тя смята да обжалва, за което има 14-дневен срок от получаването му, което означава още няколко месеца без средства.

Това е българската ТЕЛК-система. Някои са… късметлии - майка на две деца с детска церебрална парализа вече е получила решения за доживотен ТЕЛК, което означава, че няма да ги води на една, две или три години на преглед, събирайки купища документи.

„Лотарията“ на инвалидите

„Най-бързо се оправят тия с фалшивите ТЕЛК - не са болни, даже и да висят на опашките, нищо им няма, после дават на лекари и готово!”, казва мъж на 68 г., който се представя като Мишо и чака трети час. Държи в ръката си листче с номер 185 - от системата за управление на опашките в Регионалната картотека на медицинската експертиза на столичната ул. „Димитър Греков“ 2. На електронното табло номерата още не са прехвърлили 150, малцината служители са претоварени, а чакащите изнервени. Дори за да се получи информация, се изтегля номер. Отвън има една скамейка за трима, вътре - задушна чакалня, събрала още десетина. Хората се пръскат из парка „Заимов“ или чакат в коли на паркинга.

Шумно обявената реформа на медицинската експертиза от средата на 2024 г. - случайното разпределяне на заявленията, не е съществена промяна. Тя просто пренасочва документи за разглеждане към новосъздадени лекарски комисии, чийто общ брой доближава 140. Но специалисти има в много малко от тях и това създава проблеми, за което предупредиха още в началото лекари. И допреди „реформата“ се сформираха трудно комисии за медицинска експертиза заради липсата на специалисти за различните заболявания. Не е възможно и да се наемат такива, тъй като никой не знае какви преписки ще се получат.
Обжалвани и забавени решения

Така броят на обжалваните решения расте. На запитване на Дойче Веле колко са били през първата половина на 2024 г., преди въвеждането на промяната, и от юни до края на годината, от Министерството на здравеопазването представиха нерадостна статистика. За периода 1 януари - 20 юни 2024 г. са обжалвани 5668 експертни решения на ТЕЛК, а от 21 юни до 31 декември 2024 г. - 9086, което показва значителен ръст.

В това време управляващите се хвалят, че забавените ТЕЛК-решения в България энамаляват, като през януари т.г. техният брой е спаднал от 35 000 на 25 хиляди, като сред тях е имало забавени от три години. От парламентарната трибуна здравният министър доц. Силви Кирилов дори обеща всички забавени да бъдат разчистени до края на годината.

Но не това е големият проблем, а липсата на достатъчно специалисти в разпръснатите из България комисии, където на случаен принцип се изпращат документи. Ако някоя от тези комисии реши да извика някой от гражданите, макар и да се случва рядко, този човек ще трябва да пътува от едно място до друго - например от Пловдив до Кубрат, Разградска област. Това не е лесна работа за мнозина.

Дигитализация и други проблеми

Дигитализацията, болно място на българската администрация, е проблемна и за медицинската експертиза. „Защо трябва да обикалям с папки, пълни с документи, да търся педиатър за направление (изпращането на ТЕЛК става с направление, б.а.)?! На последната епикриза едва се четат буквите, тъй като мастилото на принтера беше на привършване!”, възмущава се В.И.

От 1 април обаче 1800-те лекари от ТЕЛК-комисиите вече имат пълен достъп до здравните досиета на хората с трайно намалена работоспособност и до цялата медицинска информация, вписана в Националната здравноинформационна система (НЗИС). При пускането на системата от „Информационно обслужване“ обещаха, че тя ще осигури много по-бързи решения, вместо гражданите да чакат с месеци.

Системата може и да наваксва със сроковете, но все така изостава по човечност и компетентност.

Емилия Милчева